Преместването на българския Парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическия режим е върхова гавра със скрижалите и духа на нацията. Вестник “Труд” поде национална кампания за връщането на Народното събрание на България обратно там, където е писал историята.

Очакваме всички граждани на Републиката да я подкрепят, за да възстановим в пълна мяра величието и трагизма на българския Парламент.

Представяме ви коментара по темата на Петър Берон, депутат в 7-ото ВНС, зам.-председател на 40-ия парламент.

Беше напълно ненужно това преместване, още повече че има тенденция да се намалява бройката на народните представители. При сегашните 240 души досегашната сграда си е съвсем достатъчна и тези много милиони, които се похарчиха за другата сграда, бяха съвсем излишни...

Вярно е, че вече са похарчени и ремонтът е направен и едва ли ще се върне старото положение. Но можеше за нещо друго да се използва вече ремонтираната сграда...

Иначе, нека да напомня, че в старата сграда ние сме правили Велико народно събрание от 400 души. И пак се събраха. Беше оборудвана с всички съвременни приспособления. Затова ми е непонятно защо трябваше да се местят. Пак ще повторя - съвършено ненужен и нецелесъобразен разход за ремонт на оная сграда, която ще си остане бившия Партиен дом. Така винаги ще я споменават.

По повод на идеите поне да се направи един музей на парламентаризма в старата сграда - тя е символът на Народното събрание в продължение на над 130 години. Докато другата е сграда - символ за Партиен дом. Сградите носят своя символизъм. Всеки път, когато се споменава за новата сграда, всеки път, ще се казва бившия Партиен дом. Така си е.

Когато бях зам.-председател на парламента, такива идеи нямаше. Но естествено, че нямаше да се съглася с такова нещо. Досега никой не ме е питал, а то вече е свършена работа. Може би на сегашните депутати там им е по-удобно. Излишен разход!

Питате ме дали ми липсва парламентаризма? Е, ако ме направят депутат, ще стана. Но никой не се е засилил досега да ми предлага.