Извънредното положение започна само 24 часа преди 80-ия му рожден ден (14 март) и отложи отдавна готвения празник. Зоологът и пътешественик обаче приема решението на Съдбата с прочутото си чувство за хумор и не се отчайва. Тези дни излезе от печат и третият том от поредицата “С Петър Берон по света” - “На север от Юкатан”, а наскоро стана и почетен професор на Националния природонаучен музей.

Петър Берон е човек с такъв младежки дух и такава огромна енергия, на която всеки би завидял. И сега в това състояние на карантина, той продължава всеки следобед да ходи в Националния природонаучен музей, в малката стаичка горе на тавана, пълна със стотици книги, буркани с буболечки и какви ли не консервирани животинки, за да пише поредната си книга.

Покрай световната пандемия и тезата, че коронавирусът е тръгнал от китайски прилепи, се сещам, че няма човек в България, който да знае повече за прилепите от него. Оказва се, че и първата му научна статия, която излиза още през далечната 1958 г., е посветена на... прилепите. Които той нарича свои приятели. Берон никак, ама никак не харесва и не одобрява тезата за тяхната вина. “В Европа всички прилепи са насекомоядни и изключително полезни, защитени от специален закон”, изтъква той и добавя с усмивка, че вирусът по-вероятно е изпълзял от някоя лаборатория, отколкото от тези приятелски същества. Не може да повярва как прилепите в Южен Китай, които местните там ядат от хиляди години и нищо не им е станало досега, изведнъж се оказват носители на зараза. Ще повярва в тази теория за коронавируса само, ако получи сериозно научно доказателство, засега обаче той не вижда такова.

Иначе Петър Берон е планетарна личност и световен учен. Обиколил е света - джунгли, планини, пещери, срещал се е с хора от различни раси и религии, изследвал е какви ли не насекоми, животни и растения и... изведнъж преди 30 години дори се гмурна в политиката. Въобще, животът му минава като едно страхотно приключение, но както е известно, от човека зависи в голяма степен как то ще премине. Наистина дейността му би могла да мине за странна. Необикновено е да видиш човек, който събира нещо вечер по стените на къща, гони нощни пеперуди около лампите или излиза посреднощ от някоя пещера. Това предизвиква недоразумения. Пообиколил е дори и доста от арестите по света. Арестували са го в Гърция и бивша Югославия. През 1982 г. едва не го застрелват в Мексико, мислейки че е гватемалски военен инструктор. В Мозамбик с неговия най-добър приятел - покойния вече Владимир Бешков, ги вземат за командоси от ЮАР. В Хонконг пък Берона няма виза и престоява цялото време в ареста на летището. Заради слабостта му към змиите в бразилския град Корумба го вземат за трафикант на наркотици, но когато виждат змиите в багажа му, полицаите избягали.

Това са само малка част от приключенията на тази нестандартна и изумителна личност. Неговите истории нямат край, а за да разкажеш част от тях, трябват поне няколко тома. Ето още една. Преди доста години в посолството ни в Делхи на път за Непал пристига българин, натоварен с огромна раница. И се представя - Петър Берон. Служителят приема името като шега и се представя - Черноризец Храбър. После се уточняват и двамата избухват в смях. Странникът моли за място, където би могъл да настани на връщане змиите и другите животинки, които носи. Последното приемат пак на шега, но когато виждат съдържанието на раницата, застават на почтено разстояние.

Едва ли има друг българин, който да е изживял толкова много в над 90 страни на 5 континента. Той е зоолог, пещерняк, изследовател, планетарен пътешественик, енциклопедист. На негово име са кръстени нови видове и родове в биологичната наука. Обиколил е над 1000 пещери в България и по света. Спускал се е на дъното на една от най-дълбоките пропасти на земята - Гуфр Берже във Франция. В над 30 други е събирал образци на фауната. 50-60 години от живота му са свързани с Националния природонаучен музей, 11 от които е негов директор. Като наследник на голям български възрожденски род, животът му сякаш е предначертан. Д-р Петър Берон, авторът на “Рибния буквар”, е брат на неговия прадядо Христо. Родът е дал трима членове на БАН, двама от тях са подписали Търновската конституция. Петър Берон се включва активно в българската политика по време на промените след 10 ноември 1989 г. Бил е председател на КС на СДС, зам.-председател на Народното събрание (2005-2009), кандидат за вицепрезидент и за президент.

В развитието си като личност посочва три опорни точти - семейството си, приятелите и пътешествията. Днес, когато на тази възраст - 80, трябва да седи около камината с крака, завити в карирано одеяло, той все така е готов да хукне нанякъде. И със сигурност ще се върне оттам невредим. Както винаги се е връщал от Пиренеите, Монблан, от течението на Конго, Нова Гвинея и езерото Чад, от Того, Хималаите, от Амазонка и Мачу Пикчу...

За малцина можеш да дадеш определението уникат. Берон е един от тях.

Голям късметлия съм

“Като оглеждам днес живота си, наистина виждам какъв късметлия съм бил”, казва за себе си Петър Берон. - Късмет да се родя тъкмо от такива родители, късмет да не ме отнесе смъртоносно заболяване като бебе на 6 месеца, да не остана на двегодишна възраст инвалид от детския паралич, да не се пребия в пропастите, където толкова години слизахме по мижави въжета и самоделни стълби, да не ме отнесе в Африка маларията, от която боледувах за три години седем пъти, да не ослепея от онхоцеркозата..., късмет имах да видя чудесата на света, да работя много години със забележителни хора, да работя това, което обичам... Късмет имах и с брат и сестра, и с отличен син. Колцина имат всичко това?”

За него

Той е истинска енциклопедия

Петър Берон е от тези необикновени личности, каквито човек не може да среща постоянно в живота си. Човек с изключителна култура и то не само в областта на зоологията. Той може да ви говори с часове за история, география, природа, политика, писатели и поети... Той е истинска енциклопедия. Имал съм късмета да работя в Музея с него стая до стая - практически цял живот. И сега се възхищавам на неговия младежки дух и енергия, с които продължава да пише том след том. Това съчетание на енергия с изключителна памет и невероятно знание във всички посоки е нещо, което се среща много рядко.

Проф. Николай Спасов, бивш директор на Природонаучния музей

Невероятен учен и почтен политик

Знаем се повече от 30 години, а от 20 сме плътно заедно. Невероятен учен и изключително интелигентна и ерудирана личност, опитен парламентарист и, за съжаление, един от малкото почтени и всеотдайни български политици. При среща с лидерите на българската опозиция през 1989 г. френският президент Митеран е впечатлен от високото интелектуално и политическо ниво на двама българи - д-р Петър Берон и д-р Петър Дертлиев. Той е един от почетните лидери, от които се нуждае българската държава. За съжаление обаче, се явява в неточното време за такива персони като него. Време, в което, по думите му, изплува каймакът на политическата утайка в България.

Доц. Йордан Величков, дипломат, юрист и политик

Даде ми голям кураж

За мен той е доайенът на българските пътешественици. Петър Берон е с огромни заслуги за българската наука. Той има много книги, но две от последните му, ми направиха много силно впечатление - “Загадки на зоогеографията”. Те са нещо изумително. За мен той е изключителен учен и великолепен човек, със страхотни заслуги към България, не само към науката. Много го харесвам. Когато тръгвах за първи път да пътувам към Латинска Америка, първият човек, към когото се обърнах, беше той. Изслуша ме и ме подкрепи много, даде ми голям кураж.

Симеон Идакиев, пътешественик и журналист