БСП и ГЕРБ са като ЦСКА и Левски, това са грандовете, от които се очаква да се борят за първото място

Седмица преди заседанието на 50-ия конгрес на БСП и в започналата подготовка на поредните предсрочни избори разговаряме с Петър Витанов за състоянието на БСП и очакванията от най-висшия форум на левицата. Само лидерският въпрос ли е важен за социалистите и има ли перспективи пред БСП? Защо социалдемократическите идеи звучат далечно на младите хора и те търсят реализация чрез други политически субекти? 

- Заседанието на 50-ия конгрес на БСП, Господин Витанов, е след дни, но защо от т. нар. вътрешна опозиция се чуват искания за смяна на лидера точно в този момент, а не за обединението на левите? Кое от двете е по-постижимо в условията на предсрочни избори? 
- Не може да се говори за вътрешна опозиция. Ние сме съмишленици, но това не означава, че не може да имаме различно мнение. Това, което вероятно ни отличава е, че сме загрижени за състоянието на партията и не ни е страх да го кажем. Ние вярваме, че в България трябва да има силна левица, която да участва активно в политическия живот на страната и да го променя. Давам си сметка, че вероятно в очите на много хора сигурно изглеждаме като Барон Мюнхаузен, който се опитва да се издърпа сам за косата и да се извади от блатото. В този смисъл смяната на лидера е само малка част от необходимата голяма промяна. Ключовият разговор е за това как БСП да може да премине през тези превратности, с нова перспектива, нова надежда, нов ентусиазъм. Що се отнася до ръководството, то е отговорно както за успехите, така и за неуспехите. Ако ползваме футболната терминология, когато един отбор не върви, постоянно губи важни мачове, се сменя треньорът, а не играчите от резервната скамейка. За съжаление резултатите показват, че в момента това ръководство е капсулирано, към него няма необходимото доверие както вътре, така и извън партията. И това не е субективна оценка, защото изборните резултати са най-сериозното мерило - от един милион избиратели, останаха 200 000.

- Как социалистите ще печелите избори, ако ваши активисти по места директно подкрепят и ще работят за други листи, включително и на изборите на 2 април?
- Политическата партия не е фирма. Там хората работят за кауза, а не защото им се плаща. Има и нещо друго - хората, които се занимават с политика обикновено я възприемат от една страна през призмата на обществения интерес: подобряване на живота на хората, да се помогне на онези, които имат нужда, да се възстанови справедливостта, от друга - през собствената си реализация, какво е тяхното място в постигането на този процес. В този смисъл ако някой работи за друга партия, означава, че той е бил оценен по-добре, намерил е своето място, вижда надежда идеите му да бъдат реализирани. Болно ми е, когато се срещам в страната с наши активисти, които споделят, че вече трудно карат децата и внуците си да гласуват за БСП. Не искам да бъда разбиран погрешно - не одобрявам подобно нещо. Но и не мога да укорявам хора, които търсят реализацията на своите политически идеи на друго място. Целта на БСП трябва да е да си върне тези хора. Но не просто като бройка, като гласоподаватели. Да върне сърцата им, да ги спечели отново за каузата.

- Вие сте млад човек, но от години говорим за това, как болшинството симпатизанти на БСП са хора около или в пенсионна възраст. Защо социалдемократичните идеи не привличат поколението от тик-ток?
- Всяка политическа партия е призвана да защитава интересите и да отразява вижданията на определена част от обществото. Голяма грешка е да се залага на възрастово разделение. За да има бъдеще една партия, тя трябва да се опита да привлече младите умове и сърца. Когато БСП говори само на възрастните хора, на практика стеснява възможността да стигне до младите. За да може да говориш с младите, не трябва на всяка цена да си млад. Има редица примери за това - лидерът на лейбъристите във Великобритания Джеръми Корбин е човек с богат житейски опит, но той беше припознат от младите хора като носител на техните идеи. За съжаление към момента младите дори не са сигурни в необходимостта БСП да я има. Голямо предизвикателство ще е да бъдат привлечени именно тези хора. Замислете се, по цял свят младите хора са леви. Те са най-сетивни към социалната несправедливост. С леви възгледи е и новата работническа класа. Работниците отдавна не са в цеха или мината, като стругари или миньори, те вече са в офиса пред компютрите. Левицата трябва да бъде припозната от тях, както и от голямата армия на самоосигуряващи се, представители на малкия бизнес. Това са много повече от 1 милион българи.

- Може ли да бъде оздравена БСП или по-скоро след пореден опит у нас ще се създаде нова лява партия?
- В сегашната ситуация БСП изглежда силно разклатена. Като партия, която не стои монолитно вляво и не може да обедини различни течения и субекти. Не знам дали БСП ще може пак да си върне онзи ореол на единствената лява партия, но вярвам, че тя може да е в основата на едно голямо, широко, ляво обединение. Може би съм оптимист, но вярвам, че БСП може да бъде оздравена. И повод за това ми дава историята - тя е издържала толкова много години, при всякакви обстоятелства и изпитания. Не ми се иска да мисля за други сценарии. Но трябва да се знае, че ако се продължи както досега, няма дори да е нужно някакво партийно ГМО-инженерство или опити за разцепване. Партията ще си замине по естествен път и на нейното място ще се създадат нови политически субекти. Самият факт, че „Продължаваме промяната“ се опита да се позиционира вляво, при положение, че беше създадена като партия на бизнеса, говори, че нишата стои празна и има необходимост от автентична левица. След ковид-пандемията левите движения получиха силен прилив на доверие поради факта, че и най-десните общества си дадоха сметка колко важна е държавата за функционирането на всички системи. Нещо повече - държавата подпомогна и хората, но и бизнеса - малък и голям, който винаги е говорил, че не иска помощ от държавата. Това даде допълнителен кредит на доверие на левите движения, които виждат държавата като важен регулатор в обществените отношения.

- Лидерският въпрос от много години е като воденичен камък за партията ви. Помним заседания на конгреси, които започваха с шумен анонс за революции и завършваха с полупразна зала. По-различно ли ще е сега?
- Имаше една крилата фраза - „искахме да е по-добре, но стана както винаги“. Има предпоставки да стана така. Конгресът е годишния най-важен форум на БСП и на него би следвало да обсъждаме най-важните въпроси както във вътрешен план, така и в международен. Точно в този момент има редица кризи - политическа, икономическа, война в близост до границите ни. Вместо това ние ще говорим за промени в устава - за такива, които предвиждат по-лесното изключване на наши съпартийци или как да се бетонира председателят и как партийните другари да могат да съвместяват по няколко поста - на местен председател, на депутат, на всичко. Този дневен ред изглежда напълно извън времето и събитията. Вероятно на конгреса ще има два типа делегати - едни, които искат да видят, по какъв начин БСП може да изглежда различна и ще поискат смяна в ръководството, и други, които искат конгресът да мине бързо и най-важната част от него да е речта на председателя. Когато имаме такива две разнородни групи, ако въпросът с лидерството остана да виси, голяма част от делегатите сигурно ще загубят интерес и ще бързат да се приберат навреме по родните си места.

- В публичното пространство вече се налагат имена за друг лидер на БСП - Вашето също, вероятно знаете. Спрягат се и Сергей Станишев, Крум Зарков, Костадин Паскалев. Кой или какво ще обедини левицата у нас?
- Спрягат се още много други имена, сред тях също така на успешните ни кметове като един Станислав Владимиров от Перник. Само неувереният в себе си може да се ласкае, когато името му се споменава в контекста на управлението на нещо голямо, каквото е БСП. За да се възстанови партията е необходимо нещо много повече. Необходима е осъзната необходимост от силна лява партия, която да може да ръководи процесите в страната. БСП не е партията на някого. Тя никога не и била лидерски проект. БСП е силна тогава, когато е колективна. В противен случай тя няма как да се различава от останалите „проекти“, които съществуват само заради партийния си вожд. Силна БСП означава сбор от личности с характер, харизма, умения, способности, управленски и административен опит и най-вече такива, които предизвикват доверие. Вярвам, че левицата е способна да се обедини около екип, който е способен да я върне на лидерски позиции. Оставам оптимист за бъдещето на БСП. Ще цитирам Валери Петров и неговото стихотворение „Добрите писма“: „Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува -добрите писма са на път!“. Вярвам, че добрите новини за БСП идват.

- Погледнете отминалото 48-о Народно събрание. Не е време да се анонсират следизборни коалиции, но защо ваши съпартийци са абсолютно против широка коалиция между ГЕРБ и БСП, но бяха тихи, когато от Промяната преговаряха за правителство на „Позитано“ 20?
- Всъщност ние никога не сме били тихи или безучастни към участие в една коалиция с десни партии. Миналата година имаше необходимост от правителство. Но аз винаги съм бил на мнение, което съм изразявал открито и публично, че БСП не трябваше да участва със свои министри, със своите политически лица в изпълнителната власт. За съжаление излязох прав. Видяхме по-малко ползи и повече негативи от участието ни в коалицията. Това беше признато наскоро и от ръководството на партията. БСП беше мотора за успешната социална политика, но „Продължаваме промяната“ си приписаха позитивите. За сметка на това бяхме силно критикувани заради износа на оръжие и изгонените руски дипломати. Не трябва обаче да се забравя, че БСП беше най-голямата опозиционна партия, когато ГЕРБ управляваше. И политическите заявки през всичките тези години бяха, че БСП предлага друго, че тя е алтернативата. БСП и ГЕРБ, ако отново използвам футболна терминология, са ЦСКА и Левски. Това са грандовете, от които се очаква да се борят за първото място. И аз, като цесекар, искам моят тим да се бори за шампионската титла. Не искам да съм отбор от втора лига, който е доволен да е сателит на Левски, негова патерица.

- Когато Брюксел говори за корупция в България, ние сипем главите си с пепел, но вече седмици наред гърми скандал с Катаргейт. Колко сериозни последици ще има тази афера върху институциите на ЕС?
- Не очаквам да има голям отзвук. Европейските теми по принцип са скучни за българската публика, което е проблем. Защото много неща от нашето ежедневие зависят от Брюксел, но като че ли още не си даваме сметка за това. Що се отнася до Катаргейт, той показа, че корупцията няма политическа окраска, нито национална принадлежност. Към изкушения са подвластни много политици. Дано все пак някой у нас да не си каже - щом в Брюксел крадат, защо да не го правим и ние, в още по-големи мащаби. В случая обаче е важно да си дадем сметка колко са важни системите за контрол. Както в Брюксел, така и в София.

Нашият гост
Петър Витанов е ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Член е на Комисията по транспорт и туризъм, Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред. Депутат в 44-ото Народно събрание от БСП. Възпитаник на Първа английска езикова гимназия в София. Завършва СУ “Св. Климент Охридски” в специалност “Международни отношения” и Нов Български Университет в специалност “Международни финанси”.