С изявата си по Нова тв кандидатът за шеф на МВР предизвика многобройни неласкави реакции 

„Калинките“ на Бойко Борисов имаха значително по-дълго присъствие на политическата сцена от „балеринките“ на Слави Трифонов поради различния произход на двете партии. ГЕРБ е градена по германска технология като управленски проект и около съответстващ на тази цел лидер. Оттам и по-добрият кадрови подбор. Докато образуваното политическо нищо не е дори въображаем проект за властова употреба, шоуменът Слави е само изпълнител на лидерска роля, за която явно не подхожда. ИТН  не може и не иска да води нормална политическа дейност.

Затова в нея няма реални политически роли, вместо тях в партията-перверзия с название експерти се подвизават политбалеринки. Които са привлекателни за настроени за отрицателен вот избиратели, само докато извършват забавни телодвижения или въртят застрашително очи, но мълчаливо. Проговорят ли, стават или смешни, или отблъскващи. Проговориха в 45-я парламент Тошко и Филип, успешно го провалиха, като изрекоха куп обидни реплики в различни посоки.

Ето че на сцената се изпъчи и проговори Петър Илиев, предварително представян от ИТН със суперлативи. Ярък представител на многобройна група сред съвременната политическа „класа“, съставена от демонстративни личности. Ето че е времето на неолибералната лъжедемокрация! Този модел на поведение, присъщ на лица от шоубизнеса, изкуствата и модата, характерен за адвокатското съсловие, в тревожни и преломни периоди улеснено напира в политическия живот.

С изявата си по Нова тв кандидатът за вицепремиер и шеф на вътрешното министерство предизвика многобройни реакции, повечето неласкави. Необичайно е за индивид, обръгнал от детинство в манипулативно поведение, да се показва в силно неизгоден за себе си облик. Очевидно предварително е изпаднал в криза с доста отслабен самоконтрол. Обяснимо предвид започналата проверка за плагиатство с напълно реалното му последващо отстраняване от крайно потребната за психиката му преподавателска дейност.

Не трябваше да се появява на екран в такъв момент, но влизането в необмислена линия на поведение е отличителна черта за истерично акцентуираната личност. При която е прекалено честа иначе присъщата на всички хора черта да изтласкват от съзнанието си, да „забравят“ неприятни за себе си факти. При истеричния типаж тази склонност е аномално присъща, могат понякога да лъжат без въобще да го осъзнават в критичен момент. Обикновено обаче лъжат напълно осъзнато и преднамерено се преструват.

Режисьорът Тeо Ушев определи поведението на Петъp Илиев в интервюто кaто „нагло и иcтеpично“. Политическият анализатор Георги Харизанов пише за ИТН като за „сбирщина от нарцистични психопати“. Не поставяме тук психиатрични диагнози, изказваме мнение за видяното и чутото в интервюто. А се видя силна ангажираност с физическата си привлекателност и загатната неуместна прелъстителност. Както и преувеличена емоционална изразност с драматични акценти, копнеж за центриране на вниманието на зрителите около своето огромно Аз.

Постоянното самовнушаване на забележителни и необикновени качества и способности неизбежно придобива в психиката определена релефност до степен да стане ръководна за поведението и постъпките. В неочаквано променила се ситуация такава личност реагира изцяло в контекста на ролята, която играе в същия момент. При тази степен на вживяване в ролята се случва човекът за кратко да спре да се ръководи от крайната цел.

И тогава се проявява като авантюрист, правейки много груби грешки. Слаби са му „спирачките“, хитрува тактически без детайлно обмислена линия на поведение. Подвежда го твърде силната загриженост за впечатлението, което произвежда върху публиката, а е склонен и да я подценява. Но пък представителите на демонстративния типаж са особено ефективни в търговията, в сферата на обслужването. Отлично „чувстват“ клиента и бързо напипват верния подход да му продадат стоката си като играят ловко онази роля, която особено импонира на отсрещния.

Със срамежливия действат нахъсано и енергично, с уверения и властния стават скромни и дори смирени. Умеещи да се приспособяват, родени манипулатори, бързо се сприятеляват, намират покровители и почитатели. Един е Петър Илиев със студентите, друг с колегите, съвсем различен с Големите като професорите Близнашки и Герджиков, например. Постоянно нуждаещ се да привлича внимание, забелязан е обилно и преувеличено да ласкае. При минимална емпатия. Въобще не търпи критика, не умее да губи. Потенциално много опасен на власт, особено в МВР.

Във всички случаи в дълбочина може да се установи пълната липса на чувство за вина за „изработването“ на околните. Високото дърво има и дълбоки корени, под претенциозно високото самочувствие в несъзнателното се е стаила болезнена себенеувереност. Оттам неизбежната скрита завист към успешните и самодостатъчните. И потребността поне себе си да убеждава, колко е над околните, само като ги обезценява.

И не осъзнава, че точно тези черти в характера го правят силно уязвим за манипулации в негова вреда.
Той е „израснал  около НДК... пълен отличник от английската гимназия... в Софийската!... и първенец в юридическия факултет... В Софийския!... където съм любим преподавател... предците ми са атакували на нож враговете... Разколебаване е дума, която не познавам... Кален съм в битки, имам много рани и белези... Прави се опит за медийното ми тричане, преди да се кача на ринга. Голям страх тресе кочината на задкулисието”. Всичкото това демонстративно придружено със съответните емоционално наситени мимика и телодвижения. Надменно, арогантно.

Лица от демонстративния с истерични акценти типаж изобилстват на първия ред в Народното събрание, особено сред адвокатите. Същият е и Слави Трифонов. Той и Тошко Сценариста побързаха да защитят Петър Илиев от лоши думи хорски, не пропуснаха да охулят депутати от ИБНИ и ДБ, както и да обявят за предателски техните партии. Твърдо убедени, че другите им завиждат. Очаквано, те друго нямат. Приемат околните според стихчето в детската песничка: „Който ни обича, сладур да се нарича, който ни мрази, по корем да се тътрази!“ 

Те са „Голямата работа“, правят „Безподобно политшоу“ с наличните политбалеринки. С емоционално-волева неуравновесеност, липса на съпричастност с другите наоколо, неимоверно преувеличена себестойност и чувство за изключителна правота. Неизбежно провалиха и този свой шанс за правителство. Голяма част от  65-те им депутати са такива, но има и доста различни. Сигурно е, че те вече се отвращават от средата, в която са попаднали, остане ли този парламент, един по един ще станат независими или ще отидат в други групи. 

ИТН обаче още дълго може да пречи на другите партии, привличайки за гласоподователи към безотговорните си фенове и значителна част от наказателния вот. Както става в редица други страни с наложена неолиберална лъжедемокрация. Където се разкапва и смърди гадно за народите, създавайки в отговор заплаха от кървави диктатури с  истерични адвокати начело.