Петър Киров, един от шестимата двукратни олимпийски шампиони на България, наскоро навърши 80 години. Наричат  го Феномена, заради впечатляващата му кариера. Започва да се занимава с борба твърде късно, едва на 21 години. И за 9 сезона на тепиха печели 52 златни медала, от които две олимпийски титли, три световни и 4 европейски. Освен това никога не сменя категорията си – 52 кг. Побеждавал е 7 световни шампиони, а загубите му се броят на пръстите на едната ръка.  

Умението да побеждаваш е най-добрата хватка – казва Петър Киров. - Тя е когато се кача на най-високото стъпало и не аз, а противникът вдигне ръката ми, което означава признание. 

За първи път славният борец стъпва на Олимп в Мексико 68, само 5 години, след като е започнал на тренира любимия си спорт. Участието му е под въпрос до последния момент, заради силната вътрешна конкуренция. Но решаващо за попадането му в отбора е спечелената европейска титла година по-рано в Минск. На тепиха в Мексико българинът стъпва уверено, със самочувствие и започва да реди победа след победа. Побеждава и най-сериозния си противник -  световния шампион Владимир Бакулин от бившия Съветски съюз, а след това „сборная“ сменя 11 борци, но нито един от тях не успява да надвие нашия талант. 

„Усещах как арбитърът и зрителите реагират на движенията ми по тепиха, имах чувството, че повтарят моите хватки по трибуните – каза шампионът. - А след победата ме аплодираха, сякаш искаха да изляза на бис...“

Четири години по-късно Киров защитава титлата си в Мюнхен 72, и то без да загуби точка, макар че се бори с травма, заради която остава трети на европейското преди това.

„Контузията само ме амбицира – признава той. - Но промених тактиката си. По време на тренировките си представях, че съм на официално състезание, а на големия форуми си внушавах, че само тренирам. Протоколите говорят дали тактиката ми е сработила. Направих 7 срещи без да дам точка, което се случва рядко в олимпийската история.“

С това Киров става вторият българин след Боян Радев, дублирал олимпийската си титла.

А златното отличие шампионът получава от Ейвъри Бръндейдж, като това е първият случай, в който тогавашният президент на МОК  награждава борец.

През 1976-а Киров се запътва към трета олимпийска титла в Монреал, но още в първия кръг получава нелепа травма - вади ръката си от раменната става, в опит да не даде точка на съперника. Контузията слага край на участието му на олимпиадата, но и поставя точка на феноменалната му кариера.

В биографията си Петър Киров има и още една паметна титла световната през 1971-а. Тогава той е част от звездния отбор който ликува и с отборния трофей, побеждавайки със 17 точки състава на бившия Съветски съюз пред препълнените трибуни на стадион „Васил Левски“ в София. „Тогава за първи път се чуха скандиранията: „Българи, юнаци“, които сега са неизменна част от всички спортни събития – връща лентата шампионът. - Първоначално нямахме никаква подкрепа, но с всеки изминал ден публиката се увеличаваше, а за финалите стадионът беше препълнен. Тогава защитих титлата си, а на самото първенство спечелихме най-много медали - 8 (б.р. 3 златни, 2 сребърни и 3 бронзови).

Петър Киров записва името си и в историята на родния турнир „Никола Петров“.Той е първият носител на златния пояс, като 11 пъти става шампион в 11-те си участия в надпреварата.

Нарича септември  „Месецът на Петър Киров“, защото тогава е роден в ямболското село Калчево момче и тогава за първи път стъпва в залата по борба. „Първоначално няколко треньори ме отхвърлиха – спомня си той. - Един дори, като чу, че съм на 21, ми каза: Ей някои на твоите години вече се отказват от борбата. А така исках да се боря, но нищо не разбирах...“

Доверие обаче му гласува Пантелей Боев. По това време в Ямбол има и друг изявен боец – Байо Баев. Именно Боев решава, че Петър Киров трябва да е в класическия стил, а Байо в свободния стил, за да не си пречат. Младият талант бързо напредва и стига до националния отбор, побеждавайки и тогавашния титуляр Ангел Керезов, олимпийски вицешампион от Токио '64.

“Когато съм побеждавал съперници, никога не съм вдигал ръце, за да покажа, че съм победил – казва той. - Исках да бъде смирен към загубата на човека, защото с всеки може да се случи.”

След края на професионалната си кариера повечето спортисти пробват силите си на първенства за ветерани, вероятно заради тръпката. Но не и Петър Киров.

“Много пъти са ме канили – доверява шампионът. - Но винаги съм отказвал. Спечелил съм 52 златни медала и това ми стига. За какво ми е да се боря с хора, които нямат нито един?”

Има плочи на славата на 3 стадиона

Петър Киров е единственият българин с плочи на славата на три различни стадиона – на олимпийските в Мексико и Монреал, както и на националния „Васил Левски“ в София. Голяма част от живота си посвещава на преподавателска дейност. Той е професор и дълги години завежда катедра „Борба и джудо“ в НСА и често е канен за лектор от Международната федерация. „Може на катедрата да съм професор, но на тепиха съм академик“, казва той със завидна увереност.