Още от самото начало на 47-то НС партия „Възраждане“ привлече вниманието си с острия език на нейните депутати и с искания, за които се смята, че в обществото има постигнато съгласие. Те са категорично против правителството на „Продължаваме промяната“, но поставиха няколко условия за евентуална подкрепа, които не се споделят от нито една партия в парламента. „Възраждане“ обаче вдига рейтинга си според социологическите проучвания.

- От „Възраждане“ обявиха 5+1 условия, за да подкрепят настоящите управляващи, господин Петров. Според останалите партии в НС те са неизпълними, но да вървим по ред. Първото условие - незабавно изтегляне на плана за въвеждане на еврото. Защо настоявате за това?
- Защото от няколко години провеждаме политика, че българският лев трябва да бъде запазен. Дори инициирахме подписка за произвеждане на референдум, тъй като считаме, че българският народ трябва да се произнесе следва или не да бъде прието еврото. Знаем, че в много държави приемането на еврото и премахването на националната валута е довело до повишаване на цените. Ние искаме българският народ да се произнесе, за да не търси друг виновен за това, ако се повишат цените.

- Второто условие - прекратяване на договора със САЩ за предоставяне на американски бази в България?
- Тук също сме последователни, даже преди около два месеца внесохме и нарочно решение за това в Народното събрание. То беше разгледано и в пленарна зала и за съжаление бе отхвърлено. С това проекторешение искахме да отпадне безплатното предоставяне на бази. Никъде по света американците не ползват безплатни бази. Те трябва да са платени и българската държава да печели от предоставянето на бази. Друг е въпросът, че ние не искаме изобщо на територията на България да има военни бази. Дори и през така наречения съветски период в България не е имало руски бази...

- Ами тогава цяла България бе съветска база...
- Така е, въпросът е това да не става безвъзмездно, тъй като ние нищо не печелим, а само има риск за националната сигурност.

- Друго условие е насрочване на референдум за членството на България в НАТО. По този въпрос бе постигнато национално съгласие още в края на 90-те години.
- Ние считаме, че решението за влизане в НАТО е взето от тогавашната управляваща върхушка, без българският народ да е бил попитан иска или не България да бъде член на НАТО. Ние считаме, че това членство носи повече негативи, отколкото позитиви. На първо място защото ние унищожихме армията си и ни се наложи да изхарчим два милиарда лева за изтребители, за които не се знае кога и дали ще ни бъдат доставени. И офертата за тях беше два пъти по-скъпа от тази за европейските „Грипен“-и.

- Извинявайте, господин Петров, но българският народ никой не го е питал дали иска България да бъде член на Варшавския договор...
- Така е, но ние считаме, че пряката демокрация - допитването до народа - трябва да бъде извършено по всички важни и международни въпроси, по които България взема отношение.

- В края на 90-те години и БСП прие членството ни в НАТО на свой конгрес. Бях на него и си спомням как Стефан Данаилов, Бог да го прости, държа емоционална реч и каза, че не иска внуците му един ден да се срамуват, че България е останала извън съвременния свят. От какъв зор вие сега искате преразглеждането на това членство?
- Защото, ако тогава бяхме казали на хората, че ще дадем два милиарда лева от държавния бюджет за чертежи, и то под давлението на чужди партньори, те може би никога нямаше да се съгласят. Че трябва да бъдат нарязани танкове, самолети и ракети и да се унищожи наборната Българска армия. Дори и мизерна като условия, наборната армия учеше младите българи на дисциплина и нито едно българско правителство не намери заместител на нещо подобно, което да спре младежите от наркотиците и престъпленията.

- Вие имате ли някакви идеи в това отношение? 
- Имаме и те са сходни с тези за военната служба. Българският младеж трябва да се научи на дисциплина, защото според нас семейството и училището в сегашния му вид не му дават достатъчно и той не се развива пълноценно.

- Добре де, как ще върнете младите от чужбина, за да отбиват военна служба в България?
- Това е другият проблем, че поради различни причини - икономически, финансови и демографски - младите хора напускат България заради по-добро образование и по-добри условия за живот. Нашата идея е да направим така, че младите хора да желаят да се обучават в България, защото обучението в България може да бъде на световно ниво, то е било на такова ниво и трябва да го върнем на това ниво. А след това - и да се реализират тук, защото като се реализират в чужбина те се асимилират и техните деца вече са чужди граждани и не знаят български.

- Имахме и имаме пример на учили на Запад и завърнали се в България и май нищо не се получи...
- Ако може да ги разделим тези връщащи се на два вида. Едните са водени от топлата връзка със семейството и родолюбиви подбуди се връщат в България, но те почти никога не търсят реализация в сферата на държавното управление, а в частния сектор. Докато другият тип връщащи се, които започнаха още от юпитата на царя като Милен Велчев и Николай Василев - влязоха в политиката и в държавното управление. Като резултат ги видяхме какви са преди 20 години и сега, след едно поколение виждаме връщащи се, които желаят да оправят държавата, но като резултат оправят само себе си. Имам предвид „харвардците“. Дали с хотели по морето или по някакъв друг начин - бъдещето ще покаже.

- Какво правим, ако след референдум, какъвто вие искате, излезем от НАТО, господин Петров?
- На първо място трябва да възстановим наборната военна служба. На следващо - трябва да има такива управляващи, които да не вкарват държавата във военен конфликт. Трябва да се води политика на неутралитет. Богати държави като Швейцария водят такава политика...

- Ама ние не сме богати, а сме най-бедните в Европа...
- Нищо не ни пречи да се опитаме да водим и сега една по-неутрална политика, която да се съобразява с това къде имаме икономически, финансови и демографски интереси, А не да се конфронтираме с една или друга държава.

- Излизаме от НАТО и изведнъж Турция и Гърция ни стават противници...
- Ще се отбраняваме, както винаги. Но пак казвам, че не трябва да водим политика на конфронтация с нашите съседи. Трябва да отбраняваме територията си и да защитаваме българското население, включително и това, което е извън българските земи, защото България е единствената страна в света, която граничи със себе си. Смятам, че в 21 век такава политика е възможна.

- Да вървим нататък. Следващо условие е създаване на екип за предоговаряне на членството на България в ЕС. Това като крайна цел значи ли излизане от съюза? 
- Има една мантра, да не кажа опорка, че „Възраждане“ иска България да излезе от ЕС. Категорично заявявам и постоянно го опровергаваме, че ние не желаем да излезем от ЕС, а просто да бъдат предоговорени условията за членството ни в него. Давам ви пример - в бюджета, който гласувахме, включва един милиард и 860 милиона лева годишна вноска в ЕС. Срещу това ние смятаме, че не получаваме достатъчно. И това е една от причините да искаме предоговаряне на условията ни за членство. Освен това западните държави не желаят България да влезе в Шенген и по този начин българските граждани са третирани като втора ръка хора. Ние сме абсолютно против това Европа да се движи на две скорости. Тези негативни неща за България ние искаме да бъдат предоговорени и да получаваме повече финансови средства и българските граждани да бъдат по-равноправни. Това не означава излизане от ЕС.

- С този език - „долнопробни престъпници“, „физически наказания, когато „Възраждане“ започне да управлява страната“, „национални предатели“, „затвори“ „фашистка измет“, бесене на хора“ и други подобни ли смятате да печелите гласове?
- Не мисля, че когато използва такъв език, председателят ни е мислел дали ще се привлекат избиратели или не. Считам, че в доста случаи това е било просто негова провокация. Специално за „фашистка измет“ той насочи вниманието към това, че само три месеца по-рано друг народен представител от същата трибуна (Ицо Хазарта от ПП, б. а.) нарече група протестиращи „шепа нещастни фашисти“. Тогава никой не счете това за нещо лошо, така си и замина. А когато председателят ни изрече този израз, дори и да е бил пресилен, видяхме двойния стандарт - всички скочиха срещу него. Но ефектът бе постигнат - другият народен представител излезе на трибуната и... потвърди, че е казал точно това. Целта беше постигната - видя се двойният стандарт.

- Вие сте запознат с петицията, подписана от над 110 хиляди граждани, за отмяна на задължителното машинно гласуване. Тя не обслужва някоя партия, а просто настоява да се възстанови конституционното право да избор на българите, което е и европейска ценност. Защо гласувахте в парламента против искането за отмяна на задължителното гласуване, предложено от БСП? 
- Ще припомня, че още през януари тази година ние от „Възраждане“ поискахме да се създаде комисия за резултатите от машинното гласуване на изборите през ноември. Тогава всички бяха против. Но от доста отдавна ние следим и анализираме резултатите от изборите. Имаме доста добър аналитичен екип, който се доказа в последните 15 години. На изборите през 2017 година, които бяха само с хартиени бюлетини, „Възраждане“ получи 1.1 процента и се легитимира на политическата карта. Тогава бяхме на второ място като процентно съотношение на недействително бюлетини 2.65 процента. А средно за всичките 29 партии недействителните бюлетини бяха около процент и половина максимум. Ние основателно се притесняваме, че на тези избори е имало манипулация с хартиените бюлетини за „Възраждане“ - отстрани хиксче, отгоре кръстче - и недействителни. Затова ние считаме, че машинния вот най-малкото, което постигна е, че игнорира недействителните бюлетини и те вече не представляват част от протоколите и от броя. Но държа да отбележа, че ние имаме едно основно искане - ако този законопроект влезе в пленарна зала - ще настояваме между първо и второ четене да се направи една основна промяна в Изборния кодекс. Ако ще има машинен вот, задължително да се броят и хартиените разписки и там, където евентуално има разлика, резултатите от хартиените разписки да бъдат определящи, а не това, което е отчела машината. Ще добавя и личното ми мнение - и задължително видеонаблюдение, включително и при броенето. Само така в голяма степен ще се предотврати така нареченият купен вот. И само при тези условия ние сме за машинното гласуване, не сме безусловно срещу хартиените бюлетини.

- Кои според вас са най-важните законопроекти, които сте внесли и още стоят на трупчета?
- Общо сме внесли 23 законопроекта, които според нас биха допринесли за по-доброто управление на държавата. Още първият законопроект в 47-то НС, внесен на 7 декември миналата година, бе наш - който позволява временното отстраняване на главния прокурор в случаи, когато срещу него е образувано дисциплинарно или наказателно производство. Още не е влязъл в пленарната зала. Разглеждаме този законопроект като начало на една истинска съдебна реформа, за която другите партии само говореха преди изборите и три месеца след това, писаха споразумения и от няколко месеца въобще не говорят за съдебна реформа. Внесохме и законопроект за нулев ДДС върху стоките от малката потребителска кошница, но не бе приет. А когато управляващата коалиция внесе такива предложения, се приемат. Но когато ние ги внесохме три месеца по-рано, ги отхвърлиха. Големият проблем в 47-то Народно събрание е, че законопроектите на опозицията бяха блокирани и по този начин бе спряна законодателната ни дейност.

Нашият гост
Петър Петров е роден на 14 март 1983 г. През 2006 г. завършва “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”. След това практикува в сферата на гражданското съдопроизводство. Реализирал е и инвестиционни проекти на чужди инвеститори в областта на строителството и покупката на недвижими имоти в България. През 2014 г. става един от учредителите на партия "Възраждане", и е избран за неин заместник-председател. На парламентарните избори през ноември 2021 г. е избран за народен представител като водач на листата на "Възраждане" за 24 МИР София. Сега е зам.-председател на парламентарната група на "Възраждане".