Очаквам 4 бала вълнение в парламента, възможно е и мъртво вълнение

Петър Русев е спасител от 25 години. Вишката му е номер 10 на Северния плаж в Бургас. Денят му започва с молитва, на поста е в свои води и с цялото си сърце се опитва да помага на хората. Щастлив е, когато няма инциденти. Следи политиката и смята, че в новото народно събрание вълнението ще е сериозно- 2 до 4 бала, възможно е да има опасни подводни течения. Не иска да става депутат, защото призванието му е друго и това просто не е за него. През зимата се налага да работи като огняр в училище, защото сезонът трае само три месеца и не могат да се спестят пари за студения сезон. Не е загърбил и оперното пеене. Пее често, а на депутатите би изпял „Кармен“ от Бизе, заради илюзиите. За това какво е общото между плажа и парламента, за морето и опасното мъртво вълнение - разговаряме със старшия спасител.

- Г-н Русев, от 25 години сте спасител на плажа, а сте оперен певец. Защо избрахте професията на морски страж?
- Обичам и двете професии еднакво, но предпочетох да съм спасител на плажа по стечение на обстоятелствата. Иначе, не съм загърбил и другата- артист хорист съм, когато ме поканят някъде. Между другото, днес пях на едни полски туристи, които бяха наши гости. След работа, седнахме на по кафе и им изпях арията на херцога от „Риголето“ на Верди.

- Започна работа новият парламент. Какво от репертоара си бихте изпели на новите депутати?
- Операта, която бих им изпял, е „Кармен“ от Бизе. Заради илюзиите. Защото всичко е една голяма илюзия в сегашния парламент, дано да съм лош пророк и 46-ото Народно събрание да ме опровергае. Но мислите ми са такива.

- Може ли да се сравни плажът с парламента?
- Да, защото и на двете места трябва да има отговорност. И на двете места трябва да се спазват правила, за да няма проблеми и нещастни случаи, и да се работи за хората. Например на плажа трябва да се спазва сигнализацията, както Конституцията- в парламента.

- Ако, да речем, депутатите се изсипят на плажа, как би се държал с тях?
- Просто ще си върша работа. Когато е зелено знаме, ще ги пускам да се къпят, при жълто- без надуваеми предмети, при червено- ще ги предупреждаваме, че е опасно. Да спазват указанията на Водно-спасителната служба на плажа.

- Какви качества трябва да притежава един морски спасител и кои са най-дисциплинираните туристи?
- Първо, един морски спасител трябва да има сърце на спасител, да е честен, толерантен и коректен. С цялото сърце и душа да обича морето и да помага на хората. Нашият девиз е „Да помогнем на хората да си помогнат“. А най-дисциплинираните туристи не са българите. Може би германците. Защото изпълняват всичко, каквото им се каже. Българите всъщност са сред най- недисциплинираните. От началото на този сезон например, има повече от десетима глобени нарушители за това, че не спазват правилата и скачат от моста.

- Илинден по нов стил мина, но предстои 2 август, когато се почита същия празник по стар стил. Има ли нещо вярно в поверието, че в тези дни морето взема жертви?
- Този ден винаги е много динамичен. Специално тази година беше и четвърти ден на мъртвото вълнение. Очите ни винаги са не на четири, а на осем, както се казва.

Има нещо вярно в поверието. Наблюдението ми е, че през тези дни морето е много опасно и често се случват нещастни инциденти за съжаление. Затова всички на ивицата трябва да са много внимателни. За мъртвото вълнение трябва да се знае, че е много опасно. Морето наистина не е до колене. Летовниците трябва да ходят на охраняеми плажове между 8 и 18 часа, за да могат да получат съответно помощ. Че има мъртво вълнение пък всеки може да разбере много лесно. Ако застанеш с лице към морето в плитчината на брега, и усещаш как пясъка се изплъзва изпод краката ти и те дърпа навътре, това значи, че мъртвото вълнение вече върлува. Ако си в морето, можеш да се спасиш, като излезеш от него, плувайки успоредно на брега. Така може да се излезе постепенно от неговата зона. Иначе е много опасно. Един плувец плува с 3 или 5 километра в час, докато скоростта на течението е 10-15 километра в час.

- Колко бала е перфектното морско вълнение?
- Да няма никаква вълна, както се казва, морето да е като тава. Нула бала. И водата да е 26 градуса.

- А колко бала вълнение предвиждате в парламента?
- Така като слушам радио и гледам телевизия, като чета вестници, мисля, че вълнението там ще е голямо- между два и четири бала. Може да има и мъртво вълнение. При два и четири бала има ветрова вълна- появява се опасното течение сулган.

- Не зачести ли прекалено много през последните години мъртвото вълнение по нашите брегове?
- Не може да се предвиди. През последните години времето е много динамично. Нещата се промениха. Между другото, то може да се появи и да трае само половин час. Духва североизточен вятър, вдига вълна, започва да подкопава дъното и в следващия момент започва да дърпа навътре. Миналата година имахме всеки ден ситуация: половин ден зелено, после жълто и накрая червено знаме, с високи вълни и опасно море, с мъртво вълнение. От май до септември винаги може да се появи, пак казвам- няма как да се предскаже.

- Как го показват гларусите?
- Когато кацат над водата, това означава, че морето започва да се успокоява и не е опасно. Когато завали дъжд, морето се успокоява. Когато южният вятър смени североизточния - също. Вълната се сваля и всичко се успокоява. На тазгодишния Илинден например, започнахме с червен флаг и завършихме със зелен, без инциденти. Единствено, на един летовник му призля и се наложи да го свестяваме, но слава Богу, всичко свърши благополучно. Но беше изпил осем бири преди да влезе в морето, млад човек, на 25 години. Затова на плажа не трябва да се пие никакъв алкохол, само вода, особено в тези жеги в момента.

- Какво трябва да се прави на ивицата?
- Хората трябва да ходят с шапки. Освен високите температури има и висока влажност, което допринася за колабиране и за припадане. хора, които имат високо кръвно, хронични заболявания, не трябва да ходят на плажа между 10 и 17 часа. За тях е по-безопасно да ходят рано сутрин до 10 часа и вечер. Да са със светли дрехи, да си мокрят шапките с вода и да седят под сянка.

- Как ви благодарят спасените от вас хора?
- По различни начини. По принцип хората са различни. Някои, под влияние на уплахата дори си тръгват без да благодарят. Други черпят с кафе и безалкохолно. На мен например веднъж ми подариха шал и поло за зимата. Подариха ми ги едно семейство, родители на дете, което претърпя инцидент в морето. Това дете вече е 30-годишен мъж. Такива неща се помнят за цял живот.

- Има ли този сезон малчугани, които се губят по плажа?
- През уикенда, който мина, имаше между 5 и 10 изгубени деца. Едно от тях беше се отдалечило много, беше стигнало чак до Солниците. Това е огромно разстояние от мястото, където се е загубило. В такива случаи се обаждаме на полицията и те намират изгубеното дете. Когато пък се намери дете, което е изгубило майка си и баща си, качваме го на раменете си, така че родителите да го видят и да не се тревожат.

- Имате ли учител в професията?
- Да, има хора от които съм се учил. Учили са ме на дисциплина, на самоконтрол и да си обичам професията.

- Преди години, на плажа имаше бум на монокините. Сега каква е модата?
- Монокини пак има, но не така безконтролно както преди. Много по-малко са. По време на пандемията хората са зажаднели за слънце и море и си личи как се наслаждават, щастливи са. В кръга на шегата, има тази година един талисман на плажа - мъж по прашки, и то червени, на около 70 години. Ходи като гларус и сваля летовнички. Гледаме на него като на атракция и забавление.

- Вие сте ерген, а спасителите минават за „гларуси“ и най-желаните мъже, истина ли е?
- Вече спасителите не са гларуси. Преди 30 години спасителите са били важни хора, всички са ги гледали с голям интерес. Сред първите спасители са били Петьо Пандира, Шерифа и други, мъже 7-8 човека. Всички са ги боготворили. На Централен плаж се е правел Весел плаж, било е наистина много колоритно. Сега вече не е така, различно е. Спасителите са много, летовниците също. Няма и гларуси, защото сме подписали Морален кодекс, според който по време на работа, не може спасител да флиртува с жени. може само да се осъществи запознанство. Но нищо повече през работно време.

- Има ли случаи на спасители, които намират любовта на ивицата и се женят за туристки?
- В Бургас няма такива случаи. Връзки са се създавали, но женитби не знам да има. Едно време, в Слънчев бряг, спасителите са търсели датчанки, французойки, германки... За да могат да отидат да живеят в чужбина. Аз обаче съм родолюбец. Обичам България и Бургас. Не бих отишъл никъде другаде, не бих ги заменил за нищо друго.

- Вярващ човек ли сте и как започва денят на един морски спасител?
- Да, вярващ съм, започвам деня си винаги и всичко с молитва. Без вяра няма нищо, тя е на първо място. Човек трябва да вярва.

Работният ден на спасителя започва много рано. Като отида на работното си място, трябва да се провери спасителния пост и какво е морето- дали е спокойно, дали дърпа навътре, дали има дънни ями, има ли някаква опасност.

- Все пак морски спасител- това е сезонна работа. През зимата трябва да си намирате други професии. Не е ли трудно?
- Трудно е, защото сезонът е едва три месеца и през тези три месеца човек не може да спечели толкова пари, че през останалото време да му стигнат и да живее спокойно. А през зимата разходите са много повече- тока, парното и така нататък. Затова колегите през зимата си намират друга работа. Аз специално през последните години работя като огняр в училище, други колеги стават учители по физическо възпитание, по български език и литература, спасители в плувните басейни, треньори. Зависи от образованието. Както се казва - всеки се спасява поединично.

- Кога един спасител излиза в отпуска и къде предпочита да я прекара- на море или планина?
- Обичам и морето, и планината. През годините съм ходил на много екскурзионни летувания, покорявал съм Мусала два пъти. Преди години ходех на „Карандила“. Това лято смятам да взема отпуск в първата седмица на септември и да отида на Свети Влас.

- Как ние, българите можем да бъдем спасени като народ, да станем по-добри и по-единни?
- Като вярваме в Бог е така, с вяра ще бъдем благословени. Трябва да бъдем по- дисциплинирани, по-разумни и по-мъдри.

- Бихте ли станал депутат?
- Много интересен въпрос. Ами мисля, че не. Аз обичам морето, обичам да съм спасител, това е моето амплоа, моето призвание. Сърцето ми е в това. Мисля, че тук се намирам в свои води и мога да бъда полезен на хората. Депутат - това просто не е за мен.

Нашият гост
Петър Русев е роден в Бургас на 7 декември 1970 година. Завършил е Музикално училище със специалност “Оперно пеене”. Хоби му е спортът- плуване и футбол. Девизът: “Да помагаме на хората да си помагат”.