Петя Аврамова, водач на листата на ГЕРБ-СДС за 6 МИР-Враца пред Труд:

- Ремонти на пътища, но и доста свлачища виждаме през последните месеци, госпожо Аврамова. Бързаме със строителството, нещо се прави през пръсти или природата си прави лоши експерименти?

-Може да се каже, че бързаме със строителството, дотолкова, че да отговорим на очакванията във всички региони в страната за добра свързаност. Технологичните срокове при строежа на нови пътища и при ремонтите се спазват. На всички е пределно ясно, че добрите пътни връзки, водят след себе си инвестиции, нови работни места и развитие. Липсата на добра пътна инфраструктура е основната причина за разликата в развитието на Южна и Северна България. Затова може да се каже, че бързаме, за да осигурим и на Северна България път за развитие – скоростният път Ботевград – Видин, АМ Хемус, АМ Русе – Велико Търново, АМ Черно море, тунела под Петрохан, тунела под Шипка. Всъщност често чуваме упрека, че не се ремонтират достатъчно пътища, че трябва още. Но всички пътища няма как да бъдат преасфалтирани  едновременно - като с магическа пръчка. Затова обектите се приоритизират и ремонтите се извършват поетапно. Постигнатото през изминалите четири години не е никак малко. За този период с национално и европейско финансиране са ремонтирани и са в процес на ремонт близо 4000 км, което прави около 11 магистрали като „Тракия“. И зад всичко това стои труда – както на строителите, така и на администрацията. Всъщност ние не спряхме работа и не намалихме темпото дори по време на извънредното положение миналата година и това се оказа правилно решение. Един от най-сложните ремонти на пътна инфраструктура е този на виадуктите по „Хемус“ и „Тракия“. Към днешна дата е ремонтирана връхната конструкция на 14 виадукта и движението по тях е пуснато. 8 от съоръженията са на „Хемус“, а 6 на „Тракия“. През тази година продължават дейностите по носещите колони на 11 виадукта, като работата няма да пречи на трафика. Приключихме и с ремонта на дясната тръба на тунел „Витиня“ от „Хемус“. Много работа беше свършена в този тунел. При старта на ремонта се установиха големи кухини както между първичната и вторичната облицовки, така и между първичната облицовка и скалния масив. Да, вярно е, че това е било началото на тунелното строителство у нас. Докато днес се използват  широко най-новите технологии.  Затова да се говори, че в миналото се е строило качествено, а сега се правят компромиси, е напълно некоректно. В момента тунел „Витиня“ отговаря на всички европейски изисквания за безопасност, но за целта за усилване на конструкцията бяха инжектирани 3500 куб. м специален бетонов разтвор, бяха поставени над 7000 анкера и над 33 600 кв. м хидроизолация. И уверенията на строителите са, че оттук нататък поне две поколения българи ще ползват тунела безаварийно. Трябва да вземем предвид, че преди две години удължихме гаранционните срокове в строителството на магистрали и други пътища. Чрез промени в ЗУТ повишихме изискванията, завишихме контрола в строителството и намалихме административната тежест. Разширихме кръга на участниците в строителния процес, носещи административно-наказателна отговорност при нарушения на ЗУТ и повишихме санкциите при некачествено изпълнена дейност. Темата със свлачищата беше много обсъждана в последните два месеца. Обилните дъждове и рязката смяна на температурата предизвикаха преовлажняване на терените и активирането на свлачищни и струтищни процеси, засягащи участъци от републиканската пътна мрежа. Навсякъде се реагира своевременно, така че да се възстанови максимално бързо възможността за придвижване на хората в съответните райони. Служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ и  пътноподдържащите фирми правят обходи на участъците, в които има риск и действат превантивно. Със средства по ОПОС ще бъдат укрепени 29 свлачища, а на други 26 ще бъдат монтирани контролно-измервателни системи за постоянен мониторинг на геодинамичните процеси и изготвяне на прогнози за развитието им.

- И още един много стратегически тунел - "Железница" на АМ "Струма". Как върви строителството там? 

- Тунел „Железница“, който е най-дългият пътен тунел, строен у нас досега – 2 км, вече е прокопан изцяло и се очаква една от тръбите да бъде пусната за движение през есента. Той се изгражда по нов австрийски метод, като се прокопават около 1,5-2 м във всяка тръба и посока на денонощие и веднага след това се прави първичната облицовка на съоръжението с крепежни елементи, пръскан бетон и анкери. По съвременна технология се строи и мостът пред тунела в посока Симитли, който се изгражда чрез метода „потактово избутване“ на горното строене с хидравлични крикове.

- Обявихте промяна в механизма за паспортизация на сградите, от какво е продиктувана тя?

-Доволна съм, че моето предложение за намеса на държавата в процеса на паспортизация на сградите чрез осигуряване на финансови средства от държавния бюджет, беше одобрено от премиера Борисов и включено в програмата на ГЕРБ-СДС в частта за регионално развитие. Гражданите трябва да бъдат спокойни, че процесът на паспортизация ще бъде финансово подпомогнат, чрез специален фонд. Предвиждаме срокът за изготвяне на технически паспорти на сградите да бъде удължен с две години до края на 2024 г. Хората трябва да бъдат спокойни, както по всеки друг въпрос, и тук ще намерим възможно най-доброто решение.

- Споменахте развитието на Северна България, вие сте от Враца, част от най-слабо развития регион в страната – Северозападна България. Новите пътища ли са рецептата за тази част на страната?

- Аз съм против етикета „най-слабо развит регион“ за Северозапада. Ако това е било валидно до преди 6-7 години, сега категорично не е. Област Враца например е много бързо развиваща се област. И не са само пътища, реализирани са и се работи по много други проекти – градска среда, обновяване на селата, образователна инфраструктура, спортни съоръжения, социални услуги. Близо 290 млн. лв. от оперативни програми и средства от държавния бюджет са инвестирани в проекти в областта. Във Враца вече се откриват нови заводи, нещо което не се е случвало от десетилетия. Работим много добре и в синхрон с общините в област Враца. Необходима е, разбира се, още много работа. Убедена съм, че реализацията на проекта за магистрала на Северозапада – скоростният път Ботевград – Видин, ще ускори процеса на развитие. Стартираме ремонти на над 100 км. пътища от републиканската пътна мрежа. Проектите, включени в Плана за възстановяване на България и новите оперативни програми също дават много нови възможности. Слушала съм много за създаване на стратегии и фондове за развитие на Северозапада, на това ние отговаряме с реални действия. Затова апелът ми към всички политици от региона е – да спрем да теоритизираме и да вършим работа. Ние от ГЕРБ вече го правим и вярвам, че хората виждат разликата.

Нашият гост 

Инж. Петя Аврамова е родена на 29 май 1963 г. във Враца. В периода 2009 до 2011 г. е зам.-кмет по строителството и общинската собственост там. Била е председател на Общинския съвет във Враца. Три мандата депутат от ГЕРБ. Министър на регионалното развитие в кабинета „Борисов 3“.