През IX-X в. сръбските княжества са обект на съперничество между двете „велики сили“ България и Византия

Сърбите изпитват силно културно влияние от България, включително възприемат българската азбука кирилица

Една от културно-историческите сензации в Сърбия в началото на XXI в., по-точно през лятото на 2006 г., беше изненадващата поява на малък златен конусовиден печат с надпис на гръцки: „Господи, помагай на Строимир“. Печатът е с диаметър 1, 35 см, височина 1,9 см и тегло 15, 46 грама. Даже и да звучи крайно, „сюжетът“ със Строимировия печат напомня епизод от нискобюджетен сериал - неназован по име руски колекционер съобщава на сръбското консулство в Мюнхен за появата му в една известна аукционна къща.

Дипломатите се явяват на насрочения търг, където в наддаването се включват анонимни българи! Цената нараства от 6500 на 16 хиляди евро, но това не спира сърбите да закупят печата, който днес е в експозицията на Народния музей в Белград. Водещите медии в западната ни съседка реагират с възторжени заглавия: „Сърбия придоби доказателство от IX век за съществуването на своята държава!“, „Печатът променя историята!“ и тем подобни... И това не са преувеличения, защото малкият златен печат на практика е най-ранното материално свидетелство за съществуването на средновековна Сърбия като държава.

Информацията за неочакваното откритие е оскъдна - съобщава се, че печатът на Строимир е един от артефактите от дадена за продажба „... частна колекция от златни и други предмети с произход от Балканите - накити от римско, късноримско и византийско време....“ Според проф. Джордже Янкович, тогавашен председател на Сръбското археологическо дружество: „Подобни печати има в България. Такъв е печатът на цар Симеон с лика на царя, датиран към края на IХ и началото на Х в. Князете Строимир и Гойник през 80-те години на IX в. са изгнаници в България, прогонени от своя брат Мутимир /.../ Печатът на Строимир вероятно е изработен от византийски златари от Атина, Солун или Цариград. Съществуването на този печат доказва, че князът е имал придворна канцелария, архив и администрация... “

Споменатият печат на цар Симеон, изработен от лазурит, е открит в дворцовия манастир във Велики Преслав при археологически разкопки. Мястото на намирането на Строимировия печат е неизвестно. В сръбски публикации е изказано предположението, че ценната находка вероятно е от територията на днешно Косово. Така преднамерено се прокарва внушението, че Косово изначално принадлежи на Сърбия, въпреки че в онази епоха областта е в пределите на Българското царство. Тъй като Строимир завършва живота си в България, лансира се хипотезата, че печатът се е „завърнал“ на сръбска земя чрез неговият син Клонимир или пък чрез внука му Чеслав. Както изглежда обаче, Строимировият печат заедно с цялата „колекция“ се озовава в Мюнхен от ... България! Без да навлизаме в дебрите на криминалистиката, ще отбележим, че тази история отразява типичните иманярски и „колекционерски“ похвати у нас в края на ХХ и началото на ХХI век.

Без съмнение златният печат отразява високото положение на своя притежател. Най-вероятно е бил прикрепен към гривна, а Строимир би могъл да го притежава още в Сърбия или пък да го е получил в България. Както отбелязва проф. Константин Тотев, този тип печати са били притежание на широк кръг лица в България и Византия. Сръбският княз живее в България до края на живота си. Неговият син Клонимир се жени за знатна българка, може би дъщеря на Чеслав, един от приближените на княз Борис-Михаил „велики боляри“. От този брак се ражда княз Чеслав Клонимирович, управлявал Сърбия от 931 г. до средата на X в.

България, сръбските княжества и околните страни през IX-X в.

През IX-X в. Сърбия и другите едноплеменни княжества (Дукля, Травуния, Захумие и Пагания) са обект на съперничество между двете „велики сили“ Византия и България. Кан Пресиан I (I (836-852) се опитва да завладее Сърбия, чиято тогавашна територия е твърде различна от днешната. В пределите на България влизат цяла Македония, Косово и част от днешна Албания, областите на Браничево, Белград, Срем, Ниш... Главната българска крепост на границата със сърбите е Рас (дн. Нови пазар в областта Санджак). Трудният планински терен помага на княз Властимир да удържи на българския натиск. И все пак, сръбският владетел търси мир и дори плаща данък („пактон“) на България. При Борис-Михаил (852-889) сърбите се опитват да се „еманципират“, а към 880 г. се стига до нова война. Братята Мутимир, Строимир и Гойник, синовете на Властимир, управляващи като „триумвират“, успяват да пленят българския авангард, командван от престолонаследника Владимир Расате. Но когато в Рас пристига самият Борис с мощната си армия, сърбите молят за мир и отново се задължават да плащат данък. Мутимир отстранява братята си от властта и ги изпраща в изгнание в България. Когато сръбският княз иска да се измъкне от „прегръдката“ на България, с българска подкрепа престолът е завзет от Петър Гойникович (892-917) - синът на прогонения десетина години в България заедно със Строимир негов по-малък брат Гойник.

Какъв е бил статутът на Строимир и Гойник в България? Най-вероятно двамата князе с хората си са изпратени на североизточната граница - така, както кан Крум (ок. 800-813) постъпва с хилядите ромейски военопленници след победоносните си походи в Източна Тракия. Както твърди молдавският археолог проф. Роман Рабинович, налице са археологически данни за подобно присъствие в поречието на Днестър - североизточната граница на Българското царство в онази епоха. Според Р. Рабинович става дума за преселници от Травуния (Требине, днес на територията на Босна и Черна гора). Молдавският учен допуска, че именно тези сръбски заселници са идентични с т. нар. тиверци в средновековните руски летописи - хипотеза, която се нуждае от сериозни доказателства.

Бидейки много по-силна от сръбските си съседи, България се стреми да държи под контрол тях, а и Западните Балкани. През 897 г. Петър Гойникович е атакуван от Клонимир, синът на Строимир и баща на родения в България Чеслав, но загива в едно сражение. Това принуждава княза да се съобразява с България, докато през 917 г. е привлечен на византийска страна. След битката при Ахелой в Сърбия навлизат войските на кавхан Теодор Сигрица, „дясната ръка“ на цар Симеон, и военачалника Мармаис. Княз Петър е пленен и хвърлен в български затвор, където умира. На негово място е поставен доведеният от България Павел Бранович (917-920), заменен три години по-късно от Захарий Прибиславич. Признаващ отначало българското върховенство, през 924 г. Захарий на свой ред преминава на византийска страна. Този път войските на Теодор Сигрица и Мармаис са разбити. Отрязаните глави на двамата български военачалници са изпратени на византийския император Роман Лакапин... Последвалият български удар е унищожителен - водените от ичиргу-боила Мостич военни сили навлизат в Сърбия, а Захарий бяга в Хърватия. „Българите -разказва император Константин VII Багренородни,- съобщили на жупаните да дойдат и да приемат Чеслав за свой архонт (княз). Те ги извикали с помощта на клетвени уверения, но ги закарали до първото село и веднага ги оковали, влезли в Сърбия и подбрали със себе си цяло население от мало до голямо и го закарали в България. Някои обаче успели да избягат и отишли в Хърватия. Така страната опустяла (...) След седем години Чеслав избягал от България заедно с други четирима, от Преслав отишъл в Сърбия, но не намерил в страната повече от петдесет мъже, останали без жени и деца и прехранващи се с лов... С помощта на Византия Чеслав завзел страната, а “... сърбите, които пребивавали в Хърватия, България и другите страни, прогонени от Симеон, като чули това, се завърнали при Чеслав. Мнозина от беглеците от България дошли в Константинопол, тях василевсът на ромеите ги изпратил при Чеслав...“

Въпреки че през 931 г. Сърбия отхвърля българската власт, към средата на века Чеслав Клонимирович търси помощта на цар Петър (927-969) срещу маджарите (унгарците), с което се възстановява статуквото отпреди 924 г. Сред сърбите навлиза културното влияние на България, вкл. възприемането на българската азбука кирилица и старобългарския език в държавата и църквата.