Необходими са близо 3 години, за да се компенсират първоначалните инвестиции

Валутният риск и сега е минимизиран заради въведения борд

Решението българската държава да не иска изготвянето на конвергентни доклади през настоящата година предизвика разнопосочни реакции в обществото. Отлагането на началото на фактическото членство в еврозоната разочарова привържениците на еврото и някои от тях започнаха да излагат аргументи, включително оценки на загубите за българската икономика от това. Цитирането на числени стойности представлява новост в дебата от тяхна страна, защото до момента такива липсваха в частта за евентуалните ползи (в случая пропуснати) от замяната на лева с евро. Това е повод отново да обърна внимание на тази изключително важна тема.

Най-важното при един подобен дебат е да се използват ясни и валидни аргументи. Българската държава в лицето на пряко свързаните с процеса на приемане на еврото институции - Българската народна банка и Министерството на финансите, беше ангажирана с подготовката на доклад относно ползите, разходите и рисковете при този процес. Тази задача им беше възложена от Народното събрание, за да могат българските граждани, които са потребители на споменатите валути, да получат точна и ясна информация и да могат да се подготвят адекватно. За съжаление, и двете институции не си свършиха работата.

От БНБ неофициално представиха своята част в отговор на изрично настояване от страна на народните представители, но без одобрението на Управителния съвет. В крайна сметка наличният доклад съдържа обективен анализ на част от проблемите, произтичащи от замяната на лева с евро. МФ обаче не представи нищо дори неофициално като по този начин голяма част от рисковете за публичните финанси не бяха посочени и оценени. Така беше избегната възможността да се окаже, че всъщност икономическите и финансовите ефекти от проблема в по-краткосрочен период може да са негативни или близки до нула за българската икономика. Това би дало обективно основание да се иска отлагане на членството.

Когато се говори за рискове, е ясно, че те имат вероятностен характер. Това се отнася обаче и до някои от евентуалните ползи от замяната на лева с евро. Както е видимо и от неофициалния анализ на БНБ, сигурните ползи не са много за сметка на тези с вероятност от сбъдване. Всъщност най-важните ползи биха били свързани със спестяването на трансакционни разходи за бизнеса и населението и понижаване на лихвените проценти по държавния дълг.

Един сигурен ефект от въвеждането на еврото е понижаването на лихвените проценти по държавния дълг. То е резултат от една страна от повишаването на кредитния рейтинг, като агенциите се ангажираха при влизане на България във валутния съюз да го повишат с 2 степени. Освен това членството означава, че местните държавни ценни книжа вече ще бъдат изкупувани на вторичния пазар от Европейската система от централни банки при провеждането на парична политика. По този начин възниква и допълнителен голям пазар на тези ДЦК, те стават по-ликвидни, цените им се покачват, а цената на финансиране се понижава. Така българската държава ще плаща по-ниски лихви след въвеждане на еврото спрямо ситуацията при използване на лева.

Мащабът на ефекта може да се оцени чрез случилото се в Хърватия

Мащабът на този ефект може да се оцени по аналогия със случилото се в Хърватия през 2022 г. Решението, че те ще бъдат приети в еврозоната, е обявено официално през юли 2022 г. В резултат от това през август рисковата премия по 10-годишните ДЦК на хърватското правителство спрямо германските се понижава с 0,78 процентни пункта. През следващите месеци затягането на паричната политика на Европейската централна банка допринася и за по-високите рискови премии, така че може да се приеме, че по този начин се оценява относително коректно ефектът при тях.

Ако допуснем понижение за всички срокове до падежа с този процент и приложим към наличния държавен и държавно гарантиран дълг на България към края на 2022 г., се получава, че ако еврото вече беше прието максимално спестените лихвени разходи за правителството на година биха били приблизително 295 млн. лв. (според по-консервативната оценка на министър Пеканов - между 200 и 250 млн. лв.).

Другият сигурен ефект е свързан с понижаването на трансакционните разходи за домакинствата и бизнеса, тъй като няма да е необходим обмен на валута между лев и евро и няма да се държат отделни сметки в левове и евро. При оценката на размера на този ефект трябва да се отчете фактът, че всъщност нетно за икономиката спестяването би било далеч по-малко. Голяма част от таксите и комисионите, които плащат домакинствата и бизнесът, представляват приходи за банковата система и чейндж-бюрата. По-ниските разходи за първите ще представляват загуба на приходи за вторите.

Бизнесът на чейндж-бюрата ще пострада сериозно

Вероятно бизнесът на чейндж-бюрата ще пострада сериозно, тъй като много голям процент от сделките са именно между левове и евро. При банките обаче загубата на приходи от тези операции ще бъде компенсирана от повишаването на други такси, така че тяхната рентабилност да не пострада. Важното е обаче, че спестяването за икономиката като цяло са само таксите и комисионите, които се плащат към чуждестранни банки и платежни институции, чиито дял от всички трансакции не е толкова висок. Според оценката на министър Пеканов ефектът е спестяване на около 50 млн. лв. на година. Така сигурните ефекти, които могат да се възприемат като загуби за икономиката поради отлагането на въвеждането на еврото, са от порядъка на 250-300 млн. лв., което означава между 0,14% и 0,17% от очаквания БВП за 2023 г.

С вероятностен характер са очакваните положителни ефекти по отношение на търговията и инвестициите. Българската икономика вече е силно интегрирана с тези на страните от Европейския съюз и евро зоната благодарение на фиксирания курс на лева (от средата на 1997 г. към германската марка, а от началото на 1999 г. - към еврото), заради когото валутният риск е минимизиран. Възходящата траектория, която определя този курс, ще се запази, но е малко вероятно да се породи значим допълнителен импулс. При инвестициите ситуацията е по-различна - там през последните години размерът на бруто образуването на основен капитал в реално изражение постоянно се понижава, но въвеждането на еврото само по себе си няма да е достатъчен фактор, за да пречупи тази тенденция. Ясно е, че средата за бизнес е комплексна, а до каква степен приемането на еврото ще повлияе позитивно върху стимулите за реформи е трудно да се предвиди.

Замяната може да вдигне нивата на лихвите по някои кредити

Що се отнася до отражението на приемането на еврото върху кредитния пазар в страната очакваните по-ниски лихви за домакинства и бизнес може би няма да се случат. Ако се отчете спецификата на българския пазар, понастоящем лихвите по кредитите, отпуснати в левове, са по-ниски от тези, отпуснати в евро. Така всъщност замяната на лева с евро е възможно да изравни нивата, но това да се получи при цената на кредитите, отпускани в евро. Това би означавало обаче по-високи лихвени проценти. Според данните на БНБ за отпуснатите кредити към края на 2022 г. и прилаганите средни лихвени проценти по тях лихвеният процент по жилищните и при другите кредити за домакинства в левове е бил 2,82%, докато в евро - 4,34%. Потребителските кредити в евро са с по-ниски лихви, отколкото в левове и там би се реализирало спестяване, което се отчита при настоящата оценка. Аналогична е ситуацията при кредитите за нефинансови предприятия - лихвеният процент в левове е 3%, докато в евро е 3,97%. Така общият ефект е, че домакинствата и фирмите печелят почти 218 млн. лв. заради наличието на левове и по-благоприятни условия по кредитите в тях спрямо тези в евро. Тоест ако еврото беше вече въведено домакинствата и бизнесът вероятно щяха да имат по-високи разходи за лихви с около 218 млн. лв. Тази промяна обаче би представлявала преразпределение на доходи в икономиката, нетният ефект от нея е нулев.

Реализирането на посочените ефекти зависи от извършването на “инвестиционни” разходи - за да започне този процес, е необходимо първо да се организира преходът от лев към евро, който съвсем не е безплатен. Той обхваща дейности по обявяване на цените едновременно и в двете валути, адаптиране на счетоводни и управленски системи, промени в банкомати и касови апарати, корекция на банковите системи. От страна на БНБ подготовката включва осигуряване на банкноти и монети в евро за цялата страна, транспорт и охрана със специализирани бронирани автомобили, изграждане на нов касов център, изтегляне на съществуващите банкноти и монети в левове от обращение. Така според оценката на експертите от БНБ (по цени от 2022 г.) разходите за касова дейност при въвеждането на еврото са приблизително 365 млн. лв.

Близки по размер са и очакваните разходи за банковата система в страната. Според неофициална информация от една от трите най-големи банки необходимите инвестиции за подготовка за въвеждане на еврото са приблизително 40 млн. лв.
Общата оценка за първоначалните разходи при въвеждането на еврото в Хърватия е около 0,48% от БВП. Приложено по аналогия към данните за България това означава около 835 млн. лв. Тоест за да може да се твърди, че българската икономика би имала ползи от замяната на лева с евро, е необходимо нетните ползи през отделните години да компенсират първоначалните инвестиционни разходи.

При така направените изчисления за сигурните ефекти периодът на изплащане на първоначалните инвестиции е около 3 години. Тук не се отчитат ефектите с вероятностен характер, каквито са евентуалните входящи инвестиционни потоци, повече туристи в местната икономика и ускоряване на икономическото развитие. От друга страна обаче множество разходи и рискове също не попадат в тази оценка - ускоряването на темпа на инфлация заради замяната на валутен борд с традиционната централна банка, която провежда политика, насочена към голяма валутна зона, а не към отделна малка част от нея, участие в спасителните фондове на еврозоната и поемане на загуби за други икономики или банкови системи, асиметрични шокове и т. н.

При абстрахиране от толкова негативни фактори едва на четвъртата година след въвеждането на еврото биха започнали да се реализират ползи от това.