Ляво-либералите не само в Америка, но и по света ще се превръщат в кафяви ризи, които налагат с диктат визията си за света

Каквито дитирамби за Хитлер може да прочете човек във „Фьолкишер Беобахтер“, такива могат да се намерят и за Джо Байдън във „Вашингтон поуст“

По всяка вероятност Джо Байдън ще бъде новият президент на САЩ. След серия от очевидни манипулации и откровени измами, изглежда, че Конгресът ще одобри избора на електорите и в Белия дом ще влезе човек, чийто екип използва всички мръсни номера в черната книга на изборните нарушения. Дори когато екипът на Кенеди през 1960 г. окраде изборите от Ричард Никсън (с помощта на чикагската мафия и машината за изборни манипулации на южняшките демократи на Линдън Джонсън) не е имало толкова много и толкова фрапантни нарушения. Сглобката на дълбоката държава проработи – от медиите, през социалните мрежи и технологичните олигарси, до пробиването на съда и службите – и свали Доналд Тръмп от власт. Въпросът е какво следва? От моя зрителен ъгъл предстоят интересни времена. 

Първо, свалянето на Тръмп от власт не означава реставрация на глобализма в неговия златен безметежен век под ръководството на Буш и Обама. Джо Байдън е обречен да ходи по въглените на дълбокото обществено разочарование, огорчение и недоволство. Половин Америка, която гласува за президента Тръмп, няма да забрави как изборите бяха откраднати. Байдън влиза в Белия дом с огромно обществено недоверие, което от ден първи ще ерозира президентската институция, с което ще делегитимира цялата глобалистка властова конструкция. Отделно от това трябва да сме сигурни, че екипът на Байдън ще изпадне в умилителното тъпоумие да вдига данъци, да прави локдауни, да извисява климатичната паника до кресчендо и въобще да върви по глобалисткия конспект. Брюксел вече върти опашчица като доволна болонка, предвкусвайки нова порция политическа подкрепа от Вашингтон. Всичко това ще доведе до остро противопоставяне и делегитимация на властта. След първите няколко месеца на конформизъм, Байдън ще затъне в скандали и проблеми. Безпомощността му да се справи с тях ще е катализатор на още по-остро недоволство, което ще вкара страната в дълбока политическа криза.

Второ, Доналд Тръмп и политиката, която той олицетворява, няма да слязат от дневния ред на обществата. Президентът извърши невероятна промяна на Републиканската партия, която от хайверна и превзета от елитите структура, се върна на своя изконен терен - този на свободата, защитата на обикновения американец и конституционния правов ред. Последният път, в който Голямата стара партия е преживявала такава метаморфоза, е след 1968 г., когато Никсън (не без помощта на кампанията на легендарния Бари Голдуотър през 1964-а) печели разгромяваща победа над демократите и окончателно бетонира подкрепата за републиканците в огромните южни и средни щати. Днес Доналд Тръмп енергизира и обнови Републиканската партия по сходен начин, връщайки я на терен и разширявайки нейната подкрепа сред демографски групи, които дълго време бяха крепост на демократите.

Антиглобализмът вече е мейнстрийм политика, а не нещо изолирано и маргинално, както изглеждаше на мнозина преди десетина години. Доналд Тръмп неминуемо ще е емблема на антиглобалисткото движение, а вече в Америка и по света се появяват и много други политици и влиятелни обществени фигури, които изповядват този тип политика. Големият идеологически разлом на съвремието ни минава по оста „глобализъм-антиглобализъм“. Aнтиглобалистите бяхме на власт чрез Доналд Тръмп в продължение на 4 години. Кога отново антиглобализмът ще дойде отново на власт е без значение. Важното е, че това вече е едната от двете големи политически идеи, които ще се борят за обществена подкрепа.

Трето, ляво-либералите не само в Америка, но и по света, ще продължат да стават все по-леви и все по-малко либерали. Окрилени от откраднатите избори, те ще ескалират екстремните си политики, с което все повече и повече ще излизат от ролята на участници в демократична дискусия и ще се превръщат в кафяви ризи, които налагат с диктат визията си за света. Демократическата партия все повече ще се превръща в изразител на волята на Китайската комунистическа партия. С овластяването си ляво-либералите ще направят последния необратим завой към нов прочит на фашизма. Прочее, тази тема заслужава по-обстоен коментар. Ляво-либералите не осъзнават, но между тях и кафявите ризи на Хитлер има много повече прилики, отколкото изглежда на пръв поглед. Остави това, че ляво-либералите се вживяват като „антифашисти“ и „антинацисти“. Това са етикети. По същия начин аз мога да нарека себе си „космонавт“ или „лекоатлет“, но нито едно от тези неща няма да е вярно. Така и с ляво-либералните „антифашисти“.

Какви са фактите? Ляво-либералите и нацистите имат общата черта да са обсебени от расата. Нацистите считат, че има „подраси“, ляво-либералите искат да „изолират“ едни раси за сметка на други. На едните аргументацията им е „расова чистота“, на другите е „расова справедливост“, но общото е, че и двете теории са расистки сами по себе си. Отделно и при нацистите, и при ляво-либералите има едно очевидно срастване на медиите и партийната централа, както и на академичния елит и партийната централа. Каквито дитирамби за Хитлер може да прочете човек във „Фьолкишер Беобахтер“, такива могат да се намерят и за Джо Байдън във „Вашингтон поуст“. Каквито славоблудства могат да се прочетат от разни академични работници от Бръшляновата лига за демократите, такива могат да се открият и за нацистите в случайно избран немски университет. По подобие на нацистите и ляво-либералите имат същата склонност да смачкват всяко другомислие.

Различните легитимни възгледи за развитието на политиката и обществата се възприемат за ерес, която се изкоренява с агресия и погроми. Резултатът е, че и ляво-либералите, и нацистите бленуват създаването на тоталитарно общество, в което те контролират всичко и всички. Всичко това се прави в името на „моралната цел“ да се унифицира обществото с „правилните“ възгледи. Именно „моралната“ претенция е и другата им обща черта - и нацистите, и ляво-либералите правят всичко в името на някакъв свой „висш“ идеал. Нацистите в името на висшия си идеал избиват и затварят различните, ляво-либералите пък отново в името на своя висш идеал крадат избори и поставят в дигитални концлагери всички несъгласни с тях. Времената са други, но методите, разбиранията и практиките са сходни.

В крайна сметка, според мен, 2021 г. ще бъде дори по-интересна от 2020-та. Ще се случат поредните идеологичеки размествания, демократите ще затънат в дългосрочна ерозия на политическото представителство, а политическата криза в Америка ще се разпростре по света. Пирова ще им излезе „победата“ и тепърва ще им се наложи да го разберат по трудния начин. Антиглобализмът е тук, за да остане. Глобалистите са поели с маршова стъпка към бездната и идването им на власт ще ускори този ход към политическото небитие. Ако 2020 г. ни се е струвала динамична, проблемна и сурова, то 2021-а няма да донесе успокоение и връщане към безвремието на глобализма. Напротив. С „победата“ на демократите не свършва битката срещу глобализма. Тя едва сега започва.