Пенсионната реформа е закон след два отхвърлени вота на недоверие с шепа гласове

Нощ на улични свади във Франция, над 250 арестувани, 21 ранени полицаи

Пирова победа за Еманюел Макрон – това е червената нишка  в коментарите на политическите наблюдатели крй Сената за вота на недоверие в понеделник в Парламента, който направи бленуваната от държавния глава пенсионна реформа закон. На нейните противници -депутати както от левицата, така и от десницата, не им достигнаха само девет гласа, за да бъде отхвърлена. Преспектива, която водеше директно към оставка на кабинета на премиерката Елизабет Борн и щеше да предизвика сериозен трус в президентски Елисейски дворец. В замяна гласуването й от 287 срещу 278 народни избраници изкара отново французите на масови протести по улиците и площадите на Франция, като над 250 от демонстрантите преспаха с белезници в полицейските управления. В болници пък  бяха превързани над двайсетина ранени представители на силите на реда, освен това изгоряха стотици боклукчийски кофи, изпочупени бяха десетки ветрини. 

 А основният аргумент на политическите анализатори за определянето на приемането на пенсионната реформа, пращаща французите в пенсия не на 62 години, както досега, а на 64, за „пирова победа“ на Макрон е небивалото разделение в страната. За него свидетелства разцеплението в самото Национално събрание, където позициите са силно поляризирани между приврържениците на държавния глава и неговите противници, като в техните редове има представители на целия политически сектор. Тоест от крайната левица, до крайната десница, минавайки през умерената, но все пак дясна голистка партия Сбор за Републиката. И както писа влиятелният парижки всекидневник „Льо Фигаро“, Макрон сега може да се радва на „пълна демократична легитимност“, но „политическата му легитимност“ е силно разклатена и това означава надигане на нови вълни от протести. Ето защо другият влиятелен парижки всекидневник „Льо Монд“ смята, че оставащите четири години от мандата на президента, ще бъдат време на борбата му за оцеляване сред вълна от недоволство, на лавиране и компромиси, тоест на заседналост и неподвижност в управлението на страната.

„Това е провал за демокрацията и увеличава пропастта между президента на републиката и френския народ“ – заяви пред журналисти Джордан Бардела - лидерът на основаната от Жан Мари льо Пен крайно дясна партия Национален сбор. – „Той тепърва ще се сблъсква с недоволството от оставането му начело на държавата и годините до края на петгодишния му мандат ще изглеждат като един безкраен край на неговото управление. Също и  безславен край, тъй като Макрон унижи парламента с процесуални хватки и обиди обикновените хора със силовото прокарване на реформата. Другият основен факт, който също трябв да го безпокои много, е излизането на голяма част от републиканците от президентското мнозинство. Мисля, че те се превърнаха в атрибут на невъзможното уравнение, сред тях има хора, които мислят като Макрон, но и такива, които мислят като нашата почетна председателка Марин Льо Пен. А ние винаги ще подаваме ръка на искрените патриоти, откъдето и да идват те.“ -  посочи още Джордан Бардела. 

Самият Еманюел Макрон изглежда обаче е решен да играе твърдо и „ва банк“, тъй като официално обяви още във вторник, че няма да допусне нито поискания от опозицията референдум за одобряване на реформата, нито обсъждането й в Конституционния съд на страната. Камо ли да смени министър-председателката Елизабет Борн или да разпусне Парламента – другите мераци на недолюбващите го французи. И както подчерта „Льо Монд“, предстои президентът да заиграе ролята на национален герой с трагичен ореол, която да го задържи в Елисейския дворец до края на мандата му през 2027 г. Като нищо чудно тогава там да го смени загубилата с малко от него през миналия април президентските избори все по-дясна, и все по-обичана от французите Марин Льо Пен.