85 години от рождението на Любомир Левчев, един от организаторите на форума

Студената война беше водена и спечелена от тайните служби, казва поетът

Делото на Любомир Левчев е непреходно литературно наследство: повече от 80 книги, издадени на 34 езика. Рядко обаче се споменава приносът му в културната политика през 20-и век, когато той успява да събере в София световни имена за участие в Международните писателски срещи (1977 - 1986). В броя на „Труд”от 25-26 април разказахме за първите три срещи Левчев копае тунел под Желязната завеса Култура 13:31 25.04.2020 . Ето какво се случва на следващите...

Четвъртата международна писателска среща в София се открива с „Ода на радостта” на 29 септ. 1982 г. Акредитирани са 30 чуждестранни журналисти и около 150 български. В залата са приветствани знакови фигури: Андре Стил (Франция), Андрей Вознесенски (СССР), Азис Несин (Турция), барон Артур Оло (създал в Брюксел Световната къща на поезията), Уилям Мередит (САЩ), Иняцио Ботита (Италия), Макото Ода (Япония), Никифорос Вретакос (Гърция), Владимир Солоухин (СССР), Бернт Енгелман (ФРГ), Джеймс Олдридж (Великобритания), Джон Балабан (САЩ), Ернесто Карденал (министър на културата на Никарагуа) и др. Групата на немските писатели е многобройна - 13, французите са 7. От далечe долитат: Уинстън Орильо (Перу) и Ноел Хилиард (Нова Зеландия).

Във парк-хотел „Москва” е подредена изложба, посветена на предходните срещи. Показани са книги на участниците, публикувани у нас и в чужбина. Конференцията се провежда в рамките на няколко пленарни заседания и дискусии. За почетен председател е избран Джеймс Олдридж, а работен председател е Любомир Левчев.

Освен официално подготвените изказвания, възникват и импровизирани. Азис Несин предлага да се основа Световен съюз на писателите с постоянен център в София. Ервин Фишер вижда София като един постоянно действащ Секретариат. Теодор Калифатидес предлага да се издава международно списание. Дискусиите се разгарят: Ейдриън Митчел (Великобритания) държи форумът да се раздели в два салона - един за подготвени изказвания и един за свободни дискусии; Дороти Лайвси (Канада) настоява да се канят повече жени. Еманюел Роблес (Франция) лансира тезата, че десните интелектуалци трябва да са по-силно представени, за да създадат алтернативен тон...

Но дали политическият климат у нас е бил готов за такава радикална свобода на мненията? Все още Брежнев е жив, все още не е задухал Вятърът на промяната в СССР, а в България се говори за свобода на мненията, за алтернативен канон... Политическият дискурс обаче неизменно се преплита и с естетическия. Много от изказванията засягат ролята на преводите.

Уилям Мередит (САЩ) е категоричен: „Създаването на литературен превод е едно чудо. В превода трябва да се търси и постигат не само точността на думата, смисълът на вложената идея, а духът на народа, чийто представител е писателят”. Елисавета Багряна вижда книгата като подадена ръка: „Книгата е незаменим посланик на сближението и взаимната обич между народите”. В обзорна статия за политико-икономическото списание Epe?na („Изследване”) писателят Никос Папас признава: „Инициативата на България е единствена по рода си. Фактът, че тя в разстояние на пет години организира четири международни конгреса, показва, че има на какво да се опира надеждата на хората от цялата планета. Разходи, труд, гостоприемство, организация - те не тежат никога на колегите от България. Ноевият ковчег не потъва така лесно, той ще спаси всички човешки ценности, за да бъде основано едно ново общество, в което войната ще бъде престъпление, а хората - братя. Думата на поетите тежи с хиляди мегатона повече, отколкото всички оръжия”.

В Западногерманската преса мненията са полярни: „Дойче Фолкцайтунг” излиза с доброжелателна статия на Фридрих Хитцер. Но сп. „Щерн” публикува агресивен материал и критикува западногерманските писатели (начело с Бенгт Енгелман), които са се съгласили да участват в тази конференция.

Ърскин Колдуел открива Петата среща

Неприятелите убиват неприятели, но приятелите - никога приятели, казва видният американски писател в речта си

На път за София Ърскин Колдуел получава инфаркт и не след дълго умира

Неформално общуване тече в денонощен бар, дирижиран от поета Иван Матанов

]

Две години по-късно - на 23 окт. 1984 г. американският писател Ърскин Колдуел открива Петата международна писателска среща с участието на 147 чужденци и десетки български писатели. Знаменателна остава в историята неговата фраза: „Неприятелите убиват неприятели, но приятелите - никога приятели!”. Темите на дискусиите засягат професионални интереси: „Днешният роман”, „Поезията в навечерието на ХХI век”, „Преводът, книгоиздаването и мирът”. Изнесени са 18 доклада, а изказванията наброяват 221.

Пристигат десетки поздравителни писма. Сред тях е и пакет от Артър Кларк, който съдържа книгата на Кларк „1984 година - пролетта” (на английски език). На титулната страница четем: „До Съюза на българските писатели и до всички участници в Петата международна среща на писателите. Аз ще бъда някъде в Южнокитайското море по време на вашата среща, но ви изпращам моите най-добри пожелания и едни от моите литературни приноси за каузата на мира”. В първото си слово Л. Левчев отбелязва: „Отговаряйки на песимизма на Оруел, Артър Кларк ни дава един талантлив пример как трябва да се пази светлинката на надеждата, както детето пази пламъчето на великденската свещ в своите шепи, за да го отнесе в своя дом, наречен бъдеще. Надеждата винаги държи в едната си ръка миналото, а в другата - бъдещето. Съхраняването на връзките, на контактите, на разбирателството между хората, това е образът на мира”.

Неформалното общуване тече в действащия денонощно бар, дирижиран от поета Иван Матанов, където всеки има достъп до микрофона - да говори, да репликира, да чете стихове - цял ден и до среднощ.

В архива на Л. Левчев са запазени писма от Одисеас Елитис (Гърция), Артур Лундквист (Швеция), Азис Несин (Турция), Робер Мерл (Франция), Айвър Монтегю (Великобритания), Джеймс Болдуин (САЩ) и др. Разтърсващо е писмото на Азис Несин, който пише, че властите в Турция не му дават паспорт: „Срещу мене се водят три дела. На 19 ноември ще се състои осъждането на борците за мир и е възможно да бъда арестуван. Ако стане това, ще празнувам 70-тия си рожден ден в затвора”.

Заминавайки си от страната ни, гостите споделят впечатленията си пред журналистите: „Ако би могло Варшавският договор и НАТО да бъдат едновременно разпуснати, то това би било първата крачка към превръщането на министерствата на войната в министерства на мира” - предлага Ърскин Колдуел.

Започналите приятелства продължават. Архивът на Левчев е съхранил портретите, които той рисува в движение - дори върху салфетка. Така са се родили великолепни графични портрети на Уилям Сароян, Аркадий Ваксберг, Андрей Вознесенски, Ърскин Колдуел.

Само седмица, след като в София прозвучава посланието на Индира Ганди, срещу нея е извършено покушение. Ранена в корема и гърдите, тя издъхва. А в писмото є до писателската среща се казва: „Войната и конфликтите са част от натрупващите се болки на цивилизацията. Настъпил е етап, когато те не бива повече да се повтарят. Стремежът за господство над останалите не трябва да има повече място в съвременния свят”.

Шести форум на писателите се провежда през 1986 г.

Левчев пише до Горбачов, Митеран и Рейгън

На 27 окт. 1986 г. в София пристигат 207 писатели от 57 държави - сблъсъкът на новите автори и живите класици ще придаде авангарден чар на Шестата международна среща. Преди това Л. Левчев изпраща писма до М. Горбачов, Фр. Митеран, Р. Рейгън, М. Горбачов и Т. Живков, в които задава въпроса: „Как виждате бъдещето на човека и неговата цивилизация?”.

Но как два различни свята биха намерили обща надежда?

Президентът Роналд Рейгън отговаря с писмо от Белия дом на 16 окт. 1986 г.: „Заглушаването на писателския глас, където и да било, подкопава мира. Ние се стремим към мир, който представлява нещо повече от липса на конфликти. Стремим се към мир, който да произтича от нашето съзнание, че като съседи уважаваме нашите права и задължения на човешки същества, онази възвишена искра на безкрайна добродетел, която прави конфликта между нас невъзможен”.

Писмата на лидерите са прочетени на първото заседание. Тези послания издигат авторитета на срещата и са цитирани от медиите по света. Горбачов акцентира на „новото политическо мислене”. Р. Ганди се спира на индийската философия, която тласка човешкия дух към по-високи нива

на реализация.

Темата на форума е: „Бъдещето на човека и бъдещето на литературата”. Почетен председател е бразилецът Жоржи Амаду, а работен - Л. Левчев. В СУ се открива изложбата „Преводната книга в България”, а в словото на В. Караманчев се казва, че през последните 10 години родните издателства са представили 6600 заглавия на автори от 73 страни - процес, който нарежда България сред най-превеждащите страни в света. В залата обаче прозвучава една тъжна новина: идвайки към София, Ърскин Колдуел получава инфаркт, връща се в САЩ и почти веднага умира.

Политическата атмосфера в Европа е нажежена. Все още никой не знае какво се крие в Горбачовата перестройка. Може би затова и писателите предпочитат творчески теми. Много от тях са раздвоени: едни имат усещането, че са на световен конгрес, други се чувстват на творчески семинар. Трети са преизпълнени с любопитство. Четвърти се отегчават от заседанията и търсят неформално общуване.

Днес Неда Антонова споделя: „Помня изненадата и възхищението, които усетих, докато слушах американските писатели, дошли на хиляди километри, за да критикуват системата в собствената си държава, да изразят свои недоволства. Свободата да се изразяват ми направи най-силно впечатление. У нас, а и в СССР това беше невъзможно”.

Сред интервютата се откроява мнението на Н. Вретакос: „Според мен един голям политик като Михаил Горбачов ще окаже влияние върху историята. Неговият миролюбив тон вече се забелязва и от честните американци. А това не е без значение за бъдещето на света”. Тези пророчески думи поставят Шестата международна писателска среща в полето на визионерското мислене.

За финал нека си припомним пророческите думи на Любомир Левчев:

„Студената война беше водена и спечелена от тайните служби. Ние днес живеем в непредсказуемо време. Обитаваме виртуално пространство и утопиите ни стават все по-необходими. Животът е път, свободата - пространство. Пътят помни празниците, а животът - делниците. Нашите души са в нашите писания. В мен вече се губят следите на Двадесети век. А аз все още пътувам. Потъвам в мистичната планина. Изчезвам и отново изплувам от мъглявината. Върховете сякаш вземат пръстовите отпечатъци от облаците. Навсякъде търсят опасни нарушители. Аз нарушавам границата между широколистните и иглоистните илюзии. Забавлявам се с ироничните вътрешни гласове: Помни! Ти си само един носач на спомени.”