Какво се случва, когато мъката и страданието опустошат един творец - той или започва да пише, или да пие. А хора като мен - и двете.

С тези думи писателят Калин Терзийски откри премиерата на най-новата си книга "Мрачният месец юли".

Събитието се състоя в столичната галерия "Лампион", а на поетичното четене присъстваха приятели и почитатели на Кайо, както го наричат близките му, сред които актрисата Невена Калудова и лекарят доц. Радосвет Горнев, един от големите майстори в хирургията у нас. 

Това е 32-рата поред издадена творба на Терзийски, заради което той се пошегува, че спокойно литературните критици могат да го обявят за графоман или маниак. 

"Не бях писал скоро. Бях забравил, че съм писател. После прозрях, че всъщност човек не е никакъв. Завършил съм природо-математическа гимназия, след това бях санитар, после работех като медицинска сестра в лудницата в Курило, след това се дипломирах като психиатър и лекувах хора с ментални проблеми. Прописах чак след 30-те си години. А последно време се занимавах основно с рисуване. Картините са купуват по-бързо и лесно от книгите", отбеляза по време на представянето авторът на романа "Алкохол". 

Терзийски бе до болка откровен и защо отново се е завърнал към писането и чашката, след като бе взел солидна почивка и от двете.

"Още от заглавието става ясно, че книгата не е ведра. Миналата година през юли ме споходи голяма тъга и месецът се превърна в тягостен за мен. Често мислим, че родителите ни са безсмъртни и вечни, или поне така ни изглеждат отстрани. Майка ми и баща ми, които вече са старци, по едно и също време подвиха крак. Той е с рак и много метастази, а тя тотално загуби говора си след инсулт. Това ме натъжи и обърка. Юли е красив само, ако си край морето или друга голяма вода. Когато обаче си вкъщи с болни родители, чувството на непреодолима обреченост те поглъща. Небето не изглеждаше красиво и синьо, както обикновено. Затова седнах и писах. Сякаш извадих всички свои органи и ги изложих на показ пред читателя", разясни писателят. Терзийски не скри, че писането е неговият начин поне за кратко да се отърве от болката.

Той загатна, че голяма част от текстовете са писани в стил абсурдизъм.

"Читателят ще ги разбере, или няма, според своята обща култура и интелигентност. Книгата се чете леко и лесно, а може и въобще да не се чете", пошегува се в типичния си стил творецът. 

През 2011 г. Терзийски получава голямата награда за Европейска литература. Тя се присъжда на изгряващ автор с "не повече от 4 издадени белетристични книги".

Поетът грабва приза с произведението си "Има ли кой да ви обича". Награден е на официална церемония в Брюксел лично от тогавашния председател на Комисията по култура на Европейския парламент Дорис Пак.

Със своите приятелки Калина Бъчварова и Невена Калудова.
Снимка: Димитър Петков