Преместването на българския Парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическия режим е върхова гавра със скрижалите и духа на нацията. Вестник “Труд” поде национална кампания за връщането на Народното събрание на България обратно там, където е писал историята.

Очакваме всички граждани на Републиката да я подкрепят, за да възстановим в пълна мяра величието и трагизма на българския Парламент.

Представяме ви коментара по темата на писателя Юлиан Попов.

Преместването на Народното събрание в Партийния дом е позор откъдето и да го погледнеш. Този позор не е дело на Бойко Борисов, Ахмед Доган или Делян Пеевски, те така или иначе не обичат да ходят в парламента и надали въобще ги интересува къде той ще заседава и ще заседава ли въобще. Това е позорно дело на всички депутати, които са минали през Народното събрание от момента, в който нелепата идея да се местят в Партийния дом се появи, до момента, в който са подписани всички строителни договори, та и до ден днешен. То е позорно дело и на всички нас, които знаехме, че парламентът ще се мести, но не се възпротивихме срещу този вандалски акт и дори не зададохме въпроса защо.

Примъкването на депутатите в Партийния дом беше дълъг процес пред очите на всички. Напускането на Народното събрание беше дълъг процес пред очите на всички. Оставихме го да се случи. Проблемът не е само в пропилените 40 милиона, нито пък в архитектурната безвкусица, с която е направена новата зала. Не е и само в това, че от сградата на Партийния дом не бяха махнати комунистическите символи, нито пък абсурдната дръжка на петолъчката отгоре, която по никакъв начин не се връзва със сградата и е нагла стърчаща покана да се върне червената звезда. Народното събрание е както функционална, така и символна сграда.

Разговарял съм с доста народни представители, които обикновено вдигаха рамене и казваха, че старата сграда на Народното събрание не била много удобна. По-удобно щяло да бъде в нова сграда. Вероятно и Цветан Цветанов така си е казал, че стълбите не са му удобни, добре е да си направи асансьор. И на Пламен Георгиев му е било по-удобно да си направи тераса на покрива на съседите. Сградата на Народното събрание е напълно добре пригодена за онова, за което е построена и за което е използване в продължение на 130 години.

Напускането на Народното събрание е символно напускане, акт на зарязване на парламентаризма. Сега много депутати ще реагират както реагират за „Белене“ - ами толкова пари сме дали, трябва да довършим белята до край. Партийният дом ще си остане завинаги партиен дом, окупиран от безхаберни депутати със съгласието на техните избиратели на принципа „да правят каквото щат“. Вината е наша.

От Фейсбук