В залива Марина Бей в Сингапур е разположено най-необичайното футболно игрище в света. През 2006-а там започна изграждането на плаваща платформа, на която година по-късно е построен стадион.

Правителството прави тази временна арена, докато върви реконструкцията на Националния стадион. А тя продължава 7 години!

И съоръжението оправдава очакванията. Там се провеждат най-различни паради, културни прояви и всякакви масови мероприятия. А „водният стадион” се превръща в една от забележителностите на Сингапур.

Стоманената платформа е с 15 м по-широка от стандартното футболно игрище (дълга е 120 м и е широка 83 м), но е много стабилна. Способна е да издържи 1070 тона или 9000 души едновременно, 200 т реквизит и няколко камиона, натоварени с техника. Цялата площадка е захваната за пилони, монтирани за дъното на морето. А единствената трибуна е в

състояние да побере 30 000 човека. Освен това конструкцията е проектирана така, че да не пречи на гледката към стадиона от прозорците на най-близките хотели.

Съоржението обаче има един минус – там не се играе футбол. Единственият мач е факт през 2008-а между полупрофесионалните

„Туан Гемуг Атлетик” и ВННТУ (4:5). Преди време футболни босове в Сингапур се опитват да организират и финала за Купата на страната. Но изниква проблем - осветлението от страничните метални греди хвърля сянка върху полето, която пречи на играчите. Затова идеята не се приема и двубоят се изиграва местния 8-хиляден стадион.

Единственото, което сега свързва съоръжението със спорта е Формула1. Между седалките и плаващата платформа минава трасето за Гран при на Сингапур. А дойде ли най-атрактивното автомобилно събитие в света, 30-хилядната трибуна е запълнена до краен предел!

-----------------

Още през 1986 година, а после малчуганите станаха 7 пъти шампиони

Тайландски деца построиха игрище на вода

Плаващото село Ко Пани е една от забележителните дестинации в Тайланд. И напълно отговаря на поговорката: който каквото търси, намира. Още през 1986-а местните малчугани, въодушевени от мондиала в Мексико, решават да си направят терен за фубол.

След училище дечурлигата тичат из селото и събират ненужни дъски, с които успяват да обединят няколко рибарски сала, за да получат площадка. Въпреки, че игрището е неравно, стърчат пирони и топката постоянно пада във водата, дечурлигата не спират да тренират. И не само това - отплават за регионалния турнир „Панга къп”, където стигат до полуфинал.

Въпреки загубата момчетата едва там осъзнават, че тренирайки на хлъзгава и неравна повърхност после им е доста по-лесно да играят на хубаво игрище, а и да вкарват голове в големи врати. След турнира футболът се превръща в основно развлечение на жителите, а тимът става 7 пъти шампион в младежкото първенство на Южен Тайланд.