Русия с гордост показва това, което критиците наричат "плаващият Чернобил", с който страната изпълнява амбициите си в Арктика. Това е първата държава, която тегли атомната си електроцентрала от северната част на Москва през Арктика, на хиляди километри. Целта му е отдалечен район, на 5000 километра от пристанището Певек, където доставя нефтени и газови платформи в района на Чукотка.

Централата се изгражда в продължение на почти девет години и през 2019 година най-накрая е готова за обслужване. Два ядрени реактора са разположени на върха на 152-метровата платформа, а пътуването й през Северно море започва още през април 2019 година.

За някои критици влекачът изглежда като опасност във водата, затова го наричат ​​"плаващ Чернобил" и правят паралели с атомната електроцентрала в Украйна, която избухна през 1986 г. Други твърдят, че руският президент Владимир Путин гледа на кораба като на "фабрика за пари", защото се използва за търсенето на петрол в Арктика, в момент, когато запасите в Сибир бавно се изчерпват, пише Vice. Те се надяват, че тази централа може да се използва и за снабдяване на отдалечени руски градове.

Кръстена е на академик Ломоносов, руския учен и поет Михаил Василиевич Ломоносов, основател на Московския университет. Блокът с тегло 21 000 тона е без собствен двигател и е теглен на буксир от няколко кораба. Централата има два реактора с мощност по 35 мегавата, почти колкото при ядрените ледоразбивачи. За сравнение - мощността на реактор в класическа централа от ново поколение е над 1000 мегавата.

Огромен източник на доходи

Експанзията на Русия в Арктика доведе до глобални опасения, особено сред Съединените щати, които се борят с Русия, Китай и Канада за надмощие в региона и за контрол върху петролните запаси, които стават все по-достъпни. Освен геополитическите желания, разбира се, има и търговски интереси, тъй като това е голям източник на доходи.

Северозападният проход, морския път през Северния ледовит океан, по северното крайбрежие на Северна Америка през водни пътища между Канадските арктически острови, който свързва Атлантическия океан и Тихия океан, бързо става плавателен.

Тъй като се отваря все повече и повече, не само държавите се състезават за достъп до тези региони, но и търговските кораби се опитват да вземат своя дял от пая. Круиз от Норвегия минава по този маршрут, спирайки в Аляска преди да се отправи на далечната си дестинация към Южния полюс. Билетите се продават за $9 000.

Изразявайки не само геополитическа загриженост, мнозина се страхуват от този влекач именно защото е плаваща ядрена централа и се опасяват, че не е напълно безопасен. Грийнпийс го нарече "Чернобил на лед" и разкритикува идеята.

Но това не е първият път, когато ядрен реактор се използва на кораби или подводници. Американската армия използва малък ядрен реактор, който инсталира на кораб в Панамския канал в продължение на десетилетие през 60-те години на миналия век и се използва до 1976 г. За граждански цели американската компания PSE & G инсталира такава плаваща централа на брега на Ню Джърси, но проектът е спрян през 70-те години, след големи обществени критики и опасения за въздействието върху околната среда, пише CNN.

Катастрофата във Фукушима не е забравена

Споменът за японската ядрена катастрофа във Фукушима през 2011 г., когато цунами удари и наводни атомната електроцентрала и причини потопяването на три ядрени реактора, все още е жив. Учените, работили върху това, което се оценява на 450 милиона долара, казват, че са научили урока.

„Това не може да бъде унищожено дори от цунами от 9-та спетен“, ​​казва Дмитрий Алексеженко, заместник-директор на завод „Ломоносов“.

Но експертите не са толкова убедени, че е неразрушим. Екологичната група Bellona, ​​която наблюдава ядрените проекти, заявява, че ако централата бъде засегната от цунами, тя може да бъде наводнена на брега, заедно с хора, които няма да могат да предотвратят потопяването на реакторите.