Преписването от един източник е плагиатство, от два - компилация, а от три - дисертация.

Този виц, роден в научните среди у нас през 2011 г., предизвиква отначало гръмък подигравателен смях. Но смехът постепенно минава в по-ниска октава и се прибира под езиците в канцелариите. Няма как ученият да киха сред камари прашасали папки, да твори науки, допирайки лакти с други учени в залепените едно до друго строшени бюра и да се присмива при това на преписвача - ами че той се извисява, катери с гъливеровски крачки върховете на йерархията, кръстосва крак въз крак по студията, изтяга се в креслата на властта и я смайва с крадени знания и незнания.

Някой се сети за тоя виц тия дни, когато до ректора на Софийския университет проф. Герджиков бяха подадени 3 сигнала за плагиатство в труд на д-р Петър Илиев - същият, който е номиниран сега от ИТН за министър на вътрешните работи. Предстои проверката на сигналите - по допустимост и по същество в Етичната комисия. Ако бъдат потвърдени, академичната длъжност в Катедрата по правноконституционни науки ще се освободи от уличения, а с министерския му пост кой знае какво ще се случи.

Все едно. Твърденията, че десетки страници от книгата на Илиев „Компетенцията на Народното събрание“ (изд. 2015), са взети от дисертацията на колежката му доц. Наталия Киселова „Парламентарен контрол“ (2008) нагорещиха общественото мнение. От фб страницата „Правна лудост“ наляха масло в огъня, като показаха съвпадения в 40 страници на двете писания.

Развръзката предстои. Не опитваме да я предугадим. Само искаме да отбележим е, че въпросният плагиатски скандал ни припомня навреме - когато властта чака някой да я поеме - че у нас яйце да хвърлиш, ще удариш, ако не професор, то доцент или доктор на науките, или шеф на „институт“, да речем.

Това с „институтите“ е ясно. Те са обикновени НПО-та, които се кръщават така, за да избегнат станалата вече мръсна дума „фондация“ - от една страна, а от друга - когато някой техен член плещи в телевизорите щуротии или баналности, те да ни се причуват наукообразно.

Друг е въпросът с производството на фалшиви професори и други бутафорни научни степени - това производство бележи у нас ръст, непознат и в световен мащаб.
Преувеличавам ли? Ако мислите така, чуйте Съюза на учените, които се събраха в аулата на СУ, за да променят Закона за академичните звания.

„Професори, доценти, асистенти и студенти масово плагиатстват, преписват чужди цитати и участват във фалшиви съавторства на научни трудове“, обявиха учените пред „Труд“.

„Всички плагиатстват и трябва в правилника да се запишат клаузи за спазване на научната етика и морал“, предложи професорът медик Дамян Дамянов, като ръководител на съюза и зам.-шеф на БАН тогава. Той представи анализ на „произведените“ учени за 5 г., считано от 2011 - когато бе закрита Висшата акредитационна комисия (ВАК) и започна свободното производство на титли.

Този ВАК по съветски модел учените вече не го щат, стана ясно на събранието им. Политическото послушание и шуробаджанащината са си правили срещи там навремето, придружени и от други критерии. Днес ВАК го няма вече - добре. Но и критериите липсват - и те! И вече никой май не знае тия титлите - д-р, д-р на науките, доц., проф... - защо се дават? Е, някой сигурно знае все пак, ама то не е за казване.

„Има една гугъл наука, при която се преписва от интернет“, каза проф. Борислав Тошев, призоваайки за нетърпимост към подобни прояви. Той не скри, че много политици и бизнесмени минават през законови „вратички“ и прибавят по някоя бърза научна титла към името си.

То как да скрие човек очевидното? 

МОН отчете по едно време по 1 хабилитиран професор дневно. То беше през 2011-2014, после как е - масовата публика не е наясно. Чува се само, че съотношението между доценти и професори от 4:1 се променя към 2:1, а и към 1:1 напоследък...

Разбра се също, че през 2015 г. са правени поправки в Стратегията за израстването на академичния състав. То, като чуе за Стратегия т. нар. Суверен се прозява - но той и дремейки схваща, че да станеш професор са нужни някои неща, които не се купуват и продват, а се придобиват с четене, писане, мислене и талант.

„ Поправките целят да няма професори на килограм, които се намърдват в министерства, започват да дават акъл отттам и опорочават системата“, заявява като председател на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев.

Шест години са минали оттогава. Ако Стратегията е поправена, то ние още не сме разбрали. Но сме се убедили оттук - оттам, че платиатствата са тонове, а не килограми. Същото е и с визитките с научните титли, турени на кантар.

Как мислите, дали всички тия неща са достояние на новата власт? Ако не са - да u обърнем внимание. Тя все нещо може да направи - например нов Закон за академичния състав.

И сигурно ще го направи - ако не за честта на българската наука, която умира глад, то за нейните същински труженици, които по Божие благоволение оцеляват. Тези хора със собствените си трудове не заслужават подигравките, които отнасят покрай самозванците и имитаторите. А те именно понасят болката от тях. На лъжливите професори хич не им пука, нали знаете?