Газът поскъпна с 27% от януари. Беше подписан договор с турската компания „Боташ“ за транзит на газ, но България все още няма друг дългосрочен договор за доставка на газ освен този с „Азербайджан газ съплай къмпани“. С въпроси как се стигна до тази ситуация, можеше ли да ползваме по-евтин газ, ще се наложи ли да плащаме за неполучения руски газ, се обърнахме към председателя на Българска газова асоциация Пламен Павлов.

- Г-н Павлов, България вече получава пълните договорени количества азерски газ. Знаете ли на какви цени ги получаваме?
- Цената на азерския газ се получава на база нефтената компонента. Но цената на останалите количества газ, които получаваме, никой не я знае. Това е така наречената фирмена тайна. Много ревностно всичко крият. Знаем, че получаваме 2,74 милиона кубика денонощно по договора с „Азербайджан газ съплай къмпани“. Останалите количества са от друго място. Времето е по-топло от обикновено, но среднодневното потребление е около 10 милиона кубика. Твърдят, че част от потреблението е от газохранилището в Чирен. Вероятно е така, но останалите количества откъде са, не казват.

- Откога трябваше да получаваме 1 млрд. куб. метра азерски газ годишно и можеше ли да ги получим, въпреки че интерконекторът с Гърция не беше готов?
- От януари 2021 г. започнахме да ползваме количества, които са по договора с азерите. През 2021 г. ползвахме около 250-260 милиона кубика от този един милиард. Останалото количество до този един милиард никой не иска да отговори защо не беше прието и къде е продадено. Бившият изпълнителен директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов преди няколко дни в интервю пред „Труд News” Николай Павлов, бивш директор на „Булгаргаз“, пред „Труд News“: Правителството на “Промяната” разби газовия пазар у нас Интервюта 08:00 03.01.2023 се оправдава с неверни неща.

- Николай Павлов твърди, че според договора с азерите не е имало как да получим целите количества договорен газ на друга точка на доставка.
- В договора на „Булгаргаз“ с азерската компания в точка 9.1.(b) има формулиран текст за алтернативно трасе за доставка. Там е записано, че ако точката за доставка не може да бъде през междусистемната свързаност с Гърция, трябва да се ползва най-близката точка на свързаност между Трансадриатическия газопровод и транзитната система на Гърция. Ние това го изложихме в писмо от декември 2021 г. до всички – до президента и до тогавашното правителство. Когато има такъв дългосрочен договор, той не може да бъде обвързан само с една приемна точка. Това не почива на никаква логика, защото всичко се случва в тези 20 години, през които трябва да бъде доставян газа. Именно по тази причина са предвидени минимум две точки за доставка. Това е изискване на европейски директиви. В договора е записано като алтернатива най-близката точка на междусистемната връзка Комотини – Стара Загора, а това е връзката „Неа Месемврия“. През 2021 г. именно оттам получавахме тези 250-260 млн. кубика по договора с азерите. Как така за едни количества може, а за други не може. Николай Павлов продължава да въвежда в заблуждение цялото общество, прикривайки престъпление. Това е престъпление на една групичка. Далеч съм от мисълта, че той е измислил това, той е човекът който изпълнява. За мен е безспорно, че това е групата на Делян Добрев, но се натрапва подкрепата и на президента Радев, който протектира Николай Павлов, като вече веднъж го направи служебен енергиен министър. Едва ли това е от оценка на експертизата на Павлов, по-скоро той го е приел под крилото си, заради старата дружба с баща му.

- В чий интерес е било подписването на анекс към договора с азерите за получаване на по-малки количества газ до изграждането на интерконектора с Гърция?
- Далеч съм от идеята да твърдя, че това са само интересите на „Газпром“. Тези количества някой ги реализира. Реализирани бяха на италианския пазар. Ние тогава препоръчахме на българските управляващи да се обърнат към данъчната полиция на Италия, да поискат справка кой реализира тези извънредни количества природен газ в Италия. И щеше да стане ясно. Но проблемът е защо България не получи този газ, защо българските потребители бяха подложени на такава ескалация на цената на газа. Важно е да потърсим отговор на въпроса защо беше извършено това престъпление и то да не се допуска в бъдеще. Тези въпроси не може така да бъдат замитани, един човек да се изправя и да говори глупости, вместо да пише обяснения пред специализираните правоохранителни органи.

- За периода от началото на 2021 г. до 1 октомври 2022 г., когато заработи интерконекторът с Гърция, може ли да направите сметка какви количества евтин азерски газ не сме получили?
- Ние отказахме този газ, чиято цена е свързана с цената на нефтопродуктите, а той беше продаден в Италия на спотовия пазар. Цената на спотовия пазар е шест-седем пъти по-висока спрямо тази, на която щеше да бъде реализиран в България. Не е толкова важно кой е реализирал печалбата, важното е, че българският потребител беше поставен в ситуацията на необичайна ескалация на цената на газа и българската икономика претърпя загуби. Николай Павлов дори го бяха номинирали за министър на енергетиката, а той говори, че трябва да се актуализира енергийната стратегия. Човек, който се готви за министър, не знае, че енергийна стратегия няма, тя беше до 2020 г. А той се счита за топ експерта на Румен Овчаров, Делян Добрев и на президента Радев.

- По време на правителството на „Промяната“ бяха вкарани посредници при доставките на газ. Необходими ли бяха тези посредници и с колко нарасна цената на газа заради тях?
- Правителството на „Промяната“ допусна много грешки, в това число и в сектора на енергетиката и природния газ. Но посредниците е просто една мантра, която беше измислена. Най-големият посредник е „Булгаргаз“. Сега не са ли пак посредници, като стоят в офиса в София и правят процедури някой да им достави газ. „Булгаргаз“ е едно предприятие, което издава фактури. Тъй като няма дългосрочни договори за доставка, някой трябва да му достави газа. Тъй като не намира сили, няма опит да отиде при тези, които добиват и произвеждат газ, било тръбопроводен, било втечнен, той е най-големият посредник. Процедурите, които сега гръмко огласят, са точно в тази посока. Няма посредници, когато имахме дългосрочен договор с „Газпром експорт“ и когато действа договорът с „Азербайджан газ съплай къмпани“. Иначе трябва да има посредници, защото „Булгаргаз“ не отива при производителите, а кани търговците, наричани неправилно посредници, да компенсират тяхната неспособност да осъществяват конкурентни доставки. Сега изпълнителният директор на дружеството Деница Златева прелетя няколко пъти до Истанбул заедно с представители на държавната администрация да подпишат договор с турската компания „Боташ“. Но какво като са направили договор за междусистемна свързаност с „Боташ“. Пак ще чакат някой да им достави газ, а това е някой посредник.

- „Булгаргаз“ може ли да договори доставки директно с производители на газ?
- Това е въпросът, защо „Булгаргаз“ не договаря директно с производители, а обявява търгове. „Булгаргаз“ не е подготвен, няма регистрация на регионалните газови хъбове. Това е едно предприятие за фактуриране, могат да оставят един главен счетоводител и двама касиери и нищо повече. Може би съм краен, но ние още преди година показахме що за човек е Николай Павлов. Не случайно няколко пъти се обръщаме към президента по този повод. А го видяхме номиниран за министър на енергетиката. Ние сме възмутени и отчаяни от перспективата, която ни се случва. Човек, който отдавна трябва да бъде прибран на топло и да пише кой препоръча да се промени ценовата формула с „Газпром“ и решението 70 процента от цената на руския газ да се определя на база спотов пазар. Да се откажеш от формулата в дългосрочен договор, която ти гарантира някаква предвидимост и да отидеш на 70 процента на свободния пазар, това е абсурд. Все едно, че нямаш дългосрочен договор. Кой му го поръча това. Нали никой не си мисли, че Николай Павлов еднолично го е решил. Той не може да решава. Ние сме в най-тежко положение. Първи сме на тръбата на Турски поток, защото излизайки от водната част, тръбопроводът преминава през турска територия, но в България се разпределя, на компресорна станция Странджа газът се връща в Турция и заминава за всички Балкански страни, а ние продължаваме да купуваме, може би същия газ, но от тях. Това е безобразна работа. 

- Какви са резултатите от неизпълнението на договора с „Газпром“?
- Губи българският потребител. Защото всички останали наши съседи получават газ. В момента газът в Турция е няколко пъти по-евтин, в Гърция и Сърбия е по-евтин, в Румъния е по-евтин. Единствено в Македония, защото и тя получава от нас, е по-скъп отколкото в България. Когато вземаш подобно решение, сигурно има и политически фактори, но първо трябва да направиш анализ какво ще бъде въздействието за страната.

- През нашата газопреносна мрежа продължава да тече руски газ към Сърбия.
- Това отдавна го знаем всички. Единственият газ, който не преминава през тръбата, е газът за България. Газът за всичките останали наши съседи преминава през нашата газопреносна система. „Булгартнасгаз“ го транзитира и получава за това транзитни такси. Газът преминава през нас. Вода газим, жадни ходим.

- Ако в момента купувахме руски газ, той на каква цена щеше да бъде – по-висока или по-ниска от тази, на която в момента купуваме?
- След като Николай Павлов договори 70 процента от цената на газа от „Газпром“ да се определя от спотовия пазар, цената няма да е такава, каквато ни се иска. Но при всяко положение цената би била по-добра от тази, която в момента договарят. За месец декември цената на европейските пазари, на холандския газов хъб, е намаляла с 40 процента. А в България за януари цената беше повишена с 27 процента. Това е някакъв абсурд. Това се получава, защото ние нямаме тази устойчивост, която имахме с дългосрочните договори. Когато договорът е обвързан със спот пазара, поне цената ще зависи от него. А сега дори засекретиха данните като конфиденциална информация и никой не знае колко газ се потребява и откъде идва. Каква търговска тайна, когато единственият доставчик е „Булгаргаз“. Не случайно на едно от последните заседания на парламента преди Нова година беше отменена програмата за освобождаване на природен газ. Целта на тази програма беше да се осигури ликвидност на газовата борса. Ние вече алармирахме кой ли не, писахме до Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия, но какво от това. Вместо „Булгаргаз“ да изпълнява програмата за освобождаване на малки количества газ, го правеше в големи пакети, които не бяха за потребителите, а бяха за търговци. „Булгаргаз“ пускаше големи пакети и то не под формата на аукцион. Нали помните случая, как за части от секундата беше затворена офертата. И понеже групичката, която беше инициирала това, видя, че се освети и няма да го правят, решиха да отменят цялата програма. Вместо „Булгаргаз“ да пуска малки обеми за потребители, които имат нужда, и да бъдат под формата на аукцион в рамките на час и всеки да види и да прецени, се получаваше, така че един голям търговец купува пусканите количества и ги продава на по-малките търговци. И решиха, че е най-добре да закрием цялата програма. Вместо да изгоним мишките, изгорихме плевнята.

- Подписаха договор за използване на инфраструктурата на Турция, за да можем да получаваме газ. Възможно ли е през Турция пак да купуваме руски газ?
- Какво значение има какъв е газът, важно е на каква цена го вземаме. Докато сме страна, бедна на енергийни източници, докато нямаме истинска алтернатива, трябва да се интересуваме единствено от цената. Преди Нова година двата танкера, които дойдоха за България в Ревитуса, бяха руски. Но за това се мълчи. Отказваме тръбопроводния газ, който е поне наполовина по-евтин и купуваме втечнен газ, плащаме да бъде регазифициран на гръцкия остров Ревитуса, после го транзитираме през гръцката мрежа до България. Сега Гърция печели от нашето потребление, за сметка на времето, когато ние им транзитирахме газа и печелехме от тях. Това са абсурди.

- Възможно ли е „Газпром“ да заведе дело и да осъди България за неполучените количества руски газ?
- Този газ е отказан от България. Ако беше подписано споразумение да се плати и да се получи по-късно, щеше да бъде друго, но няма такова споразумение. Съвсем реално е този газ не само да не го получим, но да го платим. Дългосрочните договори се правят, защото държавата, която има нужда, сключва договора с доставчика. Той проучва, добива, пречиства, транзитира, и ако този, който е поръчал, го откаже, това е загуба за този, който го е добил.

- Защо от правителството на Кирил Петков се отказаха от руския газ?
- Това е очевидно. Те бяха неподготвени, недиалогични. Не допускам, че някой ги е съветвал да го направят, просто никой не ги съветваше. Те мислеха, че това е нещо, което могат да решат, доста самонадеяно подходиха и резултатът е трагичен. Резултатът ще бъде трагичен за всички некомпетентни хора.