Първоначално от „Булгаргаз“ поискаха поскъпване на газа с 14,5% от началото на 2022 г. През последните две седмици обаче цената на газа на свободния пазар в Европа нарасна. Затова очакванията са поскъпването от януари да бъде значително по-голямо. Наред с това от „Булгаргаз“ обявиха, че са сезирали ДАНС за изтичане на конфиденциална информация от договора за доставка на азерски газ, като тази информация била разпространявана от Българска газова асоциация и блогъри в интернет. С въпроси каква е тази конфиденциална информация и може ли цената на газа да не е толкова висока се обърнахме към председателя на Българска газова асоциация Пламен Павлов.

- Директорът на „Булгаргаз“ Николай Павлов заяви, че е сезирал ДАНС за изнасяне на конфиденциална информация от договора за доставка на газ с азерската компания от страна на Българската газова асоциация. Какво спред вас притеснява „Булгаргаз“, кое от разпространените в интернет данни е конфиденциална информация?
- Българската газова асоциация е браншова организация и ние самите като част от гражданското общество работим за развитието на сектора. Нашата основна задача е да подобряваме средата за работа, да осигуряваме развитие на сектора като цяло. Точно в тази си роля ние многократно участваме в опити да обърнем внимание на управляващите, че нещата не са добре в полето на доставчика на природен газ, в случая това е общественият доставчик на газ „Булгаргаз“. Това е една дълга преписка, която ние водим с институциите. Първо имаше една кръгла маса през октомври под егидата на президента, където поискахме да ни бъде даден отговор кой и защо възложи мандат на „Булгаргаз“ ЕАД да предоговори ценовата формула в договора с „Газпром Експорт“, която приоритетно ни обвързва със свободния пазар, в резултат на което се получиха тези необосновано високи цени, кой и защо възложи мандат на „Булгаргаз” ЕАД да намали доставките на азерския газ, който в момента е три пъти по евтин от руския? Отговорът е един и същ. Като развалена плоча се повтарят едни неверни неща. В началото на месеца получихме със съпровождащо писмо от деловодството на Министерски съвет писмо на изпълнителния директор на „Булгаргаз“, че изложеното от Българска газова Асоциация е невярно и злонамерено.

- Какво точно твърдите Вие?
- Ние твърдим, че изпълнителният директор на „Булгаргаз“ е намалил количествата от азерския газ за България до 2022 г. Той казва, че това не е вярно. Ние даваме доказателство, че той отказва да ползва алтернативния маршрут през Неа Месемврия до България. Тази възможност е записана в договора за доставка на азерски газ. По тази причина сме длъжни да информираме управляващите, че изпълнителния директор ги въвежда в заблуждение. Това е съдържанието на писмо до предизента, до премиера Кирил Петков, до министъра на енергетиката Александър Николов, до КЕВР и до БЕХ. По скоро изнесеното от нас до държавното ръководство е лична тайна на мениджмънта на държавния обществен доставчик, ние сме обезпокоени от скриването на действителността за действия и бездействия увреждащи обществения интерес.

- Какво написахте до институциите в страната?
- Ние предоставихме информация на новото държавно ръководство, която те би трябвало да знаят, или може би тя се укрива от тях. В деня в който ние внесохме писмото до адресатите - президент, премиер, министър, КЕВР и БЕХ, го предоставихме и на ДАНС. А сега се твърди, че ние сме нарушавали закона. Нека се види кой нарушава закона. Резултатът е трагичен. България в момента пропуска възможността да управлява процеса на енергийната криза. България е оставена в ръцете на една групичка, които от името на цялото общество взимат решения, които са грешни. Същите тези хора в момента доставят газ на конкурентни търговци. Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ каза по телевизията, че твърденията на експерта Васил Начев са неверни. Но Васил Начев е абсолютно прав. В момента те дават по дългосрочни договори на конкурент търговец, който изнася в Румъния. Това са вредни хора. Прокуратурата трябва да се намеси.

- Шефът на „Булгаргаз“ каза, че не е договаряно намаление на количествата азерски газ за България, а през Неа Месемврия азерската компания доставя количества според възможностите си, и то без да има такова задължение, защото в договора пише, че доставката трябва да е на входа на газопровода IGB на точка Комотини в Гърция. През Неа Месемврия можем ли да получим пълните договорени количества азерски газ в размер на 1 млрд. куб. метра годишно?
- В изпратеното от нас писмо може да видите точно за какво става дума. В договора за доставка на газ изрично е записано, че газът се приема на входна точка на ТАР Комотини или на най-близката до нея точка. Записано е „или“, което означава, че има алтернатива. А тази алтернатива е Неа Месемврия, която е на около 300 километра разстояние и там азерската компания трябва да достави газа. От Неа Месемврия до Сидорокастро - Кулата е по-малко разстоянието отколкото от Комотини до Стара Загора. Тоест за нас дори ще бъде по-изгодно да получим газа през Неа Месемврия, при положение, че „Булгартрансгаз“ казват, че имат свободен капацитет от един милиард и шестстотин милиона. Всичко, свързано с доставките на азерски газ, е за прокуратурата.

- Как азерският газ идва до България?
- Газът идва по така наречения Южен газов коридор. Първо идва по газопровода TANAP, после в TAP и този газ продължава чак до Италия. Сега TAP има връзка с газопреносната система на Гърция в Неа Месемврия, следователно няма пречка да получаваме от там цялото договорено количество. Така е записано в договора с азерската компания, ако в Комотини има някакво препятствие, газът се предава в най-близката точка на гръцката преносна система. Това е Неа Месемврия. В практиката се използват така наречените „бек холд“ операции. Ние имаме да доставяме в Гърция около два милиарда кубични метра руски газ, който транзитно преминава през страната, а имаме да получаваме от там един милиард кубични метра. Чрез „бек холд“ ние можем да го направим. Няколко пъти от „Булргартансгаз“ потвърждават, че имат капацитет за входящ поток и няма пречки да се получат количествата газ и директно от Гърция. Няма никакъв спор по тази тема.

- Каква е реалната ситуация, физически азерски газ ли идва в България, или ние ползваме руски газ, който би трябвало да бъде доставен в Гърция и прихващаме количествата азерски газ, които стигат до Гърция?
- Няма никакво значение. Единствената разлика в газа е калоричността му. Затова от 2019 г. газът се измерва в енергийни единици. Дали доставката ще бъде направена с „бек холд“ операция и прихващане, дали ще бъде с физическа доставка през Гърция това няма никакво значение. За нас, за българския обществен доставчик, азерският газ е една възможност да свали цената в пъти.

- Смятате ли, че нарочно се прави така, че България да получи по-малки количества азерски газ. Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ каза, че в момента получаваме малко над една трета от договорените един милиард кубични метра газ годишно?
- Това се прави с определен интерес. Ще ви кажа както се случи през 2019 г. от същите тези хора. През 2019 г. България имаше добив в черноморското находище на Галата. В това находище според концесионния договор концесионерът е длъжен да предоставя добития газ първо на държавата, в случая на обществения доставчик „Булгаргаз“. Тогава, обърнете внимание каква практика се наложи. „Булгаргаз“, вместо да приеме този газ, който е по-евтин и по-калоричен и да го миксира заедно с руския газ, да снижи цената за българския потребител, започна да натиска за още по-ниска цена и тъй като концесионерът не прие „Булгаргаз“ се отказаха да го получат. Тогава се появи един друг български търговец, изкупи цялото количество и си го достави за своя сметка. А това беше по-евтин газ и по-калоричен. Ето това е практиката. Тези хора продължават сега, може би в друг мащаб. Ние започваме да подозираме, че това стои зад всички тези действия на ръководството на „Булгаргаз“. Може да проверите, защо „Булгаргаз“ не получи газ от българското газово находище в Галата, който е по-евтин и по-калоричен, отказа се от него, а продължи да внася руски газ.

- В момента има ли още добив на български газ от находището Галата?
- Те почти приключиха с добива. Имат проблеми. Не може само да се добива, трябва и да се поддържа системата за добив. Те просто компрометираха сондажа.

- Защо цената на газа се определя от цената на спот пазара на хъбовете в Европа при положение, че ние имаме дългосрочни договори с Русия?
- През 2019 г. имаше антимонополно дело на Европейската комисия срещу „Газпром“. Тогава беше подписано споразумение с „Газпром“, за да се компенсират тези страни от Източна Европа, които получаваха природния газ на цена, обвързана с цената на нефтопродуктите. Формулата, която формира цената на природния газ, до 2019 г. беше свързана с цената на един микс от нефтени деривати. Понеже тогава това беше по-неизгодно Европейската комисия заведе дело, в резултат на което Полша, Прибалтийските страни и България получиха възможност да се договорят с „Газпром“ за друга ценова формула. Тогава от „Булгаргаз“ по необясними за нас причини, подписаха договор с ценова формула, в която ценообразуващите елементи 70 процента са обвързани със свободния пазар и само 30 процента с нефтопродукти. В резултат на това сега имаме такава висока ескалация на цената. Какво се получава? Ние получаваме газ от „Газпром“, но плащаме 70 процента по цената, която в момента е на борсата в Холандия. Шефът на „Булгаргаз“ говори глупости, че нашият газ е по-евтин от този за другите европейски страни, сравнявайки цените по дългосрочния договор със свободния пазар. Всички големи европейски потребители работят по дългосрочни договори, които имат баланс на компонентите, от които се определя цената, имат и свободен пазар, имат и нефтопродукти. По този начин те застраховат своите потребители. Няколко пъти питаме, защо приехте тази формула за определяне на цената на газа, дали „Газпром“ ви натиска, дали някой друг. С тази приета ценова формула българският пазар е поставен под влиянието основно на свободния пазар. Свободният пазар е много критичен. Той не може да се управлява. Няма как да се управлява, освен както сега с мораториума върху цените на тока и парното за бита, нещо което мислех, че сме забравили. Те са приели формулата в дългосрочния договор за доставка на руски газ да е 70 процента свободен пазар, 30 процента нефтопродукти и резултатът е налице.

- Ако имахме друг договор с „Газпром“ цената на газа по-ниска ли щеше да бъде?
- Ако вие трябва нещо да си хеджирате и имате два компонента, сигурно бихте ги взели балансирано, 50 процента по единия компонент и 50 процента по другия. А тук имаме 70 процента свободен пазар. През октомври в Санкт Петербург имаше енергиен форум, на който руският президент Владимир Путин покани европейските лидери, ако искат да отидат и да предоговорят формулата за ценообразуване на газа, който Русия доставя. До момента от българска страна не съм чул някой да е реагирал. Освен това представете си, през 2022 г. да се подпише нов договор, не можем да си представим какво ще се случи, ако пак тези хора ще подписват този договор. В момента шефът на „Булгаргаз“ определя по какъв начин да се развива целият сектор. Затова реагираме. Вие преценете, като пишем писмо да президента и до премиера, дали издаваме някаква тайна, дали нарушаваме някакви правила. Ако наистина има теч на информация, кой отговаря за този теч. Отговаря този, които е допуснал да излезе информацията. Щом от „Булгаргаз“ твърдят, че има теч на информация, защо не са съхранили тази информация, по какъв начин я съхраняват. Тук има много въпроси. Крадецът вика дръжте крадеца, някой друг му е виновен. Рано или късно всичко това ще излезе наяве. Ние от Българска газова асоциация сме гражданско сдружение, браншова организация. Нашият интерес е пазарът да се развива, да се увеличават потребителите. Обвиненията, че правим всичко това в някакъв личен интерес, са нелепи.

Нашият гост
Пламен Павлов е магистър по икономика, завършил е Университета за национално и световно стопанство със специалност Банков и финансов мениджмънт. Той е председател на Енергиен клъстер Българска газова мрежа, член е на Управителния съвет на фондация Васил Левски и на Управителния съвет на Българска търговско промишлена палата. Председател е на Българо Македонска търговско промишлена палата и на Българска газова асоциация.