Тридесет и две години изминаха от създаването на СДС - партията, която промени България. От нейните редици бяха избрани двама президенти и излъчени двама премиери. Пламен Юруков е бивш лидер на СДС. Какво направиха сините, къде сбъркаха? Какво мисли той за политическата обстановка в България днес?

- Във вторник се навършиха 32 години от основаването на СДС. Вие бяхте негов лидер, г-н Юруков. Каква е кратката ви равносметка за свършеното през тези години?
- Равносметката е, че при голямата задача, която трябваше да се свърши след 1989 г. при прехода от тоталитарно комунистическо управление и планова икономика към либерална демокрация и пазарно стопанство, трябваше да се реформират радикално институциите. Защото начинът, по който една нация си организира институциите и управлява тяхната дейност, води до това дали тя ще живее в благоденствие или не. Ние за 30 години се провалихме в това и не успяхме да го направим. До голяма степен това беше от наивността на 90-те години и неопитността на хората, които тогава оглавяваха партията. Защото всички реформи тръгваха от СДС. БСП дърпаше назад и пречеше на всякаква промяна към модерно управление. И това нещо първо академично не беше осмислено, и второ не се тръгна към самото му реализиране. И поради тази причина в момента ние имаме изоставане и голямо недоволство на хората. Защото частният сектор изпревари значително публичното управление и услугите, които дава частният сектор, са на светлинни години по отношение на бързина, коректност и модерни технологии. С това се сблъскваме, когато влезем примерно в една държавна или общинска болница, когато искаме нещо от администрацията. Така че големият ни провал е в това, че не успяхме да реформираме институциите.

- Все пак имаше и едно успешно ваше правителство в периода 1997-2001 г.? 
- Можем да го разделим на две. Първите две години то бе на СДС, след 1999 г. вече беше личното правителство на Иван Костов. Основните промени се направиха през първите две години. И всички негативи, които се натрупаха след това, идват от вторите две години. Отначало нещата се правеха по учебник от Международния валутен фонд и Световната банка и тогава нещата тръгнаха. Даде се голяма възможност на фирмите да работят. Но за съжаление, нереформираните институции, които трябваше да извършат важни процеси като приватизацията, например, доведоха дотам, че част от ресурсите на България отидоха в ръцете на червени комунистически семейства, вместо по-справедлив начин - хем в държавната хазна да влязат повече пари, хем предприятията да продължат да функционират.

- Според вас коалицията ГЕРБ-СДС успешна ли е? 
- Тя почти нищо не е направила, така че е рано да се дават оценки. Всяка една от партиите в нея си ги обмисля тези неща, сега в момента тече дискусията дали тя е полезна за СДС или не. СДС е свободна партия, някои смятат, че е добре, други - че не е. Но още няма партиен форум, на който да се даде официална оценка. През май ще има Национална конференция, но преди това ще има Национален съвет, който да даде оценка. Иначе вътре дискусията е оживена и разнопосочна.

- Ако не е тайна, какво надделява - разваляне или запазване на коалицията?
- Не е коректно да кажа това в момента, тъй като не са преброени мненията. Вие знаете, че СДС е партия с много различни мнения, винаги е било така. Но дори и да се отчете, че коалицията не е била полезна, не е коректно веднага след изборите да се предприемат някакви действия. Нека изчакаме.

- Следите какво се случва в „Труд“, какъв е вашият коментар?
- Първо, при всички случаи не е красиво това, което става. Второ - има много начини, по които да се решат неуредени отношения без много шум, без демонстрации и - бих добавил - и без лична злоба. Вече две години живеем в криза, много компании могат да имат проблеми. В същото време знаем, че няма как да платиш на някой, който не ти издава фактури. Но се оказа, че това е практика да не се издават фактури. А шоуто, което се прави, за мен е на ниво лично отмъщение на този, който го прави, което е много елементарно.

- Как ви се вижда новият парламент?
- Все още е трудно да се каже, че има някакво определено лице. Много от участниците не са се изявили. Нека да видим по какъв начин и как ще решава редица въпроси, които не търпят отлагане. Все още не са разпределени и комисиите, там ще се разбере дали депутатите ще се разбират и ще работят. В миналия парламент имаше много скандали в началото, бяха забавни, но когато трябваше да изберат комисиите изведнъж стана гладко и тихо. Мисля, че и сега ще бъде така. Но истинските позиции на партиите ще проличат, когато реално се гласуват законите. Има да се решават важни неща - съдбата на специализирания съд, има предложения за реформи в здравеопазването, как ще се реши въпросът с непосилното бреме на електроенергията за бизнеса. Това са важни неща и тук трябва да се види до каква степен лобизмът е пробил в парламентарните групи и до каква степен народните представители защитават справедлива бизнес среда и качеството на живот на отделните граждани.

- Но Кирил Петков обяви, че първият законопроект, който ще внесе, е за промяна на статута на КПКОНПИ. За него това е най-важното...
- Лично за мен в България има достатъчно закони, чрез които незаконно придобито имущество може да бъде отнето в полза на държавата. За мен това беше една напълно излишна институция. Нещата се променят, когато си в опозиция и когато вземеш властта, виждаш, че тя ще ти е от полза и се изкушаваш да я оставиш. Когато си в опозиция я използват срещу теб и тогава, естествено, си u противник. Такава е ситуацията.

- Казахте, че сте проследили разговорите на 4-те партии в мола. Какво ще кажете за тях?
- Не можем да говорим за голяма резултатност, защото там се споделяха намерения. А тези намерения са такива, че няма как някой да бъде против тях. Естествено никой няма да бъде против икономически растеж, или против справедлива съдебна система. Но тези разговори имаха друга цел и я постигнаха - да се избегнат хапливите забележки и скандали между потенциалните коалиционни партньори, което се случи в предишния парламент. Добре е и това съгласие на 99.9 процента, че ще има ново българско правителство.

- Но подписването на споразумението се бави, трябваше да стане в понеделник, сега се говори вече за другата седмица. Всяка партия с претенции, иска повече от това, което u се полага според броя на депутатите. Например нормално ли е „Демократична България“ да има трима министри и вицепремиер с нейните 16 депутати?
- Това е един от парадоксите на измерване тежестта на партньорите. От една страна наистина те имат по-малко депутати, но от друга страна една от партиите да се махне и всички ще вземат една нула, нали така! Така че в случая тежестта на 16 депутати е почти равна на 60 народни представители. Въпрос е и на политическа култура. Наследниците на Иван Костов винаги искат много и гледат винаги да са по-добре от останалите, което не е много партньорско. Но това им е навик. Другият навик, който ще се появи със сигурност, е, че те поставят много крайни условия в последния момент, поставят в цайтнот партньора, с когото преговарят. Днес ги слушах, че понеже при тях имало зелена партия, министерството на околната среда трябвало да бъде тяхно. Това не е вярно, тъй като всяка една от политическите партии има своя позиция и общозелена политика, независимо че не се наричат зелени партии. Така че не е логично това, което искат. В крайна сметка ще се разберат. Има един такъв принцип: „Искаш магарето, но заявяваш претенции за коня“. За да могат да отстъпят.

- На каква идеология според вас се формира тази коалиция - лява, дясна, либерална, с десни средства леви резултати или май обратното беше? Един идеологически тюрлю гювеч...
- Досега само управлението на ОДС, когато бе заявен ясно пътят на България към ЕС и НАТО, беше определено дясно. Не можеш да си десен и да не искаш членството ни в тези организации. Така че оттогава досега не можем да кажем, че политиките са ясни и идеологически обосновани. В случая не говорим за идеология, хората просто искат по-модерно управление.

- Преди малко стана дума за наследниците на Иван Костов. Как ще бъдат те с вечния враг БСП?
- БСП е вечен враг на СДС. А в ДСБ - партията, която г-н Костов основа - винаги е имало членове на БКП. Сега случаят показва, че цялата им игра срещу комунизма, целият им антикомунизъм, не е бил толкова искрен.

- Има ли право служебното правителство да предлага бюджет и не се ли връзват ръцете на редовното със заложените параметри в този бюджет?
- Има право да предлага, че изненада бъдещото правителство - изненада го. Но това не е нещо, което да не може да се овладее. Новото правителство може изобщо да не гледа предложенията на служебния кабинет, може да го ползват нещо от него, ако им хареса. Не смятам, че това е някакъв голям проблем.

- Вашият коментар за оставането на Бойко Рашков като редовен министър и ролята на президента в създаването на новото правителство?
- Продължава се политиката в сферата на вътрешната сигурност на служебното правителство. Не знам дали си спомняте, но през 2005 г. президентът Първанов направи тройната коалиция и тогава повече от половината министри тичаха всеки ден при него, защото той беше архитектът на правителството и едва ли не се съобразяваха с неговите съвети, а не с тогавашния премиер Сергей Станишев. Така че подобна ситуация в България е имало. Докога ще продължи... Вече при действащ парламент и различно съотношение на силите могат да се направят всякакви промени в правителството. Знаем, че между партията, която взе най-много гласове и президента съществува единомислие и много добри отношения. Така че напълно реално е те да се съветват и да приемат предложения от него. Но има най-различни връзки, които се появяват, когато се конструира една власт. Има отделни лобистки групи, политически и икономически. Тези неща ще се изясняват.
 
- Колко време u давате на тази четворна коалиция?
- Не може да се каже. Ако успеят да балансират добре интересите си вътре, могат и пълен мандат да изкарат. Но винаги, когато имаме подобна конструкция - да си спомним 2014 г. - винаги има възможност тя да бъде пробита. Достатъчно е една от партиите да се откаже и коалицията се разпада, с това и управлението.

- Коя от тези формации може да дръпне черджето?
- Трудно е да се каже, зависи от момента. Да речем, че БСП се съвземе, започнат да u дават по-високи проценти и в един момент могат да решат, че искат по-сериозно присъствие във властта и става конфликт. Това е един възможен пример.

- Корнелия Нинова, Атанас Атанасов и Христо Иванов са в оставки. Ако те бъдат приети и дойдат нови лидери, те могат да кажат, че не са съгласни с това, което са договорили предшествениците им и да развалят коалицията?
- Естествено, че може да има и такъв вариант. Макар че за мен този тип подаване на оставка е малко странен за европейската политика, където един лидер като подаде оставка, напуска всички постове - партийни, парламент, правителство.. Но в България този начин на подаване на оставка явно си е нормален.

Нашият гост
Пламен Юруков е роден на 9 май 1964 г. в София. Завършва 9-а френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин”, след което завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски”. През 1994 г. основава компанията „Балкам” АД с основна дейност е международна търговия и внос на сурово кафе и ядки. През 2004 г. открива и фабрика за кафе. Той е президент на Българската Айкидо Федерация и притежател на черен колан с майсторска степен 6 дан. Владее френски, английски и руски език. Семеен, с две дъщери.
Член е на СДС от 2003 г. Участва в работните групи за новата програма и платформа на СДС, в частта за политическата философия на партията. През 2007 г. е избран за председател на СДС. През ноември 2008 г. организира първите преки избори за председател на СДС. Отказва да се кандидатира за този пост отново, като остава партиен лидер до началото на 2009 г.