Какво се случи на изборите в САЩ, защо Байдън спечели президентския мандат там, могат ли да се очакват изненади. Защо Западна Европа искаше да види гърба на Тръмп, а Източна му ръкопляскаше. Каква е ситуацията в България и как се справя правителството с коронакризата. По тези и други въпроси разговаряме с Пламен Юруков.

- Господин Юруков, цял свят говори и се вълнува от изборите в Щатите. Вие като човек, който е бил няколко години там, и като политик и бизнесмен, как бихте коментирали резултатите, някои дори говорят за възможен обрат?
- Тези избори до последния момент бяха на косъм, защото съвсем малки места бяха в състояние да обърнат изборната победа. В крайна сметка Белият дом бе спечелен от демократите и Джо Байдън категорично е новият президент на САЩ. Ново преброяване, някакви машинации, фалшиви бюлетини - това са разговори за приятели на чаша бира, те не са сериозни. Спикерът на американския Сенат - Мич Макконъл, заяви още миналата седмица, че изборният процес изобщо не е опорочен, нито има руско или друго влияние. Изборите са преминали нормално и те ги приемат. Подобни сигнали имаше и от щаба на републиканците. Но всичко това няма как да обърне резултата.

- Значи изборите приключиха, резултатът е ясен.
- Спокойно можем да кажем, че Щатите, а и светът, получават един политик като Джо Байдън, който има 30 години огромен политически опит в Сената. Другият му голям опит е, че дълго време беше председател на Комисията за външна политика. Това означава, че имаме един изключително грамотен сенатор по проблемите на света. Той със сигурност няма да прави екзотични изказвания. По думите на много световни наблюдатели, ще имаме един тих, но ефективен президент. Някои го сравняват с Линдън Джонсън, който не е блестял с харизма или с интересни изказвания, но може би най-големите законопроекти са приети по негово време.

- Сегашният президент Тръмп често екзалтира публиката, понякога я и скандализира, но при него категорично скука няма, той е неординарна личност. Значи - край с емоцията и казваме „добър ден“ на ефективното президентство, макар и скучно - така ли да ви разбирам?
- Много важно ще е да се види кои от промените, приписвани на президента Тръмп, ще бъдат премахнати. Това ще покаже дали не са били отдавна взети решения от американските институции, които чрез президента Тръмп бяха поставени по един интересен медиен начин. Анализаторите, главно на финансовите пазари, очакват да се смекчи подхода към емигрантите, което от една страна означава да има по-евтин труд в САЩ, което според краткосрочен план ще помогне, но в дългосрочен няма да е добре за Америка. Това са основните моменти - първо икономиката, второ имиграционната политика и трето - търговските отношения с Китай, които в един момент стигнаха до студена война. А Щатите си имат ясна военна доктрина, приета през 2018 г., където много рязко са се насочили срещу Русия - това не очаквам да бъде променено, а освен това засяга и България. Ние не бива да забравяме, че сме политически приятели със САЩ, както и съюзници в НАТО.

- Българите, а предполагам и повечето хора по света, не сме военнолюбиви. Като чуе за самолети-изтребители, за кораби, танкове, българинът винаги освен че се притеснява, но и недоволства.
- Това е така, в България все още има живи от поколението, преживяло Втората световна война. В случая последствията ще бъдат повече политически и икономически във вътрешно-политически план. Войната, ако можем изобщо да говорим за нея, по-скоро трябва да кажем - напрежението, то ще си остане в сферата на студенина. Предполагам, че икономически субекти, които са свързани с Русия, най-вероятно ще бъдат в некомфортна ситуация.

- Има ли значение за България кой ще е президент на САЩ? Вие лично имахте ли предпочитания между двамата кандидати?
- Още когато бях председател на СДС, тогава беше изборната надпревара между Джон Маккейн и Барак Обама, ми зададоха този въпрос - и тогава, и сега ще отговоря по един и същи начин. Аз съм българин и български политик. След като САЩ са наши приятели и съюзници, ние приемаме всеки демократично избран от тях президент. Имаше една смешна ситуация - едни виден министър-председател отпреди 20-ина години излезе и каза: Ние и нашата малка партия подкрепяме Джон Маккейн. Това е нещо като при нас за местните избори - един кмет го подкрепят три партии и после всяка отчита, че има кмет на еди кой си град. По същия начин партията би могла да отчете, че има и президент на Америка, когото тя е подкрепила. Не са сериозни подобни разговори.

- Много хора от Европа, повечето от тях от Западната u част, искаха да видят гърба на Тръмп. Обратно - в голяма част от Източна Европа пък залагаха на Тръмп. Каква е причината за тези различия?
- Президентът Тръмп олицетворява едно много силно течение, което с избирането му излезе ярко на сцената. Това е ерата на деглобализацията. Преди него 30 години имаше отворени пазари, възможности за мултинационалните компании да търгуват свободно, виден беше целият този неолиберален модел, който се изразява и от Световната банка, от МВФ, и на чиято основа бяха създадени европейските институции. В един момент махалото започна да се насочва на другата страна и явно Източна Европа, която поддържа модела на по-голямата затвореност и по-голяма студенина към имиграцията - затова чисто повърхностно тя приема модела на Доналд Тръмп. Докато Западна Европа, която създаде ЕС, разчиташе на по-голяма военна помощ от страна на САЩ. Отвъд океана обаче от поне 10-12 години недоволстваха, че европейските държави не изпълняваха докрай задължението си за разходи във военната сфера. В един момент Тръмп го заяви много директно и направо шамароса Западна Европа. Отделно там са ръководители на големи държави, опитни хора, които в един момент им се искаше да разговарят с по-опитни политици, с колеги, които са от тяхното тесто. За тях г-н Тръмп беше странен, докато г-н Байдън е опитен политик.

- Сега всички говорят за огромната поляризация на обществото отвъд Океана. Не мислите ли, че това е лошо и ще направи надеждите за Европа неясни за трансатлантическите отношения, макар че очакванията са те да се подобрят при президентство на Байдън?
- Наистина голямото разделение в САЩ започна през 2016 г. след избора на г-н Тръмп. Тези с по-либерални убеждения, смятаха това за обида към националната гордост. Това разделение обаче не попречи на САЩ да имат изключително добро икономическо развитие, да се радват на бизнеса си и на придобивките, които имаха през последните години. Не трябва да забравяме, че американската система е направена така, че ако някой преиграе с определени политика или злоупотреби с власт, има механизми, с които може да бъде спрян. Тук има парадокс - въпреки че републиканците изгубиха Белия дом, в същото време електорално те спечелиха и се представиха много добре в щати, където не се очакваше. Отделно в тази ситуация при демократична долна Камара и при президент - демократ, но силен републикански Сенат - това прави почти невъзможно законодателните инициативи да преминат, ако те са чисто партизански т. е. само от едната партия. Тръмп направи и нещо, за което на Рейгън му трябваха няколко години - осигури 6:3 консервативно мнозинство във Върховния съд. Което означава, че всеки указ може да бъде спрян във Върховния съд на САЩ. Въпреки всичко, животът там си продължава. Ще има промяна в имиграционната политика, леко увеличаване на данъците и не толкова агресивно отношение в търговските взаимоотношения с Китай.

- И у нас има доста полярни мнения за изборите в Щатите. В социалните мрежи дори се появиха обвинения, че който симпатизирал на Тръмп, е русофил и путинист. Вие лично вярвахте ли на тезата за намесата на Русия по време на изборите в САЩ през 2016-а?
- Едно време във вестник „Стършел“ имаше рубрика „Дружески шарж“. Тоест, леко пикантни разговори на повърхността на политиката, които не са основани на доказателства. Бъдете сигурни, че ако ги има, то те щяха да излязат с огромна сила. Има една голяма фирма (всички я знаят, когато купуват банани), официално в нейния съвет на директорите има представител на американските служби. Преди 15 или 20 години имаше скандал, след който много от членовете на борда попаднаха в затвора. Така че американската съдебна система и американското общество и институции не прощават никакви отклонения от нормите и от закона. Все пак, ако имаше нещо подобно, те щяха да излязат и да се случат, а оттогава минаха вече 4 години.

- Е, да, но макар тезата за руска намеса да се оказа невярна и неправдоподобна, 4 години занимаваха света с нея!
- Няма доказателства за подобно нещо. Вижте сега как семейство Тръмп занимава света с темата за признаване и непризнаване на изборите. Което носи допълнителна популярност на семейството и би могло да говори за това, че то има намерение да постави основите на една политическа династия. Каквато са Клинтън, Буш и Кенеди. Нищо чудно да очакваме на следващи избори да се появи член от семейство Тръм. Вече се появиха залози за Иванка Тръмп или един от синовете му. До голяма степен тези неща биха имали такова следствие, а не някакво друго.

- Как ви се струва ситуацията в България - тук също цяло лято и есен има протести, политическа нестабилност. Правителството в лицето на премиера засега успя да се задържи. Има ли време за обрат или е късно?
- В България имаше протести, но не бих казал, че имаше политическа нестабилност, защото правителството си имаше твърдата подкрепа в парламента. По-скоро имаше медиен общ дискомфорт, с което в условията на демокрация, човек трябва да свикне. Имаме си управление, което най-вероятно ще доизкара мандата си, а след това на самите избори ще се реши кой и по какъв начин ще представлява българските граждани. Ако сравним числото на протестиращите с тези, които гласуват, то е много по-малко. Според мен, управляващата коалиция си води бележки за всичко и тя бързо пооправи някои неща, от които гражданите недоволстваха. Не бих казал, че има някакви особени сътресения. Нека да знаем, че много често изборите се решават от събития и информация от случващото се точно преди тях.

- СДС твърдо ли ще бъде в коалиция с ГЕРБ и заедно ли ще се явявате на изборите?
- Аз съм член на Националния съвет на СДС, ние дадохме пълномощно в лицето на председателя Румен Христов да преговаря за съвместно явяване с партии - членове на ЕНП. Това е първата стъпка, която отваря възможността ГЕРБ и СДС да се явят заедно на изборите. Процедурно при нас това нещо е отворено. Всичко друго е въпрос на преговори и когато има политическо споразумение, то ще бъде обявено.

- Коронакризата е огромно предизвикателство. Успява ли правителството и премиерът да се справят с всички проблеми? Бизнесът недоволства, полицаите също, за медиците - да не говорим. Виждате ли ясен план за действия или всичко е хаотично?
- Ще се върна към американските избори и ще кажа, че ако нямаше пандемия тази година, то може би г-н Тръмп категорично щеше да спечели изборите. Но коронакризата и странният му подход към нея допринесе за неговата загуба. Бизнесът недоволства и като че ли българинът е готов да рискува здравето си заради доходите. Хроничните проблеми на българското здравеопазване изпъкват страшно много. Тоест, сега те ни удрят по челото. Няма медицински сестри, лекарите са малко, а когато подчиниш здравеопазването на един бизнес модел, тогава общественото здраве губи, защото то не е добър бизнес. То изисква инвестиции, които не носят бърза печалба, но в моменти на криза като сегашната, е много важно да го поддържаме добре. Лятото не бе използвано адекватно. Ще ви дам един пример със Словакия, която по европроект само за 50-60 милиона евро още преди години си снабди с техника тяхната Спешна помощ. Бихме могли да помислим в тази насока.

- Бихте ли рискували да дадете оценка на икономическите и социалните дейности на правителството?
- Не съм в състояние да давам оценки на правителството. Има нужда от помощ и тя може би трябва малко по-бързо да се даде. Като говорим за електронно управление, няма нужда фирмите да попълват и изпращат отчети, все неща, които правителството ги има. НАП знае какви са оборотите, какви са били приходите още началото на март, за да се запази пазара. Това са неща, които отстрани винаги се говорят, но в момента на вземане на решение напрежението е голямо. Надявам се, здравният проблем в следващата година да бъде решен, а за икономическия ще трябва няколко години. И е добре да не се забравя, че ако два или три пъти се сблъскаш с едно и също нещо, проблемът не е в камъка, а в теб.

Нашият гост

Пламен Юруков е роден в София през 1964 г. Има две магистратури - по философия от Алма Матер, и от Тандърбърд - Бизнес университет по глобален мениджмънт в Аризона (САЩ). От 2007 до 2009 г. е председател на СДС. Сега е член на Националния съвет на синята партия. Председател е на Българската айкидо федерация, има V дан по айкидо. Владее английски, френски и руски езици. Женен, има две дъщери.