Ако в един момент Студената война беше се „разгорещила“ и ако имаше  сериозен и открит военен конфликт, ясно е че двете „страни“ или най-големите сили, САЩ и тогавашният СССР са имали собствени планове как, и по-важното, къде да извършват своите атаки, особено когато става дума за ядрени оръжия.

Започват с операция "Unthinkable", която Уинстън Чърчил прави през 1945 г. Тази операция е смятана за първия план на Студената война за разправа със Съветския съюз, а подробностите стават публични едва през 1998 г.

Планът предполага атака срещу Дрезден, в средата на съветските линии. Там изненадващо трябва да атакуват поне половината от 100-те дивизии, командвани тогава от Канада, САЩ и британците. Предвижда се включване на най-малко още 100 000 войници на Вермахта, чийто статут на военнопленници да бъде отнет. Момента на изненада, смятат тогава, би бил решаващ, конфликтът да не се превърне в "тотална война".

Отбранителната тактика не е толкова сложна и в случая с Великобритания включва прихващачи в небето и в морето. В ранните етапи на Студената война, около 1949 г. (документите са публикувани през 1977 г.), е подготвена операция Dropshot, в случай на избухване на ядрена война със Съветския съюз. Тя предвижда използването на 300 ядрени бойни глави, 29 000 бомби върху 200 цели в сто града и унищожоване на 85% от съветската индустрия с една атака.

Има и "Plan Totality", блъфиращият военен план на Айзенхауер и Труман. Това би било атака срещу Съветите с около двадесет или тридесет атомни бомби. Предвижда се първо да бъдат „заличени“ Москва, Горки, Самара, Свердловск, Новосибирск, Омск, Саратов, Казан, Ленинград, Баку, Ташкент, Челябинск, Нижни Тагил, Магнитогорск, Молотов, Тбилиси, Сталин, Грозни, Иркутск и Ярославъл.

Това от своя страна е всяване на паника и пропаганда (както и Dropshot до известна степен), тъй като по това време САЩ все още не разполагат с достатъчно голям ядрен арсенал.

През 1961 г. е изработен друг таен план. Той оценява детайлно и най-реалистично американските способности в случай на настъпление, но и на отбрана. Основно се концентрира върху отмъщението или защитата след първата атака. Времето за реакция трябва да е по-малко от час. Около 2300 превозни средства с 3400 оръжия трябва да могат да бъдат задвижвани в рамките на 28 часа.

Целите са „оптимална комбинация от съветски военни и въздушни бази, градове и индустрия“. „В случай, че нашата атака е първа, тази комбинация от цели се променя според нуждите“, се казва в документа, който е връчен на Кенеди. Всичко това е планирано и разработено заради напрежението около Берлин, който е посочен в документа като отправна точка на всичко.

Документът предвижда съветската атака срещу Съединените щати да бъде неизбежна. Твърди се, че реакцията трябва да убие 37% от съветското население (55% от градското население) и да изравни 82% от инфраструктурата, а това са цифри само за първите 72 часа от атаката, по-късно достигайки почти половината от населението.

Като се има предвид, че съветското отмъщение е неизбежно, се казва в документа, продължаването на атаката трябва да пощади останалата част от гражданското общество. Огромният документ изчислява броя на съветските военни бази и ги сравнява със силата, с която разполагат Съединените щати, и обяснява редица сценарии и какви са статистическите шансове за победа. Една от най-важните данни е, че СССР има слаба защита срещу ниско летящи нападатели и ако атаката е планирана по този начин, целите биха могли да бъдат бомбардирани, без да се заобикалят техните прихващачи.