Реално погледнато, няма корпорация на планетата, която да толерира нейни служители да се имат за незаменими

Дотолкова е влиятелна американската култура и политика в световен мащаб, че дори рутинни прекратявания на отношения между телевизия и неин водещ се превръща в световна новина. Излязлата информация тези дни, че най-голямата американска телевизия - консервативният мастодонт Фокс Нюз - се разделя със своя най-рейнтингов водещ Тъкър Карлсън премина като буря из информационния поток. Дори в България се появиха десетки публикации, коментари в социални мрежи и прочие.

Казусът е любопитен и няма лошо да се обсъди. Но преди това ми се иска просто дебело да подчертаем, че този рутинен въпрос се превърна в световна новина, защото просто Америка разполага с почти неограничено културно влияние по целия свят.

Нали си даваме сметка, че такъв тип събитие - освобождаване на един водещ от една медия - не може да се превърне в световна новина никъде по света, освен ако не се случва в САЩ? Ако утре бъде освободен най-рейтинговият водещ в Русия, Китай или Индия, информацията може и въобще да не стигне до нас, а какво остава да се превърне в повод за крамоли по родните социални мрежи. Трябва тази реалност да се отчита от всички, които коментират международната политика. Тук имаме доста коментатори, които възхваляват руския медиен и публичен дискурс да речем, силно надценявайки руското културно влияние. След агресията над суверенна Украйна въпросното руско културно влияние на практика изчезна, не че преди това е било кой знае какво. Останало е важно само сред русофилските маргинализирани среди тук и там.

Вплитам руската тема в казуса с Карлсън не съвсем без основания. Водещият е един от вокалните критици на американската подкрепа за Украйна. Но това не е непременно индикатор за негова обвързаност с Кремъл, макар да има такива обвинения, и то изглеждащи съвсем основателни. Тъкър Карлсън е част от онази прослойка в американския консерватизъм, която атакува Байдън от позицията на опозиция, но върви по тънката линия да изглежда пришита към агресора. Тези настроения обаче далеч не са мнозинствени в Републиканската партия. Масовият избирател на Голямата стара партия не е съгласен с фетишизирането на международните проблеми за сметка на вътрешните проблеми в САЩ, но в никакъв случай не може да бъде припознат като фен на Путин и Русия. Съвсем, съвсем не. Напротив дори - много е дълбоко недоверието и дори неприязънта, която масовият американец има към социализма и въобще към авторитаризма, които са генерично вплетени в международния образ на Русия.

Та, русофилите тук, които приеха Карлсън едва ли не за свое знаме и доказателство, че видите ли ето и американците са на страната на Путин, сега вият като карпатски мечки. Без обаче да разбират контекста, тъй като гледат на Америка през Первий канал. Не са стъпвали в Америка, не познават нейния дневен ред или манталитет и пречупват целия си кръгозор през изкривеното огледало на кремълската пропаганда, но коментират с патоса на водещи експерти и “независими” анализатори. Да им има човек самомнението. Обективно погледнато обаче следва да се отсее пропагандата от обективната действителност. Тъкър Карлсън, дори и да решим, че е прекалено близък до кремълския режим, далеч не е представителен за американския консервативен избирател по този конкретен въпрос. Той има много интересен подход по редица консервативни теми и това го прави гледаем. Но по руската тема той не е меродавният източник на информация, нито е изразител на мнението на мнозинството.

Още повече, че по неговото освобождаване няма нищо изненадващо, да не говорим, че няма нищо общо с про-руското му говорене. Локалните страсти на русофилите у нас са твърде далеч от истината. Карлсън не е освободен заради позицията му за войната. Освободен е, защото от няколко години не е тайна за никой, който има приятели и познати из американския медиен ландшафт, че Карлсън е възприел поведение на цар и самодържец на ефира. Той беше започнал да гледа на себе си като на по-важен от самия телевизионен канал. Какво говорим! Той смяташе, че Фокс Нюз, това е Тъкър Карлсън. Тук, уви, много личи липсата на големия Роджър Ейлс, който изстреля Фокс Нюз до върха на медийния свят. Ейлс беше много сръчен в справянето с големите егота и тежките характери на телевизионните персонажи. Той никога не допусна някой водещ да реши, че той е по-голям от мрежата, която го е направила голям първоначално. Но сега, когато Ейлс вече го няма, Фокс Нюз не успя да намери достатъчно успешен механизъм да се справи с този проблем.

От години е ясно, че славата е замаяла главата на Тъкър, който изглеждаше твърде категоричен по редица спорни въпроси. Отделно е ясно и неговото негативно, понякога дори вулгарно, отношение към ръководството на телевизията. Трябва да си даваме сметка, че такъв служител е нежелан във всяка корпорация, без значение дали е успешен или не. Още повече, че неговото ходене по ръба на добрия вкус оттласна много рекламодатели от този праймтайм слот, с което се намали и финансовото отражение на неговото предаване в телевизията. Като към това добавим тлъстото обезщетение, което Фокс се наложи да плати на Доминиън воутинг системс за останалите недоказани твърдения за злоупотреби с машините на предходните президентски избори, просто съдбата на Карлсън беше предначертана. Самото дело с Доминиън е доста спорно, но то е просто повод. Впрочем, доста изборни нарушения се доказаха след победата на Джо Байдън, но точно тези с Доминиън останаха само на ниво твърдения.

Реално погледнато, няма корпорация на планетата, която да толерира нейни служители да се имат за незаменими. Организацията може да е незаменима, собствениците и визионерите в организацията може да са незаменими, но редовите, макар и симпатични на външните лица, служители не са незаменими. Фокс Нюз е преживял разделяне с редица такива персонажи през годините. Част от тях са успели след това, част от тях са се провалили, но никой не е успял да достигне същата слава, която е имал по време на участието си във Фокс. Просто няма как - както никой не е по-голям от хляба, както казваме у нас, така и никое зъбно колелце не е по-голямо от часовника, в който работи. В този смисъл освобождаването на Карлсън нито е изненада, нито е извънредно, нито има общо с руската тема, както отчаяно искат да го изкарат русофилите у нас. Искам да ги посъветвам, ако наистина са за мир, да призоват Русия да се изтегли от нападнатата от нея страна, а не да търсят да си изфабрикуват фалшиви мъченици, за да изглеждат по-добре в очите на аудиторията. Докато подкрепяте леенето на кръв, няма как да ви взимаме особено сериозно.