Кризата увеличи дела на хората, готови да излъжат хазната
Внасяме осигуровки за собственото си бъдеще
Хората са готови да плащат по-съвестно данъците си, ако сериозно бъде намален размерът им. Това показва проучване, направено сред граждани, по поръчка на Националната агенция за приходи. Кризата, свързана с COVID-19, съществено е променила нагласите на хората към налозите. А причина за това е намалението на доходите заради пандемията.
В анкета, направена преди COVID-19, на въпроса какво трябва да се промени, за да започнат повече граждани да плащат дължимите данъци и осигуровки, най-много хора (45%) са посочили, че е необходима по-голяма прозрачност. А намаление на налозите са поискали само една четвърт от анкетираните. Сега, след COVID-19, ситуацията е коренно различна. Намаление на данъците и осигуровките като стимул за по-коректното им плащане са поискали 37,3%, а делът на хората, които искат по-голяма прозрачност е намалял на около 30%.
На въпроса за необходимите промени за по-коректно плащане на налозите всеки от анкетираните е можел да даде по няколко възможни отговора. Последната анкета на НАП показва, че намалява делът на хората, които искат по-голяма справедливост (от 36% на 26%), както и делът на хората, които искат повишаване на качеството на предлаганите от държавните институции услуги (от 38% на 26%).
Оказва се, че желанието в джоба на хората да остават повече пари надделява пред исканията им за по-голяма прозрачност при харченето на парите в хазната и желанието и да получават по-добро образование и здравеопазване. Тези промени в нагласите на хората са резултат от COVID-19. Заради мерките, целящи ограничаване разпространението на коронавируса, доходите на значителна част от гражданите са намалели.
В резултат двойно е нараснал делът на хората, които биха укрили данъци и осигуровки, ако знаят, че няма да ги хванат. Преди COVID-19 само 4,2% от хората категорично са били готови за укрият налози, ако знаят, че ще им се размине. А според последната анкета делът на тези хора е нараснал на 8,9%.
Кризата реално е довела и до увеличение на дела на хората, които укриват налози. Последната анкета на НАП показва, че преобладаващата част от гражданите (71,4%) плащат толкова налози, колкото реално дължат. Но значително е нараснал делът на хората, които са посочили, че декларират и плащат толкова, колкото могат да си позволят - от 7,8% в предходната анкета, на над 20%.
Променени са и мотивите за съвестно плащане на налозите. Преди пандемията на въпроса на какво е израз съвестното плащане на данъци и осигуровки, най-много хора (38%) са посочили, че това е въпрос на морал и почтеност. А отговорността за собственото бъдеще като мотив за плащане на осигуровки е посочен само от 12,7% от хората. След COVID-19 делът на хората, водени от морала, намалява до 28%, а тези, които мислят за собственото си бъдеще, нараства и също достига до 28%.
Проверка
38% нямат проблеми със сумите
Само 68% от хората знаят, че и ниските и високите доходи се облагат с една ставка.
Всеки трети българин не знае, че доходите на хората се облагат с плосък данък от 10%. Това показва проучване, направено сред граждани по поръчка на НАП. Само 68% от анкетираните са посочили, че и ниските и високите доходи се облагат с една ставка. Малко над 19% от хората директно са дали грешен отговор, като са посочили, че високите доходи се облагат с по-висока ставка, а ниските с по-ниска. А останалите около 13% са отговорили, че не знаят.
Все пак, преобладаващата част от българите са запознати с данъчно-осигурителната система в страната. Над половината от анкетираните заявяват, че по-скоро я познават, а 13% посочват, че дори я познават много добре. Но всеки четвърти българин, не само че не познава данъчната система, а не знае точно дори самият той какви налози плаща.
Само 57% от хората знаят в кой фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване са осигурени, показва още проучването на НАП. 27,3% от анкетираните са посочили, че не знаят, а останалите, че нямат такъм фонд.
Въпреки кризата обаче, над 38% от анкетираните са посочили, че плащат налозите си без никакви проблеми, а 47% са отговорили, че имат известни финансови проблеми при плащане на данъците и осигуровките. Преди COVID-19 само 33% не са имали проблеми при плащане на налозите, а 53% са внасяли парите в хазната с известни финансови затруднения.
Резултат от мерките срещу COVID-19
Само 24% са над долния праг
65% от хората са осигурени на минималния осигурителен доходи, при само 48% преди COVID-19.
В резултат на кризата, породена от мерките срещу разпространението на COVID-19, нараства делът на хората, които са осигурени на минималния или дори под минималния осигурителен доход. Анкета по поръчка на НАП показва, че близо 65% от гражданите са осигурени на минималния осигурителен доход за длъжността им, а върху по-малки суми са осигурени 7,2% - това е възможно например с въвеждане на почасова работа. Само около 24% са осигурени върху доход над минималния за съответното работно място.
Преди COVID-19 ситуацията е била доста различна. Върху по-голям доход от минималния за длъжността са били осигурени доста повече хора - близо 42%. А делът на хората на минимален осигурителен доход (48%) или осигурени на по-малка сума (1%) е бил значително по-малък. В резултат на пандемията обаче, делът на хората, които не знаят дали са осигурени на минимален доход е намалял. Като това вероятно е резултат от намалението на осигурителния им доход.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш