Не се вижда откъде ще дойде голяма вълна на одобрение в полза на Радев

Предстои люта борба за власт, а не интелигентска дискусия с размяна на любезности

14 ноември е съвсем наблизо, основните състезатели към президентския финал са ясни като имена, някои и като позиции. Колкото от „Демократична България“ да помпат двойката Лозан Панов – Мария Моасе, поне засега екстравагантната претенциозност няма възможности за значим успех. То и целите са преди всичко тяснопартийни за ДБ. Схванали са, че при подкрепа на Радев много повече „техни“ умнокрасиви гласове ще отлетят към харвардците.

Отделно групичката шмекери около Прокопиев цели по-широко популяризиране на върховния съдия Панов с оглед политическата му употреба в други етажи на властта. Реалната конкуренция за поста несъмнено ще се разгърне между двойките Румен Радев – Илияна Йотова и Анастас Герджиков – Невяна Митева. Защото могат да разчитат на несравнимо по-голяма обществена и партийна подкрепа от всички останали взети заедно. Напълно вероятно е да се стигне до балотаж.

На пръв и дори на втори поглед шансовете на проф. Герджиков са много по-големи при ясни позиции по най-важните за страната и народа проблеми. Радев отдавна води предизборна пропаганда, но пак отдавна трупа и много черни точки и оскъдни червени. В резултат пределно олекна като обединител на нацията, което според конституцията му е основна длъжност. Същевременно се доказа като политически разединител, особено след предоставилата му се възможност да упражнява власт при липса на парламент.

Подкрепата за него е силно преувеличена, набеден е за всенароден любимец. Дори голям брой симпатизанти на официално подкрепящите го партии няма да го предпочетат. ИТН и ИБНИ доста губят от появата на „Продължаваме промяната“ (ПП). Само БСП има сравнително широко партийно представителство на терена, но то е силно разколебано в доверието към призивите на ръководството. Не се вижда откъде ще дойде голяма вълна в полза на Радев, за да изпревари на първия тур. Към втория никаква няма да има.

Преувеличени са очакванията за по-висока избирателна активност предвид влиянието на силно потискащи я фактори като скок на цените, епидемична вълна, есенните „емоционални хреми“ сред населението. Колкото го имаше вял и ироничен през пролетта, ентусиазмът сред хората за радикални промени намаля и се преориентира към оцеляване. ДБ, донякъде ощетени електорално от пропрезидентската ПП, ще има друг кандидат, за да дърпа листата на коалицията.

Опитите на фаворита на Асен Василев - шефа на НАП Спецов - да се изкара безукорен не успяват, бившата му фирма продължава да дължи 1.134 млн. лв. на бюджета. Кирип Петков призна, че е подписал декларация с невярно съдържание за гражданството си, но не чувства никаква вина и дори в аванс назначава министри.

Лидерството в ПП става все по-съмнително, проектът губи привлекателност, дуото все повече олеква.

Проф. Герджиков заема много изгодната за конкурент на Радев обратна позиция: твърдо се обозначи като обединител, иска да общува с всички партии. Не го ли прави енергично обаче, не атакува ли с хъс и конкретика разединителя, ще изпусне ефекта от контраста за избирателите и други ще се възползват. С Радев е „в най-добри отношения“, само се пита, дали той „е изпълнил изискването на конституцията да е олицетворение на единството на нацията“.

Твърде деликатно. Предстои люта борба за власт, а не интелигентска дискусия с размяна на любезности. Разликите трябва да изпъкват релефно! Важи за изгодното дистанциране от противника и надделяване в сблъсъка чрез поставяне на ударения върху политическите му слабости и натрупани грешки. Сред най-големите е плътното прилепване към враждебната спрямо Русия и Китай линия на САЩ, съдържаща и очевидни антиевропейски елементи.

Президентът Румен Радев заяви: „Изключително важно е за нас, за да постигнем синергия със стратегическия дневен ред на САЩ и да развиваме неговото трансатлантическо измерение.“ Пределно твърда линия, няма мърдане от нея. Различна от историческата геополитическа линия на България: „Винаги с Германия, никога срещу Русия“. Добре се проследява и в поведението на редица министри от служебното му правителство. Доказва го всестранното му участие в лансирането на двамата „харвардци“ в управлението и в партийно-политическата им активност.

През юни 2014 г. полско издание прихвана и цитира разговор на тогавашния министър на външните работи на Полша Радослав Сикорски, в който недоволства, че пак Полша е поставена между Германия и Русия. И сравни сътрудничеството на Варшава и Вашингтон със „сексуални отношения, където един партньор винаги удовлетворява другия, без да получава нещо в замяна.“ По времето на Тръмп вече доста страни в НАТО се оплакваха от САЩ, а след паническото им измъкване от Афганистан почти всички съюзници и клиенти се чувстват предадени и зарязани.

Напълно основателно, загубени са доверието и уважението, очертава се разлом. Тенденцията е ясна и трайна, САЩ не се завръщат, а се оттеглят от Европа, свивайки се в тесен вътрешен англосаксонски съюз с Великобритания и Австралия за противодействие на Китай. От европейците в НАТО изискват в своя полза и за тяхна сметка все по-остро противопоставяне на Русия. У нас политическата „класа“ страхливо избягва тази и предизборно много важна тема.

А тя не е изгодна преди всичко за Румен Радев, неразумно влязъл в образа на ярък активист на американската по същество инициатива „Три морета“. Не са от полза демонстрациите на близост с Посолството и НП посланик Херо Мустафа както за служебното на Радев правителство, така и за предизборно задъханите „харвардци“. Дали екипът около проф. Герджиков ще побърза с акцента „Повече Европа!“ или ще го остави на други претенденти за славата?

Около президента Радев са се скупчили доста активисти наред с Илияна Йотова и Мая Манолова за приемането на Истанбулската конвенция нацяло или пробутвана на части. Ония „ценности“, мултикултурното и зеленото безхаберия, пропагандата на ЛГБТ-йщините сред децата и потискането на мнозинството хора от мразещите ги малцинства категорично не се приемат от огромното мнозинство българи.

Готови ли са Герджиков и Митева да привлекат по-страстните сред тях като заемат твърда позиция срещу настъплението на налудностите? Неизбежно ще ги охулят продажници и нападнат безродници, но ще ги залее и масово уважение, на което ще се радват независимо от резултатите на изборите. Представят ли се според личните си качества и възможностите, възползват ли се от обективните дадености в предизборната ситуация, ще победят.