Сериозен проблем е нарастването на заетите в администрацията

Допълнителните приходи няма да са достатъчни за съществено намаляване на дефицита в пенсионната система

Немалка част от приходите не се използват ефективно

В предходната си статия разгледах някои от най-вредните за икономиката предложения за изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане. Тази седмица ще се спра на някои предложения за промени в останалата част от законодателството относно данъците и осигуровките. Едни от най-важните от тях касаят приравняването на гражданските договори с трудови правоотношения и произтичащите от това ефекти върху работници и работодатели. Освен това важна промяна е даването на награди за информация за укрити данъци (известна вече като бонус-донос).

Една от най-важните промени в сферата на данъците и осигуровките от трудова дейност се отнася до т. нар. свободни професии и работа на хонорар. При настоящата нормативна уредба в Закона за доходите на физическите лица и Кодекса за социално осигуряване се разграничават трудовите правоотношения от полагането на труд без наличие на трудов договор, но за извършването на определена услуга или създаването на определен продукт.

Смисълът на трудовите правоотношения е, че работодателят си осигурява правото да разполага със знанията и уменията на работника в рамките на определено работно време и при описани предварително условия и дефинирани задължения за двете страни. Срещу това работодателят се задължава да изплаща периодично възнаграждение (включително осигурителни вноски) и евентуални бонуси, да осигурява здравословни и безопасни условия на труд, да осигурява необходимите средства за изпълнение на задълженията и т. н. Работникът е длъжен да изпълнява поставените му задачи в рамките на договора и нормативната уредба за страната, да спазва препоръките относно безопасността на труда, работна дисциплина и т. н.
Тази постоянна ангажираност е свързана най-вече с характера на работата, която се извършва - дали тя е пряко свързана с дейността на предприятието. Например, при производствена дейност е лесно да се установи дали работник има постоянен ангажимент, или не. По-различно е обаче, когато става въпрос за дейности, които са извън обхвата на основната - например поддръжката на машини. При тях става въпрос за периодични действия, които може да не изискват постоянна разполагаемост за работодателя на лицето, което ги извършва. Профилактиката и ремонтите могат да са периодични дейности, но да не изискват обвързване с трудови правоотношения.

Всъщност дейности и услуги понякога се извършват от външни изпълнители (фирми или физически лица) и тогава е ясно, че това не предполага сключването на трудов договор. Множество свободни професии могат да бъдат посочени за подобен пример и за тях не би следвало да настъпи промяна с приемането на предложените текстове в двата закона.

Сравнението между това, което хората внасят в бюджета, и това, което получават, не ги стимулира да плащат данъци.

По-интересни са проблемът за прикриването на трудова дейност и свързаният с нея въпрос за работата от разстояние и какви би следвало да са задълженията на работодателя за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. При липса на формални трудови правоотношения, такива задължения не се пораждат и съответно се избягва плащането на осигуровки срещу рисковете трудова злополука и професионална болест, общо заболяване и майчинство и безработица. При новия режим обаче тази допълнителна осигурителна тежест ще бъде добавена към настоящата. От друга страна не е съвсем ясно дали за работодателя възникват и други задължения.

Всъщност идеята на осигурителните вноски в държавните фондове е те да покриват текущите разходи по отделните рискове. Например, фонд Безработица би следвало да е достатъчен да покрие обезщетенията за безработица и т. н. В случая дефицитът при осигуровките е във фонд Пенсии и силно нарасна през последните две години заради рязкото увеличаване на пенсиите. Разглежданите мерки няма да увеличат нормативните ставки за определяне на осигурителните вноски, но са насочени към увеличаване на облагаемата основа. Така ефективната ставка ще се увеличи. При влизане в сила на предложените промени при облагане на доход под максималния осигурителен праг ефективната ставка за фонд Пенсии и за здравно осигуряване ще се повиши с 1/3 спрямо настоящия режим. Освен това вече ще трябва да се покриват и посочените допълнителни фондове. Евентуалните допълнителни приходи обаче няма да са достатъчни нито за съществено намаляване на дефицита на пенсионната система.

Така при брутен доход в размер 1000 лв., който е под максималния осигурителен праг, при новия режим ще се изплащат общо 137,8 лв. и 189,2 лв. осигурителни вноски съответно за сметка на работника и работодателя (общо 327 лв.), докато през 2023 г. те са 89,85 лв. и 118,65 лв. (общо 208,5 лв.). Внесеният данък върху личните доходи ще бъде съответно 66,02 лв. при настоящия режим и 86,22 лв. след промяната.

Това означава, че за една и съща услуга, която работодателят получава през 2023 г. той трябва да плати 1118,65 лв., докато през 2024 г. вече сумата се увеличава до 1189,2 лв. Проблемът е, че всъщност изпълнителят на дейността е заинтересован най-вече от размера на нетното си възнаграждение. Ако през 2023 г. при брутен доход от 1000 лв. нетната сума за получаване е 844,13 лв., за същия нетен доход за работника през 2024 г. разходите за труд на работодателя трябва да се увеличат до 1277,02 лв. Тоест заради тази промяна в нормативната уредба разходите на работодателите биха могли при най-неблагоприятния вариант за тях да нараснат с 14,2%. Промяната би била далеч по-малка, ако работникът е с доход над максималния осигурителен праг. Тогава ще се увеличи размерът на внесения данък (ефективната данъчна ставка нараства от 7,5% на 10%), а разходите за труд ще нараснат с 2,8% за запазване на същия нетен доход.

Основен въпрос е как ще се идентифицират служителите, които работят в условията на прикрити трудови правоотношения. Дефиницията е доста обща - в обхвата им се причисляват и правоотношенията, които по своя характер представляват наемане на работна сила. Това би могло да се тълкува доста широко от страна на данъчните с цел събирането на по-високи приходи. На практика всяка дейност, която е свързана с полагане на труд, е свързана с наемането на работна сила, но отново остава въпросът с възможността за трайно разполагане с тази сила.

В мотивите изрично се посочва, че всъщност опитите на данъчната администрация да приравни гражданските с трудовите договори често не са юридически добре аргументирани и при обжалването им в съдилищата те биват отменяни и не носят допълнителни приходи. Тълкуването на посочената пределно обща дефиниция предстои да се случва, но при всички случаи такава промяна изисква по-добра обосновка.

Програмата бонус-донос

Стремежът за реализиране на допълнителни приходи в консолидирания бюджет е ясен - поради бързия растеж на пенсии и заплати в бюджетния сектор през последните години, заедно с увеличаването на други разходи заради високия темп на инфлация дефицитите представляват траен проблем, който застрашава устойчивостта на публичните финанси и представлява пречка пред приемането на България в еврозоната.

При тази ситуация първо би следвало да се търсят начини за оптимизиране на разходната част на бюджета, защото проблемът произтича най-вече от нея (твърде високи разходи спрямо приходите). Това оптимизиране може да се случи по линия на намаляване на работещите в бюджетния сектор. Сериозен проблем през последните години е нарастването на заетите в държавната и общинската администрация при силно намаляващо население. Също така са възможни промени на разходите за образованието, здравеопазването, съдебната система и полицията и т. н.

Неефективността на държавните разходи е сериозен проблем, който води до слаби резултати срещу изразходваните ресурси. Така немалка част от приходите в бюджета не се използват по най-добрия начин и сравнението между това, което хората внасят в бюджета, и това, което получават, не ги стимулира да плащат данъци. При положение че все повече хора плащат за частни училища и уроци, за частни болници и прегледи, за застраховки срещу кражби, частна охранителна дейност и т. н., това е ясен признак за държавния провал в тези области. За съжаление при осигуряването на инфраструктурата понякога такъв подход е невъзможен (или не се позволява от държавата).

Така че мерките за подобряването на услугите, предоставяни от държавата, всъщност могат да представляват далеч по-сериозен стимул за доброволното плащане на данъците (разбира се, тук важна роля играе и спазването на законодателството и понасянето на отговорност, когато това не се случва).

Идеята да се дават награди при получаване на информация за укриване на данъци не е нова. Както е посочено и в мотивите към това предложение, подобни практики има в различни държави. Очакването, че бизнес-партньори ще се издават взаимно, е свързано по-скоро с влошаване на отношенията помежду им. Не звучи логично даден бизнес или служител да издаде свой контрагент или работодател, освен ако няма някаква лична (негативна) причина. При една такава проява най-малкото лицето, което подава информацията, би следвало да прецени дали ползите за него от това ще бъдат по-големи от разходите. Тоест тук най-вече такава ситуация би възникнала при желание за реваншизъм и проблеми с лицето, за което е информацията.

Намеренията на вносителите са ясни - реализирането на допълнителни приходи. Идеята обаче е свързана с наличието на данни от източник, който е близо до съответния бизнес - служител, партньор и т. н., който разполага с конкретна информация. Не би следвало например по този начин да се създаде някакъв постоянен бизнес, защото анализите на данните от финансовите отчети не би следвало да са достатъчни (те би трябвало да се правят от самите данъчни служби, вместо да чакат някой външен изпълнител на тази дейност).

Възниква въпросът и каква е практиката в самите данъчни служби - дали за тях има подобни стимули, но за действително свършена работа (не обичайното за администрацията допълнително материално стимулиране). Съмненията за реализирането на нерегламентирани доходи за някои служители на тези агенции имат своите основания и повишаването на законните им възнаграждения и спазването на правилата са необходими.