„Привилегията на белите“ в САЩ дори не може да се сравни с „привилегията на евреите“ в Израел

Ако евреите смазват арабите - това е еврейски погром? Или е арабски? Това се случва в Йерусалим, където десните евреи хулигани маршируват и скачат под скандиранията „Смърт на арабите“. В първия ден на сблъсъците бяха ранени 100 палестинци. А сега депутатите от десните партии се обявиха в подкрепа на погромаджиите. Всъщност на последните избори за израелския парламент Кнесета се появиха най-истинските еврейски нацисти, които не се срамуваха от своите канибалски възгледи.

Те изпратиха своите поддръжници с лозунгите "Погребете ги живи" и "Разбийте им лицата". От тях и полицията вдигна ръце, въпреки че тя беше на тяхна страна. Този погром напрегна града, който и преди това беше изправен пред полицейската жестокост и еврейските ултрарадикали.

Но и от левите политици нямаше особена полза и те преди всичко обвиняваха Досите (така се наричат ултраортодоксалните евреи) и казват, че всичко е по тяхна вина. Първоначално те не искаха да се присъединят към армията, след това не искаха да си стоят вкъщите по време на локдауните, а след това не искаха да се ваксинират, а сега се сбиха с палестинците. Перфектната изкупителна жертва. И ние, моля ви се, казват те, не сме виновни.

Тяхната игра се развали от известна международната организация със седалище в Ню Йорк - HRW, (Human Rights Watch - Пазител на правата на човека). Тази влиятелна организация за правата на човека публикува обширен доклад от 200 страници, доказващ, че израелската политика спрямо палестинците е апартейд и престъпление срещу човечеството. Така че цялата система за етническата сегрегация, която пронизва целия живот в Израел, е престъпна.

Досите - религиозните евреи, никога не са играли голяма роля в израелската политика. Те винаги са отстрани и отзад, и повече са загрижени за своите общи дела. Това не са Досите, а са истинските евреи от мейнстрийма - отляво и отдясно, без разлика – те превърнаха стотици хиляди палестинци в бежанци, не позволяват на бежанците да се върнат, завзеха техните домове и ниви, задушават палестинците с блокада, не им разрешават да се движат свободно, да работят, да се учат и дори да използват летището. И сега не е ли твърде прекалено да обвиняваме за погрома Досите? Еврейските нацисти са само крайни в общата политика на израелската държава. Те крещят и се оправдават, но зверствата се извършват от поддръжниците на еврейските привилегии.

Заключението на HRW за апартейда в Израел предизвика буря. Преди това израелско-палестинската организация за правата на човека Бецелем („По образ и подобие“) стигна до същото заключение, но никой не обърна особено внимание на нейното мнение. Никога не се чува какво казват палестинците и левите. И това е само каймакът от страна на американските правозащитници, на които американската администрация разчита неведнъж.

Кенет Рот, ръководител на HRW, каза, че от години хората говорят и предупреждават, че в Израел апартейда дебне зад ъгъла. Но сега той излезе из зад ъгъла. Сега апартейдът е тук. Колко можете да се храните с илюзията, че всички тези ограничения са временни, когато няма нищо постоянно и дори няма и намеци за промяна.

Международното право разработи концепцията за двете престъпления срещу човечеството - апартейда и преследването на национална/расова почва. И това, което прави Израел, е в пълно съответствие с тези определения. Израел трябва да бъде съден за своята престъпна политика. 6,5 млн. евреи и 6,5 млн. палестинци живеят на територията, контролирана от израелското правителство, между река Йордан и Средиземно море, но управлението на евреите е пълно, а палестинците са лишени от основните човешки и граждански права.

Можете сами да прочетете този доклад на HRW и да се уверите, че той не оставя камък върху камък от всички опити на ционистите да хвърлят сянката над това. Това стана особено убедително и разбираемо за американците днес, защото в САЩ през последната година самите те говореха за „привилегиите на белите“ и сред тези, които говорят за това, има и много американски евреи, които очевидно са отрязали клона, на който седят.

В крайна сметка „привилегиите на белите“ в САЩ са много далеч от „привилегиите на евреите“ в Израел. Израелското правителство предприема стъпки, за да осигури привилегированото положение на евреите, се казва в доклада.

Преди няколко месеца, дело за военни престъпления в израелската армия беше прието от Международния наказателен съд. Докато президентът Тръмп беше в Белия дом, той се мъчеше с всякакви средства да не се дава ход на делото. Но сега Тръмп го няма. Въпреки че, Байдън е голям приятел на Израел и се закле, че също няма да допусне това, в Демократическата партия има сериозни прогресивни сили, които се противопоставят на всякакви привилегии, не само за „белите“, но и за всичко навсякъде, включително и в Израел. Сега тези сили имат козове и подкрепа. Израел най-отчаяно възпрепятства споразумението между САЩ и Иран, твърдейки, че Иран се управлява от „луди аятоласи“, докато Израел е единствената демокрация в региона. След доклада на HRW и решенията на Международния съд, тази израелска линия фалира. А самият израелски премиер Биби Нетаняху е подсъдим и не може да събере нова правителствена коалиция. Така ледът се строши.

Какво причини конфликтът в Йерусалим? Сега е месецът Рамадан, и прекрасната древна и свещена джамия Ал-Акса се превръща в център за мюсюлманите.

Еврейската полиция започна да пречи на богомолците да ходят на молитва и изключиха високоговорителите на минаретата, откъдето бяха призовани да се молят. И полицията нахлу в самата джамия. А по време на вечерите на Рамадана мюсюлманите се събират по улиците и площадите, за да получат малко въздух, да разговарят, да обменят новини и да се разхождат след цял ден на строг пост. Любимото място за това е площада с Дамаската порта, където се събират всички йерусалимци още от времето на римското владичество преди 2 000 години.

Еврейската полиция обаче реши да затвори площада по случай Рамадан - нямало нищо да им стане на арабите, ако не стоят на площада. Оставен е само тесен проход. И кавги започнаха да се вихрят; избухнаха битките с еврейските хулигани (от десните), дошли от еврейски квартали. А полицията не попречи на тези хулигани да нанасят удари на палестинците, но затова пък сериозно осуетяваше техните опити да им се отвърне.

Сцените на погрома предизвикаха възмущение в цяла Палестина и ракетите полетяха от Газа към Израел. Вярно, както винаги, тези ракети са без бойни глави и не нанасят големи щети, но въпреки това причиняват дискомфорт в еврейските градове. Израел, разбира се, бомбардира Газа като ответен отговор.

След няколко дни на нощни схватки, които винаги започват, когато палестинците излязат на улиците, полицията променя мнението си и барикадира площада при Дамаската порта.

Но погромаджиите не бяха наказани. Напротив, те подготвят още по-впечатляващо шествие по улиците на Стария град на Йерусалим, където живеят предимно палестинци. Това отношение към палестинците възмущава мнозина както в Русия, така и в чужбина. Дори Обединените арабски емирства, наскоро помирени с Израел, протестираха. Протести имаше и в ООН. А Конгресът на САЩ внесе законопроект, забраняващ на Израел да харчи парите, получени като подарък от Америка, заради арестите и изтезанията на палестински деца. Досега израелското лоби в САЩ блокира този закон. Израел не може да бъде възпрепятстван да измъчва децата и това е антисемитизъм. Но прогресът е очевиден.

Появяват се и нови проблеми. Евреи се събраха, за да им вземат домовете и да изгонят 500 палестинци от района на Шейх Джара в Йерусалим. Точно, както взеха домовете на православните християни при портата Яфа в Йерусалим в полза на еврейските организации. Засега еврейският съд е на тяхна страна.

Израелските власти не позволяват на палестинците в Йерусалим да гласуват на предстоящите избори за палестинското самоуправление. Според тях, Йерусалим трябва да бъде чисто еврейски. Палестинското ръководство ще отмени изборите изцяло, ако е невъзможно те да се проведат в Йерусалим, където живеят стотици хиляди палестинци.

Американската демократическа партия активно се застъпва за насърчаването на демокрацията по целия свят, но не всички нейни членове и лидери са готови да кажат: „Вие не разбирате, Израел е нещо различно“. А в Америка има много хора, които вярват в това, което им се казва.

Палестинската национална администрация (ПНА) се оглавява от Махмуд Абас, който беше избран преди 15 години. Той се ползва с подкрепата на израелското правителство. На думи те се карат, но в действителност има мир между окупаторите и ПНA. Трудно е да се обвини Абас за това, защото той няма алтернатива. Оръжието е само в ръцете на евреите, а палестинците нямат възможност да оспорят абсолютното еврейско господство. И все пак палестинците са недоволни от управлението на Абас. Те казват, че Абас трябва да се опитва повече и не така лесно да се съгласява с Израел. Не им харесва и колко бързо се обогатява семейството на Абас. Казват, че ПНА е хранилка за неговите близки. Трябва да се проведат избори, които да заменят възрастните лидери, а Абас е далеч над осемдесет.

Партията Фатах излиза на изборите в три групи. Едната подкрепя преизбирането на Абас, другата застава зад Марван Баргути, "палестинския Мандела", който е в израелски затвор от 17 години. Той се подкрепя и от Насер ал-Кидва, племенник на покойния Ясер Арафат и бивш палестински представител в ООН. Има и група поддръжници на Далан, човек, близък до ЦРУ и живеещ в ОАЕ.

Хамас е религиозна мюсюлманска партия, която също има добри шансове за успех. Така че самият Абас не е много заинтересован от провеждането на изборите и за него позоваването на израелската забрана за провеждане на избори в Йерусалим е по-скоро удобно оправдание. Така поне твърдят неговите противници.

Именно в такава сложна конфигурация в Йерусалим идва светлия празник Великден. Русия подкрепя палестинците, техните права, надеждите и желанията им, като същевременно поддържа добри работни отношения и с израелското правителство. Крайно време е да се сложи край на апартейда и израелското ръководство трябва да предприеме стъпки в тази посока, смята Москва.

В изявлението на руското външно министерство се казва, че са зачестили „призиви от израелски ултрарадикали за убийството и експулсирането на арабите от града, както и откритите провокативни посещения на израелски екстремисти в джамията Ал-Акса, охранявани от израелската полиция, и без съгласието на мюсюлманския вакъф. Ние осъждаме всяка проява на расова, национална или религиозна нетърпимост. Призоваваме за запазване на статуквото по отношение на Светите места, залегнало в йордано-израелския мирен договор от 1994 г. за Йерусалим".

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)