Кой казва, че поезията е само за избрани читатели? Катя Кремзер опроверга тази заблуда, привличайки на премиерата на новата си стихосбирка повече от 120 почитатели на изящното слово. Представянето се състоя на 8 юни в изисканата обстановка на Българския културен център – София, водеща беше поетесата Мая Панайотова, а за книгата „Дланите на Господ“ (с художник д-р Райна Дамяни) говориха Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, издателят Пламен Тотев (ИК „Персеий“) и Анжела Димчева – редактор и автор на послеслова в изданието. Авторката получи и специален поздрав от Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей.

Катя Кремзер е автор на 4 стихосбирки, тя е популярна в социалните мрежи, член е на СБП, а почитателите ѝ са не само у нас, но и Австрия, където живее от 22 години.

Книгата беше излязла от печат същия ден, а първия екземпляр с автограф получи Боян Ангелов, който приветства поетесата с думите: „СБП има немалко членове, които живеят извън границите на България, но те са в духовните ни граници. Катя е от тези радетели на българското! Книгата ни подсказва, че Господ е невидим, но ние виждаме винаги неговите длани, които са прострени към нас. Пожелавам на Катя слънчеви небеса в дланите на Господ!“. Свои впечатления от поезията на Кремзер и от нейната културна  дейност във Виена споделиха също Рада Добриянова и Тео Буковски.

В анализа си Анжела Димчева припомни пътя на поетесата и очерта новостите. Предходната книга на Катя Кремзер „Пясъчна роза“ беше запомнена от критиката с вградения в текста космополитизъм на високата европейска култура, с интонациите на френския феминизъм, с благородството и съчувствието към страдащите, с изящната романтика на стихове, инспирирани от музиката на Чайковски и Шуберт, песните на Андреас Бурани и Кристина Щюрмер, от загадъчността на фадо ритъма. Без да говорим за религиозна фактура и дидактика, в новата книга присъстват осезаемо Бог и неговите превъплъщения – особено в едноименния цикъл, където различните аспекти на човешкото и божественото се преплитат в естествен венец. Дори само заглавията на стихотворенията говорят за тълкувателното намерение: „Дланите на Господ“, „Грехът на Пандора“, „Ангелите ангели обичат“, „Равносметка“, „Маски за сърца“, „Роди се Бог“, „Голгота“... В редица от творбите по деликатен начин се очертава пропастта между вярата в Бог като религия и поведенческата действителност в 21. век, където „предателствата са на мода, / приятелства ненужни стават“ („Къде“). Отчуждението, омразата, непредизвиканата агресивност са белезите на едно загиващо човечество, отвърнало лицето си от Бога – или както казва поетесата: „Зад словесните маски – безсловесни сърца“. Невидимо ще открием и алюзия за войната в Европа, чийто символ – гълъбът на мира – е забравен: 

Изчезнал е мигът на сътворението
и вече никой гълъб не рисува...

......................................................

От дланите на Господ сме поникнали
и пак във тях спасението ще срещнем...

(„Дланите на Господ“)

Катя Кремзер се вълнува от темата за изчезващата доброта, от липсата на човечност, толерантност и стремеж за духовно извисяване. Християнските добродетели останаха само в религиозните текстове, те не възпитават новите поколения, а милиони душѝ са обречени на самота. 

Истинската, разтърсваща и пречистваща поезия не е просто една изповед – в превръщането на личното в естетико-етическа словесна фигура са привнесени емоции, въображение, психическа енергия, абстрактна конотативност... И всичко това придава на страданието памет. Която сама търси своето отпечатване върху белия лист...

С тази стихосбирка Катя Кремзер създава своя карта на любовното чувство. То присъства почти във всяка творба – в неговите три ипостаси: божествена любов, еротична любов, имагинерна любов. 

Повлияна от поезията на Любомир Левчев, образец на орфическия канон, Катя Кремзер подчинява творчеството си на максимата: Бог е любов и любовта е Бог. Към тях се добавят тайната, свободата, вечното търсене и преодоляването на времето и пространството –  като проекция на космическото.

През 2009 г. Любомир Левчев написа: 

Хората искат любов.

И не полу, а цялата.

Дори ако е тъжна.

Дори ако е безнадеждна.

Хората искат любов.

(„Книгата“)

Днес Катя Кремзер пише:

Обичай ме и казвай тези думи,
обезценени, но за мен са святи.
Не се страхувай от това безумие –
обичаме ли, вече сме богати...

(„Обичай ме“)

Виждаме многообразие на състояния, идеи, външни и вътрешни картини в новата стихосбирка – свят паралелен и митичен... Четем за копнежа карминен в „Портрет на лятото“ или взимаме в ръка раковина от едноименното стихотворение. 

„Приказки от морския бряг“ събира фреските от женското усещане за топлина, лято, сблъсък на четирите природни елемента и стихии и аналогичните човешки бури. Какво е общото между скалите, вятъра, огъня, пясъка, вълните, гръмотевиците? Една жена, изправена срещу времето, обичана и обичаща, тъжна и раздаваща благодат чрез своите истински, неподправени цветни думи – като „Миг от акварел“...      

Катя Кремзер вече е изработила свой лирически модел – строфичен, интонационен, понятиен. Тя не ни поучава, а деликатно прониква в мисловните ни траектории, за да ни внуши, че въпреки всичко ние сме щастливи и това е най-значещото в живота.  

Силата на всеки истински писател се крие в подсъзнателните внушения, извиращи между метафоричното наслагване на различни културни и митологични символи. Тази натрупана словесна енергия постепенно обзема читателя на стиховете в „Дланите на Господ“, защото в съчетаването на ежедневните възприятия и енигматичното усещане за света се достига до пълнозвучие, хармония и релакс. Само така поезията е инструмент, активиращ струните на всяка душа – като раковина на спасението.