Поезията като „Отворени възможности”

Цвета Делчева е от онази „невидима” група български поетеси, които скромно и търпеливо изграждат собствения си почерк в продължение на години, без да тръбят около себе си. Тя е автор общо на шест книги. Първата ѝ стихосбирка „Отвъд предела” (изд. „ПАН”) се появи през 1992 г., а през 2010 г. читателите се зарадваха на „Реконструкция” („Сиела”). Оттогава досега Цвета Делчева работи над антологичната си книга „Отворени възможности” (изд. „Ерго”, 2019), чиято премиера събра десетки почитатели на поезията в Литературен клуб „Перото” на 13 май 2019 г. Събитието се водеше от издателя Мартин Христов, който каза, че това е 30-тета книга в поредицата „Нова българска лира”, в която са излизали такива видни съвременни поети като Ивайло Иванов, Владимир Левчев, Роман Кисьов, Здравко Кисьов, Палми Ранчев, Маргарит Жеков, Екатерина Григорова, Йорданка Белева, Пламен Антов, Яна Пункина и др.

За книгата говориха редакторът Юлиан Жилиев и авторът на предговора проф. Светлана Стойчева. Те очертаха иновативния подход на стихопада в тази книга, която не е сбор от независими стихотворения, а един общ преливащ в спираловидни теми поетичен сюжет.

„Стихосбирката като че настоява: който иска да предаде неравномерната интензивност на съществуващото, не може да създава еднородни текстове. Така се появява и златната жила (без метафората да преследва йерархиращ смисъл) в това разнородно единно цяло – късите поетически фрагменти” – акцентира в експозето си Светлана Стойчева.

Юлиан Жилиев говори за невъзможността книгата да се дели на части, тъй като тя звучи като симфония: „Особено ми хареса едно чудесно заглавие в книгата – „Стихотворенията, от които се отрекох”. Знаем, че нашите поети не се отричат от старите си стихотворения. Те могат само да се оправдават или да пишат точно обратното на предишните си текстове”.

Младата актриса Траяна Минкова чете откъси от поетичната книга „Отворени възможности”. Самата Цвета Делчева сподели: „Аз наричам стиховете си „строителен материал” – с тях съграждам в едно мислите и чувствата си”.

От новата книга:

Цвета Делчева

ЖИВОТЪТ НЕ ОТЛИТА, остава

във въздуха, докато пламъкът

гори, и после пада на земята.

Мъгла. Прииждат светлини.

Немеят звуци.

И един ангел ни прегръща

толкова силно, че ни

изтръгва от нея.

.............

НЯМА ВЕЧЕ да общуваме през цялото време,

само нека да държим възможността отворена,

да могат още толкова неща да се възраждат

от най-дълбокото, където нищичко не се е променило.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура