Малко са поетите, които добавят към името си поетически щемпел и той неизменно се свързва с аурата им. „Сълза за ангела“ е този печат, визиращ духовното и лирично превъплъщение на поета Димитър Милов. Той е автор на 15 стихосбирки, а преди няколко дни навърши 70 години. По този повод авторът издаде стихосбирката „Вместо огледало“ (лирични посвещения). Партито за рождения му ден събра на 21 февруари повече от 150 писатели, дейци на изкуството, музиканти и читатели в сградата на Културен център „Люлин“, където вече 23 години поетът е Маестрото на поезията, ръководейки Литературен клуб „Люлин“. Гости на тържеството бяха: Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, Екатерина Йорданова – председател на Комисия по международно сътрудничество и туризъм, европейски програми и проекти в Столичния общински съвет, Милко Младенов – кмет на район „Люлин“, Милка Атанасова – зам.-кмет. 

Юбилярят беше поздравен с официално писмо от Йорданка Костова – директор на КЦ „Люлин“, която му връчи и юбилейна сребърна монета по повод 30 години от създаването на Центъра. Последваха поздравления от кмета Младенов, който удостои Д. Милов с Плакет за цялостен принос към изкуството и културата, а Боян Ангелов го удостои с Плакет за заслуги към съвременната българска литература. „Вашият поетичен почерк е разпознаваем с просветляващата лиричност и песенна интонационност на стиховете, с контрастност и философски подтекст. В магичното на Вашата образност се преплитат природни фрески, градски пейзажи, делнични детайли и космогонични видения, обвеяни винаги от сянката на любовта, от призива за социален мир“ – отбеляза Боян Ангелов в поздравлението си към рожденика.

Необичайното в тържеството беше поетичният диалог, воден от автора, защото книгата съдържа посвещения от и на Димитър Милов, разпределени в 4 раздела. Рециталът следваше огледален принцип: Милов четеше свое посветено на някого стихотворение, а обектът на посвещението излизаше от публиката и четеше своето посвещение на Милов. В този своеобразен маратон се включиха Иван Есенски, Матей Шопкин, Атанас Капралов, Павлина Павлова, Кирил Божинов, Траян Колев, Валентина Атанасова, Яким Дянков, Димитър Никифоров, Василка Петрова. 

В експозето си Иван Есенски отбеляза: „Според мен не са основателни опасенията на автора, че подбудите на издаването на книгата могат да се изтълкуват като израз на тщеславие или суета... „Вместо огледало“ е книга на традицията. Тя впечатлява и с жанрово разнообразие на творбите, застъпвайки от тристишието до сонета, рубаите и анаграмните лирически стихове, шаржа, октавата и др. Милов е пълновластният владетел на своята поетическа територия... В тази книга горчивината е колкото капката мускус, която се слага в скъпоценния парфюм, за да му придаде аромата на живота“.

Свои думи на възхищение и съпричастие споделиха още Матей Шопкин, Асен Асенов, Бойко Беленски.

„В продължение на десет години се колебаех дали трябва да излезе тази книга, която  е с лирични посвещения на приятели и техни за мене. Те са публикувани във вестници, списания, книги, а някой сами ги изпращали по пощата или са ги писали като автографи, или в тефтерчето ми. Сред авторите има редица видни поети, които вече не са между нас: Янко Димов, Петър Динчев, Воймир Асенов, Красимир Петров, Романьола Мирославова, Славимир Генчев, Цветан Илиев... Някои от младите си мислят, че всичко започва от тях. Загуби ли се тази памет, губи цялата българска литература. Всъщност това е една малка антология на поетичното приятелство...“ –  каза Димитър Милов.

Официални поздравления бяха получени и от Мирослав Боршош – зам.-кмет на Столична община за култура, образование, спорт и младежки дейности, и Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей. 

Музикалните интермедии, съединяващи тялото на рецитала, бяха дело на китарата и гласа на Десислава Георгиева и Яким Дянков.