Тази година се навършват 120 години от рождението на прекрасната българска писателка, преводачка от италиански език и общественичка Фани Попова-Мутафова (16.10.1902-09.07.1977).

Когато тя се появява на литературната сцена, вестниците пишат: „Вазов е достигнат“. Фани е едва на 28 години, когато излиза „Солунският чудотворец“, първата част от тетралогията за Второто българско царство и за Асеневци: „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“,„Йоан Асен II“, „Последният Асеневец“ („Боянският майстор“).

Романите u проследяват по неповторим и завладяващ начин историята на една от най-славните български династии, превърнала България в истински хегемон в Югоизточна Европа.

Освен всички литературни качества, те носят и голяма доза историческа достоверност. До 1944 година, Фани Попова-Мутафова издава 33 книги, което я нареждат сред най-популярните български автори за времето си. Но с идването на 9-ти септември, Фани се превръща в единствената жена, осъдена от Народния съд на седем години затвор за „великобългарски шовинизъм“. Остава зад решетките 11 месеца, тъй като е болна от астма, но книгите u са забранени, а самата тя едва оцелява.

Явно заради тази годишнина, преди няколко дни от „Капитал“ решават да почетат делото u, като пускат статията: „Фани Попова-Мутафова отвъд легендите“, написана от Леа Коен. В нея Коен развява различни твърдения, както и политическото досие на Мутафова, арогантно обяснявайки, че е имало престъпление (от страна на писателката), заради което е имало и наказание. Простичко, нали? 

Леа Коен е бивш дипломат, бивш депутат от СДС, а в последните години се изявява като писател. Името u често се свързва с „каузите“ да громи ген. Христо Луков, цар Борис III, в частност заслугите му за спасяването на българските евреи, полк. Дянко Марков, както и други български родолюбци и светли личности, които тя слага под един общ знаменател - фашисти. Вероятно за нея са такива, ако за коректив служи нейният баща - Пепо Коен, който според различни източници е бил съдия от т. нар. „народен“ съд.

Нееднократно си позволява да хули цар Борис III. За нея той “... е бил съюзник и съмишленик на Фюрера в плана му за унищожаването на евреите...“, като за това имало данни в “... умишлено укривани документи и записи...“.
Истината е, че България спасява всички евреи от територията на царство България. И това са необорими факти, въпреки мерзките и неверни внушения, които от години опитва да прави Коен. Това се вижда и по данните за всяка страна - https://www.conservapedia.com/Holocaust, в която таблица срещу името на България е посочено 0% убити евреи.

В различни нейни писания Коен приписва „имперска идеология“ на Фердинанд и на Борис III. Според Коен, тази идеология е превърнала българите “... в една от най-войствените нации на Балканите“, заради което заслужено сме загубили войните през ХХ в. Тя пише не една и две статии, в които злослови срещу безспорната роля на страната ни, в частност на Борис, за спасяването на българските евреи, твърдейки обратното - монархът и правителството ни са извършили антихуманни действия и нямат заслуги за спасяването на евреите.

Години наред Коен громи и Дянко Марков - участник във войната срещу хитлерова Германия, награден с орден „За храбрости“ и политически затворник по скалъпено обвинение по време на комунистическия режим в България. Коен пише: „Изразявам своето възмущение от факта, че такова дело може изобщо да бъде допуснато в България, както и че Дянко Марков не е бил призован съдебно да отговаря за отрицателство на Холокоста“ (коментарът е заради делото, което Марков завежда за клевета срещу Юлиана Методиева, която го нарича антисемит).

Коен прави същото и с паметта на ген. Христо Луков, за когото пише: „Генерал Луков сигурно е бил антисемит, но това е само Едно негово прегрешение към Българската държава. Той съзаклятничи под диктовката на Гестапо срещу правителството и срещу царя, които се колебаят да влязат директно във войната.“ както и редица други твърдения, в които го определя за нацист.

Явно е дошло времето и на една от най-талантливите ни писателки, а именно Фани Попова-Мутафова, за която поетът Кирил Христов казва: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова.“ Фани, чиито романи са не само безспорни литературни шедьоври, а истински уроци по патриотизъм; Фани, която пише с неприкрита гордост и преклонение за славните ни владетели; Фани, която не оставя безразличен никой, прочел „Солунският чудотворец“, в който тя вае образа на един от най-великите ни царе - Калоян.

Същата велика българка, в навечерието на 120 години от рождението си, бива грозно охулена на плацдарма, предоставен от „Капитал“ на Леа Коен. Но Фани ще пребъде - и след още 100, и след още 200 години, а всички антибългарски писания, както и авторите им, никой няма да помни след не повече от 10 години.