Генеалогията изучава трансгенерационните (от поколение на поколение) отношения на хората и произхода на индивида

Всички са сукали от червеното мляко, а партията им не е поискала прошка

„Родителите са длъжни да възпитават своите деца в законност“ (Лоран-Франк Лиенар, френски адвокат), не в алчност.

Поколение X (родените 1965–1980 г.), Поколение Y (родените 1981–1996 г.), Поколение Z (родените 1997– 2012 г.), Поколение N (родените за номенклатурчици – и преди, и сега).

Другото заглавие на тази статия може да бъде „Трансгенерационна неономенклатура“. Генеалогията изучава трансгенерационните (от поколение на поколение) отношения на хората и произхода на индивида. За трансгенерационните травми има научни изследвания на деца, чиито родители са били подложени на ужасите във фашистките концентрационни лагери. Не знам за подобни изследвания на деца, чиито родители и роднини са изпитали ужасите в комунистическите концентрационни лагери, присъдите от „Народния съд“ и други унижения от репресиите и несвободата.

Номенклатурокрацията е власт на поименно избрани индивиди, наричани „номенклатурчици“. Нещо като ликокрация – власт на алфа вълците, сега и на алфа ястребите.

Обидно и безнравствено е, например, да си кандидат за генерален секретар на ООН, когато бащата ти е един от убийците на културния елит на българската нация след 9 септември 1944 г., бил е член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа (БКП) и главен редактор на вестник “Работническо дело”. Други бяха или са депутати, министри, евродепутати, политолози, социолози, атлантици… и на върха на номенклатурната пирамида: СДС (Сергей Дмитриевич Станишев) – министър-председател и Георги Първанов – два мандата президент на Република България.

Обидно и безнравствено е, защото всички те са сукали от червеното мляко, а партията им не е поискала прошка (гръцки, metanoia – буквално, „промяна на мисленето”) за причинените от нея убийства, репресии и тормоз на невинни българи.

Фактът, че една от тях беше два мандата генерален директор на ЮНЕСКО, а друг 11 години – председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС), показва, че не само българските, но и международните „червени млекарници“ още са отворени, както писах пред 2022 г. в статията ми „Неономенклатура или червените млекарници още са отворени“. Ако не беше 10 ноември 1989 г., такива щяха да бъдат номенклатурни кадри на БКП, ДКМС или ДС. Така, достигаме до „Номенклатурчици от всички страни, съединявайте се!“ – девиз на Номенклатурния интернационал.

Интересно, моралното поведение може да се предава не само чрез гените и мемите (образованието и възпитанието), а се наследява и по един допълнителен (епигенетичен) начин (Ramos AM, Griffin AM, Neiderhiser JM, et al. Did I inherit my moral compass? Examining socialization and evocative mechanisms for virtuous character development. Behavior Genetics 2019; 49:175–186. DOI:10.1007/s10519-018-09945-4). „Повечето хора приемат, че възпитанието формира развитието на добродетелите при децата изцяло чрез влиянието на средата“ – коментира Jenae Neiderhiser, една от авторите на статията. „Но нашите резултати показват, че има и наследствени влияния. Това означава, че децата наследяват склонността как да се държат и че това не трябва да се пренебрегва“.

Казано на народно, „Крушата не пада по-далече от дървото“. На английски, „Орлите не отглеждат бели гълъби“ (Eagles do not breed doves). Научно, гените не падат по-далеч от хромозомата (ДНК). Тоест, съчетанието на геном, епигеном и мемом прави Човека. Обаче, в българската политическа генетика и епигенетика има малко примери, когато наследниците осъзнават травмите, нанесени на много хора от техните родители – художникът Генко Генков, певицата Леа Иванова и поетът Владимир Левчев.

Мимикрията на БКП-БСП-ДС води до неономенклатурокрация, имитираща демокрация – трансгенерационна (дядо-чичо-татко-аз) неономенклатура, действаща в политическия, обществен и икономически живот в нашата Родина. No absolvо te – не се оневинявайте! Ако имаше лустрация, щеше да има кастрация на бившите номенклатурчици – и сега те и наследниците им нямаше да са политици, политолози, социолози и IT предприемачи. Тревожно, твърде тревожно е, че сме стигнали „точката, от която няма връщане“ (point of no return) – няма повече гориво в политическите (и народните) самолети.

През 2019 г. английското седмично списание „The Economist „ публикува статия, озаглавена „Богатите, бедните и България“, заключението на която беше: „Най-тъжното място в света по доходи на човек е България.“ Парадоксите са много, ще спомена само Парадокс - 1: най-бедни сме и българка е председател на Международния валутен фонд и бивш главен изпълнителен директор на Световната банка. Парадокс - 2: най-бедни сме и България е от първите в света производители на оръжие. Парадокс - 3: бизнесмен на ProViotic се оказа ProNecrotic за българската политика.

Освен това, вярвам, че е човеколюбиво "Вместо война на мечовете, да се прилага война на думите. Това е едно от най-великите изобретения на древните гърци." – писа Карл Попър (1902-1994) в своите размисли за „Атинското чудо". Затова не чупете „златния мост на диалога“ (урок на древните китайски пълководци) и в случай на война не въоръжавайте воюващите!