На днешната дата е Деветнайстомайският

При управлението на Народния блок партийно-партизанските страсти и корупцията достигат апогея си в новата ни история

Преврат е митологизирана дума в политическия речник. Нещо лошо, което се случва по хълмовете на времето. Не винаги обаче резултатът е отрицателен. В новата ни история ние имаме шест пуча. Половината изиграват положителна роля.

Първият ликвидира тоталитарното управление на Александър Стамболийски. Той е автор на така наречената Съсловна теория за българското общество. Според нея у нас битуват няколко съсловия, като основното е селското. Тружениците на чернозема са потискани от гражданското. Малобройно, но населено с хищни експлоататори. Логиката повелява селячеството да поеме в ръцете си съдбините на отечеството. Така ще се осъществи истинско народовластие!

Стамболийски сяда в премиерското кресло през октомври 1919 г. След реконструкция на кабинета от май следващата година е едноличен господар на страната. Обявява, че ще властва 40 години. Създава Оранжева гвардия и политическа полиция. Гвардейците са облечени в шаяк, отначало размахват сопи, по-късно са въоръжени с пушки и пищови. „Бря, бря, бря, нам да е дубря!“, е бойният вик на тази жакерия. С него връхлитат градските елементи - бурени по браздите на селския възход.

Конституционният блок е легалната опозиция на режима. На 17 септември 1922 г. блокът организира митинг в Търново. В същия ден на същото място дружбашите насрочват събор на цвеклопроизводителите. Поделение на Оранжевата гвардия причаква опозиционерите на гара Долни Дъбник. Тегли им един хубав бой, реже им брадите и ги затваря в търновските казарми. После ги тика в Шуменския затвор. Сред жертвите са Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Стоян Данев, Никола Мушанов, Теодор Теодоров, Михаил Маджаров, Стоян Костурков.

Александър Стамболийски държи изкъсо и своите. Всеки негов министър депозира оставката си, преди да заеме поста. Мръдне ли някой - вади му собственоръчното заявление за напускане. Този контрол обаче е само за лична вярност. Инак шуробаджанащината и рушветчийството са разрешени. Земеделският режим е сред най-корумпираните в историята на България.

Стамболийски полага много усилия, за да постигне пълна политическа изолация. Всички са против земеделците. Дори комунистите ги наричат „аграрфашисти“. ВМРО също е разгневена. С Нишкото споразумение от 23 март 1923 г. правителството се ангажира да ликвидира организацията и да се откаже от българщината в Македония. Срамен акт на национално предателство!

В слънчев априлски ден Александър Цанков среща Димо Казасов. Цанков е от лидерите на Народния сговор. Казасов е широк социалист и професионален превратаджия. „Бихме ли могли утре вечер да се срещнем някъде?“, пита Цанков. „Разбира се!“, отвръща Казасов. „В такъв случай утре вечер на 9 часа ще те чакам у дома“, насрочва рандевуто Цанков.

В уречения час Димо влиза в дома на ул. „Витошка“ 57. Домакинът му задава директен въпрос: „Смяташ ли ти, че със средствата на легалната политическа борба ще може да бъде свален Стамболийски?“ „Решително не! - отсича Казасов. - Само един държавен удар може да го съкруши. Всеки друг метод на действие ще бъде удавен в насилието, с което Стамболийски тъй нашироко си служи.“

Превратът на 9 юни 1923 г. е дело на Военния съюз и Народния сговор. Силовите действия започват в 3 часа през нощта. От столицата преминават в цялата страна. По обяд цар Борис III утвърждава с указ новото правителство на Александър Цанков.

Оранжевата гвардия е обезоръжена, земеделските министри са арестувани. Дружбаши се опитват да окажат отпор в Плевенско и Шуменско. БКП обявява неутралитет. Александър Стамболийски е заловен и ликвидиран от хора на македонския войвода Величко Велянов. Нишкото предателство му подписва смъртната присъда.

Голямата депресия удря световната икономика през 1929 г. Фондовите борси се сриват, банките фалират, промишлеността е на колене. Безработицата реди милиони пред трудовите борси. Кошмарът продължава до края на 30-те години.

У нас на власт е Народният блок - коалиция от пет политически сили, доминирани от Демократическата партия. „При управлението на Народния блок (1931-1934) - сочи проф. Тодор Галунов, партийно-партизанските политически страсти и корупцията достигат апогея си в новата ни история. Процесът на раздробяване на партиите тече с пълна сила. Появяват се много дребни формации, постоянно враждуващи помежду си и намиращи смисъла на съществуването си единствено в собственото си противопоставяне. Това дава „храна“ на редица обществени дейци да поставят под съмнение ползотворната роля на партиите в политическата система.“

И ето че на 19 май 1934 г. родината осъмва с преврат. Авторът е пак Военният съюз, но този път в съдружие с политическия кръг „Звено“. Негов основател е старият познайник Димо Казасов. Деветнайстомайците разпускат Народното събрание с председател малтретираният някога Александър Малинов. Забраняват всички партии плюс опасната ВМРО. Нейният водач Иван Михайлов е принуден да емигрира. Имуществото на политическите организации е конфискувано в полза на държавата.

Кимон Георгиев оглавява служебно правителство. Той също е специалист по превратите. Участва в Деветоюнския, а по-късно и в Деветосептемврийския през 1944 г. Премиерът поверява двете най-важни министерства в условията на криза на вещи експерти. Портфейлът на финансите връчва на Петър Тодоров, икономиката отива при Коста Бояджиев. Тодоров е германски възпитаник, а Бояджиев е с диплома от Белгия. Този екип започва да дърпа страната от пропастта.

Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите на три четения и ги представя за утвърждаване на царя. Борис III топи перо в мастилницата и парафира. След обнародване в „Държавен вестник“ съответният документ отива в коридорите на изпълнителната власт.
Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа. Средната заплата е 2500 лева, пенсията гони 1400 лева. Хлябът е евтин. През 1938 г. на всеки българин се падат по 280 килограма пшеница. По същото време за Румъния тази цифра е 245, за Югославия 197, а за Гърция едва 142.

Последната превратна дата е 10 ноември 1989 г. Тя сложи край на тоталитарния режим на Тодор Живков. Като оня на Александър Стамболийски. Промяната не беше симпатична, защото я извършиха партийни величия. Резултатът обаче е положителен - България тръгна по пътя на демокрацията.