Много фирми купуват сгради, които след това се налага да съборят, за да направят нова и по-модерна производствена база. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това може ли в този случай да се ползва данъчен кредит по ДДС. Допълнително разглеждаме регистрацията по ДДС при износ на услуги.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I ДДС за съборена сграда

Дружество закупува сграда с цел реконструкция и доизграждане на производствена база. За извършената покупка е ползван данъчен кредит по ЗДДС. След извършени проучвания са получени становища от технически експертизи за неустойчивост на сградата във връзка с противоземетръсните изисквания и е получено предписание за събаряне. Сградата се събаря с цел изграждане на нова производствена база.

Поставен е следният въпрос: Трябва ли да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит?

Задължение за корекция на ползвания данъчен кредит възниква в хипотезите на чл.79, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДС. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

Съгласно чл.79, ал.2 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

В чл.79, ал.3 от ЗДДС е указано, че за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули, посочени в тази разпоредба на закона.

При разрушаването на сгради възниква хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗДДС, в съответствие с която при унищожаване на стоки, при придобиването на които лицето е приспаднало данъчен кредит, се дължи данък в размер на приспаднатия кредит. Но в чл.80 от ЗДДС са предвидени случаи, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит.

За да се прецени следва ли да бъде извършена корекция на ползвания данъчен кредит за сграда, която ще бъде разрушена, от значение е да се изяснят причините за разрушаването и последващото ползване на заместващия сградата актив, т. е. евентуалната нова сграда или земята.

В случая следва да се има предвид практиката на Съда на ЕС. Според Решение на Съда от 18 октомври 2012 г. по дело C-234/11 („ТЕЦ Хасково” АД) разрушаване на множество сгради (за производство на енергия) и тяхното заместване с по-модерни сгради със същото предназначение не представляват промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък, която промяна е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по ДДС и която поради това не създава задължение за извършване на корекция на правото на приспадане на данъчен кредит.

Заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради със същата функция, и следователно използването им за облагаеми впоследствие доставки, не прекъсва пряката връзка между първоначалното придобиване на съответните сгради, от една страна, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от дружеството. Затова за съда придобиването на имотите, а след това и разрушаването им с оглед на тяхното модернизиране, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си доставки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми доставки на същото основание, каквато е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. В този смисъл СЕС се е произнесъл и с Решение от 29 ноември 2012 г. по дело C-257/11.

От значение е и причината довела до разрушаването на сградата, и има ли пряка вина собственикът. В случая на сградата са извършени проучвания и са получени становища от технически експертизи за неустойчивост и предписание за събаряне. От това следва, че събарянето се дължи на независещи от дружеството причини и е последица от обективно състояние. Сградата ще бъде съборена с цел да се построи нова, отговаряща на техническите изисквания за използване от дружеството в производството.

От гореизложеното в случай, че разрушаването на сградата е направено с цел създаване на нов актив, който ще се използва за извършване на доставки с право на данъчен кредит, корекция на ползвания данъчен кредит не следва да се извършва, с изключение на обстоятелствата по чл.70, ал.1, т.6 от ЗДДС.

Ако бъдещият актив или земята бъдат използвани за освободени доставки или едновременно за облагаеми и освободени доставки или за цели несвързани с независимата икономическа дейност на дружеството, ще възникне основание за корекция на ползвания данъчния кредит, съгласно правилата на чл.79 и чл.79а от ЗДДС.

II Регистрация по ДДС при износ на услуги

Бъдещата дейност на фирма ще бъде разработване на уеб сайтове и на друг софтуер. Клиентът ще бъде фирма във Франция, която е регистрирана по ДДС там. По електронен път ще се получават и изпращат разработките. Поставени са следните въпроси:

1. Задължена ли е фирмата да се регистрира по чл.97а от ЗДДС?

2. Тази дейност като услуга по чл.21 от ЗДДС с нулева ставка ли се третира?

3. Какви други документи се изискват за удостоверяване на доставките освен фактура?

Фирмата ще извършва услуги на данъчно задължено лице във Франция. Мястото на изпълнение на услуги, когато получател е данъчно задължено лице (фирма с ДДС номер във Франция) се определя по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС - мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, в случая - Франция.

Съгласно чл.97а, ал.2 от ЗДДС, на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Задължението за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие). Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл.100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

Предвид посоченото, за фирмата възниква задължение за регистрация по чл.97а от ЗДДС преди осъществяването на доставката на услуга или преди авансово плащане по доставката.

За осъществените доставки на услуги за фирмата с валиден ДДС номер във Франция не се начислява данък, тъй като доставката е с място на изпълнение в тази държава, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС. За тази доставка не се прилага нулевата ставка на данъка. Съгласно чл.86, ал.3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

Относно удостоверяване на доставката на услуга: В ЗДДС и ППЗДДС няма посочване на документи освен издаването на фактура. Дружеството би следвало да разполага и с всички други относими към конкретната доставка документи, доказващи нейното осъществяване.