Тотално доминира първичните избори за президентската номинация

Атаките идват от прокурори и съдии, свързани с Демократическата партия

Намираме се на финалната права от стратегията на Доналд Тръмп за завръщане в Белия дом, която описах в поредица от статии в „Труд“ още през 2020 г. - 2021 г. Централен момент в нея беше необичайното за американската политическа система оставане на 45-тия президент на САЩ като водеща фигура на политическата арена и лидер на опозицията срещу Джо Байдън, вместо да се пенсионира като всички бивши президенти. Вече и на децата е ясно, че Тръмп тотално доминира първичните избори за президентската номинация на “голямата стара партия", а актуалните проучвания, за разлика от тези през 2019 г., сочат, че би спечелил вота срещу Байдън. Затова либерал-прогресистките и антитръмпистки въжделения се насочват към нароилите се съдебни дела и обвинения срещу него. Те са последният, при това много старателно организиран и координиран от “дълбоката държава", опит Тръмп да бъде отстранен от политическата борба, след като това не става по пътя на демокрацията.

Свидетели сме на кулминацията на едно явление, за което водещи американски интелектуалци и юристи предупреждават от доста време – политизацията на правораздавателната система в САЩ. Едно от най-големите имена на американската юриспруденция и правна доктрина, проф. Алън Дершовиц, е категоричен, че голямата част от съдебно-прокурорските атаки срещу Тръмп не са продукт на безпристрастно правосъдие, а на една политизирана съдебна власт, която, заобикаляйки демократичната система, се опитва да унищожи основния политически опонент на управляващите. Проф. Майкъл Линд от Тексаския университет в Остин с основание писа: „Най-голямата заплаха за демокрацията днес не е популизмът, както твърди либералният елит. Нито пък излезлите от мода държавни преврати. Най-голямата опасност, пред която е изправена многопартийната демокрация, е „съдебната война“ – политизацията на националните съдебни системи от страна на политическите партии, с цел да бъдат делегитимирани, тормозени, банкрутирани, дисквалифицирани, а понякога и вкарвани в затвора, политици от другите партии.“

За нечие безкритично мислене, гарнирано с либерал-прогресистки пристрастия, самата теза, че съдебната власт в САЩ е обвинявана в политизация, звучи кощунствено. Та нали по дефиниция американското правораздаване се дава като пример за независимост. Но фактите от последните няколко години ерозират идеята за независимост на съдебната власт дори сред самата американска общественост. Не е никак случайно, че съдебните атаки срещу Доналд Тръмп идват от прокурори и съдии, свързани с Демократическата партия. Като например окръжният прокурор на Ню Йорк Алвин Благ, който беше издигнат като кандидат за поста именно от Демократическата партия, а дял в предизборното му финансиране имаше структура на Джордж Сорос. Цялата предизборна кампания на Алвин Браг беше центрирана около неговия опит през годините да повдига обвинения срещу Тръмп и негови близки. Макар и с предпазлив език, той даваше да се разбере, че неговата мисия, ако бъде избран за окръжен прокурор, ще е да вкара 45-тия американски президент в затвора. За каква независимост, за каква безпристрастност може да се говори, когато прокурор се избира с партийни избори, е отделен въпрос, който е свързан със спецификата на държавната система и политическата култура. По-важното е, че в условията на силна политическа и идеологическа поляризация на обществото се проявиха дефицитите на тази система. Защото в подобни магистратски избори на преден план излизат хора с по-крайни политически възгледи, които са склонни да преследват личности, а не деяния. Дежурното клише на либерал-прогресистите: “никой не е над закона, Тръмп - също", е лесно смилаема за част от масовата публика, но няма нищо общо с реалността. А тази реалност е, че спрямо Тръмп не се прилага закона, а двойни стандарти. Съдете сами: Браг повдигна обвинение и дори арестува Тръмп, защото бил извършил "престъпление", като нарушил законите за финансиране на предизборните кампании, оформяйки като разходи за правни услуги парите, с които е платил за мълчанието на порноактрисата Сторми Даниелс през 2016 г. За аналогично нарушение – счетоводно оформяне като разходи за правни услуги на пари от предизборните фондове на Хилъри Клинтън, дадени за плащане на фирма, ангажирана с атаки срещу Тръмп, Федералната избирателна комисия наложи обикновена глоба на щаба на демократите. Защото това е обикновено административно нарушение. Никому, най-малко на окръжния прокурор Алвин Браг, обаче не му хрумва, че може да изнасили така брутално правните норми, че да обяви това нарушение за криминално престъпление. Но само защото се отнася до демократката Хилъри Клинтън. Когато същото извърши Тръмп, това веднага се "преквалифицира" на чудовищно криминално престъпление. Иначе, Хилъри, също като Тръмп, живее в Ню Йорк, т.е. на територията, на която се простират компетенциите на окръжния прокурор Алвин Браг. Но тя няма да се сдобие с обвинение в престъпна дейност и няма да бъде арестувана за това. Защото прокурорът е от същатата партия? Така изглежда. Факт е, че са от една партия. Има една класическа максима – политизираният магистрат е корумпиран магистрат. Тръмп е атакуван от политизирани магистрати.

Същото може да се каже и за решенията на изцяло доминирания от номиниции на демократите Върховен съд на щата Колорадо, както и на чиновника от изпълнителната власт в щата Мейн, също назначен от демократите, с които на Доналд Тръмп беше забранено да участва в първичните избори в тези щати. На основание, забележете, убеждението, което тези съдии и този чиновник имали, че Тръмп бил организирал и участвал в опит за метеж на 6 януари 2020 г., поради което бил попадал, според тях, под конституционна забрана за заемане на публичен пост. За тези политизирани магистрати и чиновници, естествено, няма никакво значение, че никой и по никакъв начин не е доказал в рамките на съдебен процес, завършил с влязла в сила присъда, че Тръмп е извършил някакво престъпление или дори дребно нарушение на 6 януари.

Все повече коментатори в САЩ, които не са заслепени от фанатизма на партийните агитки, задават въпроса докъде може да стигне тази политизация, ако и свързаните с Републиканската партия магистрати снемат булото на независимостта и се впуснат в политически мотивирана война срещу Байдън и неговата администрация.

Тези проблеми в американското правораздаване са сериозен повод за тревога не само отвъд океана. Заслуженият авторитет на САЩ, като най-старата и най-вкоренена в обществените нрави демокрация, кара мнозина в Европа, в т.ч. и у нас, да гледат безкритично на подобна политизация на съдебната власт. И дори да искат да я привнесат и легитимират на наша почва. Прочее, тези съдебни атаки няма да разколебаят Доналд Тръмп. А отсега трябва да се знае, че ако на 20 януари догодина той влезе тържествено в Белия дом, най-вероятно ще издаде указ за своето собствено помилване, с който ще прекрати завинаги тези съдебни дела и обвинения. И в това няма да има нищо укоримо, по думите на проф. Дершовиц, защото очевидно не става дума за актове на независими и политически неутрални съдебни магистрати.