Ще успеят ли САЩ да реализират плана си

Ролята на Индия е не по-малко важна

Белият дом може да се ангажира да намали емисиите до 50% от 2005 до 2030 г. Сега се обмислят възможностите за определянето на стандартите и стратегиите за устойчиво развитие на инфраструктурата. Не е известно дали САЩ ще успеят да реализират това, но самият факт, че Байдън е готов да повиши нивата на целевите показатели за емисиите, може да окаже натиск върху Китай, тъй като страната вече се е позиционирала като лидер в намаляването на емисиите от парникови газове.

След като бившият президент Доналд Тръмп обяви оттеглянето си от Парижкото споразумение, доверието на много страни в САЩ беше загубено. Но сега САЩ са фокусирани върху сътрудничеството.

Съгласно условията на споразумението те трябва да изпълнят обещанието си за намаляването на емисиите. В този случай способността за създаването на стандарти, разработването на оборудване и нови технологии, които могат да се използват в продължение на десетилетия, е особено важна. Инициативи като тези ще помогнат да се премести глобалната икономика от изкопаемите горива към развитието на възобновяеми енергийни източници, електрически превозни средства и по-екологично производство на стомана.

Заслужава да се отбележи, че борбата с изменението на климата беше ефективен инструмент от външната политика за Си Дзинпин. Заедно с Барак Обама те разработиха споразумение, което доведе до подписването на Парижкото споразумение от 2015 г. Миналата година китайският лидер обяви, че Китай ще достигне нулеви емисии до 2060 г. Неговата политика поставя страната на първо място в света по производството на соларни панели, вятърни турбини и електромобили.

Ролята на Индия е не по-малко важна. Тя се нарежда на трето място по ниво на глобално замърсяване и все още не е обявила своята програма за преход към нулеви емисии. Според анализатора Али Изади-Наджафабади, по време на срещата на върха Джо Байдън може да поиска определени ангажименти от премиера Нарендра Моди, свързани с прехода към нови енергийни източници.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)