Призивите „Всички срещу ГЕРБ!“ и „Всички срещу статуквото!“ се оказват ялови

Щом има демографска криза, значи народът е управляван в негова вреда от нефелни политици

11 юли е близо, претендиращите да са партии на промяната дори с голямата помощ на служебното правителство пак ще останат зад ГЕРБ. „Има такъв народ“ (ИТН) така и не придоби политически очертания, дори клиентела не е, а фикция. Целеви проект за привличане на гласовете на недоволни от живота, но политически невежи избиратели. Иначе повечето биха „отишли за гъби“, или да гласуват за протестърски клиентелки.

От което на 4 април сериозно загубиха обявилите се за чегъртачи на ГЕРБ „Демократична България“ (ДБ) и „Изправи се! Мутри вън!“ (ИМВ). Изглежда и сега предстои да загубят. Настойчивите опити ИТН да бъде представена като нещо сродно на тях, не успяват, а с това очевидно не успява и скалъпването на голяма подкрепа за Румен Радев към президентските избори. Очаквано, защото липсва енергия за формирането й под девиза „Всички срещу „модела Борисов“!“ Който е пропагандна измислица.

Не се получи и обща атака срещу т. нар. статукво, към което доскоро причисляваха ГЕРБ, ДПС и БСП. Защото то не се съпротивлява. Трите партии дори декларират, че са склонни да им помогнат с гласове да спретнат коалиционно правителство и без тях. Като няма общ противник, няма и основа за обединение. Но задачата за съставяне на някакъв кабинет се изправя по-остро, отколкото през април.

Ще се наложи да престанат с клетвите срещу статуквото. Най-вероятно ДПС пак ще бъде пожелано отвътре и подтикнато отвън да изиграе привичната си роля на „подкрепяща опозиция“. А колко дълго ще я играе, нали не подкрепя кандидатурата на Радев? Няма как да се получи стабилен кабинет дори ИТН кротко и дълго да го подкрепя, много скоро ще понесат тежки щети. Ще лъсне, че родолюбивите им стойки са балкански фукарии, а намеците за национализъм – патриотарски гримаси.

През 2019 г. „Труд“ писа: „Трифонов няма свой политически проект, изпълнител е на някаква роля, за която не подхожда... ще остане при шоуто си, а лидерството вероятно ще поемат други.“ Не могат ИТН да си позволят друго дори само от бизнес съображения. По-скоро ще се дръпнат настрана като патрона си, вече и Тошко Йорданов не ще да го играе министър. Ще се завият презглава с добри намерения още при първите сериозни проблеми и трудни решения.

А те вече се виждат ясно в модела на служебното правителство, то доpи готви зaконодателни пpомени за 46-ия паpламент. Задава се настъпление на неолиберална полуда, цените се вдигат пристъпно.  В Лондон експерти обявиха идването на „ръст наопаки“ и бъдеще, в което ще живеем „доволни от по-малко“.

Същевременно служебният премиер Стефан Янев сподели свои верни и много съществени изводи: „Политическото представителство е в криза... забелязва cе неангажиpаноcт на xоpата c политичеcкия живот... има и лидерска криза...“ Как при тези дадености, с какъв кадрови и времеви ресурс се преодолява статукво, изграждано 30 години? То е с дълбоко ешелонирана отбрана в институциите, оборудвана с противотанкови ровове, ДОТ-ове, траншеи и осигурена с нужните огневи средства!

Като кадрови офицер и генерал Янев бързо се е ориентирал в картинката, битките и на политическия терен имат много общо с военните. Без бомбени килими, продължителна артилерийска подготовка и значително числено превъзходство не става. Статуквото лесно ще отблъсква всяка атака, което и наблюдаваме от 1990 г. насам. Само мощен външен обстрел го принуждава да маневрира в полза на някакви нови „реформаторски“ силици, които нерядко се оказват свързани с него.

Ето как се обяснява голямата прилика на сегашните протестерски операции, следващи „юмрука на Сорос“, с епичните битки на различни СДС-та с БКП/БСП. Само когато продажните шефчета на „Позитано“ 20 биваха тласнати отвън да рушат партията, да вредят на членове и симпатизанти, „синята лавина“ бележеше някакви успехи. Днес надеждата е Вашингтон пак да принуди ГЕРБ да сдадат властта и да уредят преизбирането на Радев.

"Ролята на политика е да бъде визионер, това липсва в политическия ни живот, в партиите“ е друго и то особено важно откритие на Стефан Янев. Фатално липсва. Политиката без цел прави изборите безполезни и избирателите се отчуждават от политиката. „Труд“ през 2016 г.: „В тези по същество военни времена България остро се нуждае от умни, подготвени и националноотговорни водачи.“ В наложения през 1990 г. перестроечен модел нямаше приемливо за мнозинството българи виждане за по-добър и по-сигурен живот в общо по-далечно утре.

Пораждащо съпричастност и отговорност на всеки за съдбата на другите, за общност в границите на родината. И решителна готовност за всякакви битки за отстояване като само българско на това най-добро място за живот на българите. Троцкистко-ленински в основата си, социалистическият интернационализъм безпроблемно премина в троцкистки неолиберален глобализъм.

Пак никакъв шанс за визионерство на родна почва, все същите неоспорими предписания. Било през Брюксел, само по-важните от Вашингтон. Вече не ЦК на партията ги спуска, но като модел е същото. Заподозрените в национално и социалноотговорно визионерство и политическо поведение категорично биват отстранявани и скоро изчезват като разновидност. Ето защо анализаторите още от началото на 90-те наричат ЕС нов ЕССР.

Смени се системата чрез възстановяване на частната собственост, въведе се  пазар, но щастието не настъпи. Настъпи дезорганизация в обществото, срив на държавността, липса на ред и елементарна отговорност. Така неизбежно се срива всяка система – феодална, капиталистическа, социалистическа. Това се случи в САЩ, в Евросъюза, в Русия и другаде.  В Китай не си смениха системата, а я приспособиха към изискванията на времето и околния свят.

Запазиха и силно увеличиха изискванията за организация в държавата, за качествата на партийците и служителите в администрацията, за запазване на националната специфика.  Въведоха ясни правила и строг контрол върху социалното поведение на гражданите. И няма лидерска или на политическото представителство криза, голямото мнозинство хора са доволни и ангажиpани c политичеcкия живот. Знаят кои и накъде ги водят, харесва им.

Реформа означава промяна на формата при запазено съдържание, което само се приспособява към променящите се условия. Така Китай върви напред. Както отдавна е известно, главното мерило за политиката е качеството на живота на хората. Тук все нещо реформират и все на по-зле върви. Щом сме в остра демографска криза с висока смъртност и ниска раждаемост, значи народът е управляван в негова вреда от нефелни политици.

Защото реформата се разбира и осъществява като демонтаж. Като изчегъртване, лустриране, експроприиране и т.п. Мераклиите не успяват поради липса на ум и джепане, но до бъркотии и развала често го докарват. До там довежда отсъствието на здрави смисли и ясни национални цели, които да предложат на българите.

Зад служебното правителство на Радев прозират освен неговите и интересите на Васил Божков, Иво Прокопиев и Цветан Василев във вид на подадени министри и разни спецове на по-ниски нива. Прокарани през и чрез „Америка за България“, „Отворено общество“ и туземния Атлантическият съвет. Пак тези ще бабуват на следващата коалиция и цинично ще я сервират като спасителен вариант на отвратените български граждани.