Девалвацията на политическото представителство е факт, неотменим като гравитацията

Политиката, гласи клишето, е разговор за бъдещето. Тя е разказ за възможното, прочит на утрешния ден такъв, какъвто бихме искали да го видим. Политиката следва да решава проблеми, да изиграе ролята на гръмоотвод, който да концентрира и канализира енергията на обществото. За да избегнем война между различните възгледи за бъдещето, гражданите избират своите рицари, които да се сблъскват на политическата арена, за да не се налага ние да го правим на улицата. Поне така би трябвало да бъде. За съжаление обаче този романтичен възглед за политиката се оказва неверен в днешно време.

Политиката стана все по-кална, все по-мръсна и все по-нелицеприятна работа. В нея рицарите отдавна са заменени със случайни хора, събирани сякаш из чалготеките в Студентски град. Девалвацията на политическото представителство е факт, неотменим като гравитацията.

Вижте новия парламент, например. Всички осъзнават необходимостта от правителство, ама никой не иска да сформира такова. Какво ще се случи в крайна сметка към момента на писане на настоящата статия не се знае. Но се знае, че разделението е достигнало невиждани висоти (или низини, в зависимост от зрителния ъгъл). Партиите предпочитат да затъва страната, но не и да преглътнат егото си. Преди изборите ППДБ обявяваха, че след тяхната безусловна победа, ако ГЕРБ-СДС не ги подкрепят безрезервно, то това ще е едва ли не национално предателство. Днес, след като закономерно ППДБ изгубиха изборите, обявяват, че няма да подкрепят правителство. Може в крайна сметка и да подкрепят, знае ли човек.

Но фактите са такива - никой не иска да носи отговорност и да търпи негативи. Ако човек се занимава с политика, защото иска да остане невидим и да не носи рискове и отговорности, това е абсолютно същото като хирург да му става лошо от кръв. Просто значи не става за тази работа.

Но то не е само българската политика такава, прочее. Вижте в Америка какво се случва. Либерален прокурор повдигна обвинения на основния кандидат на Републиканската партия, който освен друго е и бивш президент. Какви да обвиненията?

34 броя обвинения за едно и също престъпление - променяне на бизнес отчети и книжа с цел прикриване на по-голямо престъпление. И какво ще да е то? Евентуално преди доста години Тръмп е имал мимолетна връзка с една порнозвезда, която е получила от адвокат на Тръмп пари, за да не разгласява за случилото се. Това не е престъпление и е нормална практика сред звездите и популярните лица, които не искат да се разгласяват лични информации за тях. Но, твърди либералният прокурор, може би (може би!) парите за нейното мълчание са дошли от средствата на политическата кампания, а не от лични средства на Тръмп, което би било нарушение. В крайна сметка този казус е разнищван многократно вече и всички федерални власти са констатирали, че нарушение няма. Но Алвин Браг, въпросният либерален прокурор, който е обилно финансиран от Сорос, решава да повдигне обвинение, за да, цитирам Браг от медийния му брифинг, “да не се нормализира криминалното поведение”. И това от прокурор на град, който се е превърнал в изключително опасен в последните години.

Какво е общото между американската политическа свинщина и българската такава? Общото е девалвацията на политиката. Социалните мрежи, информационния шум и демократизацията на информацията създадоха коренно различна атмосфера, в която се води политиката. В политиката винаги е имало противопоставяне. Но такива неща не е имало. Помним, когато избухна секс-скандалът с Бил Клинтън и Моника Люински дори и тогава нямаше такива ексцесии. Имаше, разбира се, атаки и нападки, това е нормално. Но когато имаше нужда двете партии намираха общ език, защото така разбираха националния интерес. При Буш-син също имаше противопоставяне, но отговора на атентатите от 11-ти септември беше с пълен двупартиен консенсус. Нека видим и у нас - през 90-те години видяхме какво ли не. Групировки, убийства, инфлация, фалити. Но винаги се е търсило съгласие по големите въпроси. Никой не позволи държавата да затъне и дори и при върховете на политическото противопоставяне е търсено най-малко общо кратно и поне базово съгласие между основните играчи.

Днес няма такова нещо. Политическият опонент не е опонент, а враг. С него не се преговаря и с него не се търси съгласие. Той трябва да бъде залят със сярна киселина, трябва да бъде унижен, унищожен, изгонен и премахнат от играта. Радикализацията на политика е в пряка причинно-следствена връзка с възхода на технологиите, които демократизираха информацията, въдвориха измамно усещане за равенство в капацитета, знанията и уменията. Всеки реши, че може всичко, а обществото започна да се движи със стадната скорост на социалните мрежи. Там, по дизайна на самите мрежи, най-шумни и видими са гласовете на екстремистите и радикалите. Това създава илюзията, че радикалното мнение е мнозинстващо мнение, а това рядко е вярно. Голямото мълчаливо мнозинство, по Никсън, сега е още по-голямо и още по-мълчаливо. Неговият глас е заглушен от истеричното кресчендо на най-силно викащите, а не на най-убедителните или кадърните. В резултат на тази дисперсия на авторитета и опростачване на диалога, се случва, каквото виждаме, че се случва. Атакуват се опонентите, овладяват се институциите и се подменят ценностните дебати с личностни такива.

Това е цялостен проблем. Случва се в целия развит свят, ние не сме изключение. Но за да се постигне решение на един проблем, той първо трябва да се осъзнае. Няма как да излекуваш болен без да го диагностицираш. В случая мисля, че диагнозата е ясна - политическото представителство залиня и се опростачи до безумие. И доколкото нямаме влияние върху американската или вътрешната за европейските ни партньори политика, то върху нашата си имаме влияние. Имаме какво да направим.

Необходимо в да оздравим политическата си система, защото докато тя е слаба, това ще отваря възможности за пъплещ авторитаризъм и допълнителна девалвация. Такава неминуемо би се случила, ако и този парламент се провали и тогава се засилят гласовете за президентско управление. Без значение коя е фигурата на президента, дори и ангел небесен да е, в български условия президентската република ще се изроди в авторитаризъм невъобразимо бързо. Това не бива да се допуска. Не бива да позволява е упадъкът на политическата система да се превърне в упадък на държавата и обществото.

Политиците трябва да се вземат в ръце и да спрат да си играят на обидени. Време е за отговорност и смелост. Времето го изисква. Днес ще оцелее и просперира само онзи в политиката, който осъзнава тази реалност.