Поведението на сътрудничество има и здравословен заряд

„България не е диалогична. Тук само се кръстосват монолози. Тук само се кръстосват интереси на демагози и идеолози.“

Добромир Тонев (1955–2001), от „Голямото мълчание“

Не само България, и двете мулета (The Two Mules) на Жан Буридан (1295 - 1363) не са диалогични, когато не мислят разумно. Двете мулета ясно по-казват, че сътрудничеството е по-добро от конфликта. Когато те се опитват самостоятелно да достигнат до купчината сено, двете остават гладни, и двете губят (lose-lose solution). Когато седнат и размислят – без някой да им налага решението си – те заедно достигат първо едната, после другата купчина сено и се нахранват. Така и двете мулета печелят.

С мулетата Жан Буридан предлага моралния детерминизъм: когато човек е изправен пред два възможни варианта, трябва да избира сътрудничеството, а не егоизма. Българските политици, поставени между леви и десни купчини сено, обаче, вземат от едната и другата и продължават да властват.

Поведението на сътрудничество има и здравословен заряд. В книгата The Stress of Life, публикувана през 1956 г., професор Ханс Селие писа, че един от начините да намалим действието на вредния стрес (дистрес) е да си сътрудничим едни с други. Такова реципрочно поведение напомня на библейското „давайте, и ще ви се даде” (Лука 6: 38).

И още, с магнитен резонанс (MRI) се вижда, че едни и същи мозъчни структури и молекули опосредстват сътрудничеството, алтруизма и удоволствието. Така учените започват да разкриват Златното правило на реципрочността. Но ние все още сме в недостатъчност на политическа, социална и персонална етика. Тогава, кои политици могат да бъдат game changers, наистина – не по харвардски – да променят „правилата на играта“ за добро на българите? Политиците трябва най-после да осъзнаят думите на „междузвездния“ американски актьор Харисън Форд: „Спрете да давате власт на хора, които не вярват в науката. Избирайте лидери, които вярват на науката“ - изречени през септември 2018 г. на Global Climate Action Summit в Сан Франциско. Другото е циничен популизъм и политически онанизъм.

„Мамка му и правителство, никакво не се обажда. Ами сега къде да го търсим? В тази държава всички са дошли на власт да крадат, но никой не е дошъл да дава. Неграмотници, за вас няма ли правилник за морал, не знаете ли вие правилника бе!“ Това е перифраза на „Мамка му и прасе, никакво се не обажда. Ами сега къде да го диря?! ... На този пазар всички са дошли да продават, но никой не е дошъл да купува...” от разказа „Свирепо настроение” на Йордан Радичков.

„Тогава“, в статията си „Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи“, публикувана във вестник „Независимост“ на 28 април 1873 г., Любен Каравелов написа: „Кой помага на чуждите правителства да деморализират народа ни и да го направи неспособен за нищо? – Българете...“

От съчетанието на „Урсу(ла)с“ („урсус“ на турски – лош човек)  и американизъм и от конфронтирането с Русия, какво ни очаква? Сега, в това свирепо време, един Алфа ястреб и един Усмивко, забравили българските и християнските ценности, продължават да дават уроци по евроатлантизъм.

Вяроятно, ние сме още в ледников период на политическата етика. Затова за неопределено време се отлага настъпването на нещо ново, българско, хубаво, голямо, вечно.

В разговор с журналистка, Йоско Сърчаджиев пак ме възхити, особено с отговора си на въпроса “какво ще кажете за днешната политика?”. Сърчаджиев се замисли, потърси по-лесните за произнасяне думи, и отговори, че като момче бил доста палав и често се биели с момчетата от съседната махала. Тогава чичо Кольо го извикал и му казал “Йосо, не се прави на мъж, бъди мъж!”

Тогава си помислих, че всеки политик трябва да има един чичо Кольо до себе си, който  да му казва: “Не се прави на политик, бъди политик!” Както онзи роб, който зад гърба на триумфиращия римски император му повтарял Memento mori (помни, че си смъртен).