Политиците в Скопие не могат и едно правителство да съставят без да направят на нищо конституцията

Ще има ли Северна Македония премиер албанец и за колко време - година, две или повече

ВМРО-ДПМНЕ обяви, че замразява отношенията с президента Стево Пендаровски

Когато в ресторант при комшиите оттатък границата си поръчаш лятна манджа, точно така са казва: „летна манджа“, келнерът просто ти носи миш-маш. Нарязани или накълцани пиперки, задушени в мазнинка, малко домати плюс някое и друго яйце и, разбира се, извара. Всеки ресторант има своя собствена рецепта за съотношението на продуктите в „манджата“, но при всички случаи тя изглежда добре, шарена е и вкусна. Даже съм се питал дали при изпълнение на поръчката готвачът просто не събира каквото има останало от зеленчуците на масата и го сипва в тигана. Но в летните горещини това си е просто изкушение.

Спомних си за лятната манджа тези дни, когато очакваме да видим резултата от усилията, които лидерът на социалдемократите в Република Северна Македония и доскорошен премиер Зоран Заев полага, за да осигури парламентарна подкрепа от най-малко 61 депутатски гласа. Толкова брои обикновеното мнозинство в 120-местния парламент. На изборите на 15 юли Заев и неговата коалиция „Можем“ спечели 46 места в Собранието, за които още тогава, след изборната нощ споделихме, че са повече бреме при разговорите за бъдещ кабинет, отколкото някакво солидно предимство. Няма как - досегашната практика в политическия живот на Република Македония, сега вече Северна, показват, че ако победителят в парламентарния вот няма най-малко 50 депутати, много трудно ще може да състави парламентарно мнозинство, което да излъчи правителство.

Може и да постигне резултат, но той задължително ще бъде свързани с отстъпки към всеки, към когото победителят протегне ръка за подкрепа. А от друга страна, понеже пък и същата „практика“ показва, че обикновено тези, от които се търси парламентарна помощ, са политическите партии на албанците, а те пък си имат богат списък на претенции, които вадят и слагат на масата във всеки момент, когато от тях зависи нещо, компромисите са една политическа реалност, която съпътства всяка следизборна ситуация.

Така и сега. Това, което се случи и продължава да се случва около съставянето на поредното правителство на страната, прилича на политическа „летна манджа“, вън от всякакво съмнение. Човек да си помисли, че ако не направят цирк от цялата процедура, все едно няма да са живели на този свят. И всички се кълнат в конституцията на държавата и я тълкуват по начин, който им отговаря, без обаче да са сигурни, че са прави. То, и експертите им конституционалисти са едни - първо, са малко на брой, второ, не могат да погледнат по далече от носа си, или по-точно, от учебниците, по които са учили, а после преподавали от времето на Титова Югославия.

На всичко отгоре, конституцията се ползва като параван да се играят тънки политически игри, като тази президентът Стево Пендаровски да връчи мандата за съставяне на правителство на Зоран Заев точно в 12,00 ч. местно време на 13 август, четвъртък. В същия час на същия ден, на километър-два от резиденцията му под хълма Водно, в скопския хотел „Парк“ председателят на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети чакаше останалите лидери на политическите парламентарни партии на албанците на среща да отбележат годишнината от подписването на Охридския мирен договор от преди 19 години. Срещата не се състоя, защото нито един от колегите на Ахмети не уважи неговата покана. Не защото не уважават събитието, което трябваше символно да отбележат заедно, но защото, първо, си имат свои сметки за разчистване и спорове с някогашния бунтовнически лидер Ахмети, и второ, защото всеки един от тях по един или друг начин иска да демонстрира еманципацията си от лидера на ДСИ, който от момента, в който слезе от Шар планина и се впусна в политиката, се изживяваше като некоронования патрон на всички албанци в държавата.

Пък аз си дадох сметка, че на 13 август 2001 г., когато бе подписан Охридския мирен договор, нито един от сегашните лидери на партиите на албанците в Република Северна Македония не беше в активна политическа позиция. Може би само шефът на ДПА Мендух Тачи, който по онова време се въртеше около Арбен Джафери, един от двамата албанци, подписали Договора. То, и Али Ахмети не беше сред подписалите и все още беше някъде по дупките на Шар планина, но така или иначе всички му приписаха заслугата за „победата“ над силите на правителството в Скопие и създадоха съответната митология за това, разбира се...

Пендаровски можеше да връчи мандата на Заев като лидер на победилата на 15 юли формация „Можем“ и в петък, 14 август. На този ден в полунощ изтичаше десетдневният конституционен срок от свикването на учредителната сесия на новия състав на парламента, проведена на 4 август. Така бяха и първоначалните прогнози - че поради сложната ситуация при преговорите за съставяне на правителство, президентът е готов да чака да изпълни задълженията си до последния момент. Но той покани Заев точно в момента, когато и Ахмети се оглеждаше кой ще му дойде на гости на трапезата... Случайно ли е това съвпадение и изобщо съвпадение ли е? Не мисля, още повече, че лидерът на ДСИ беше обявил поканата си доста време преди пресслужбата на Пендаровски да призове репортери и журналисти на връчването на мандата. И понеже като някогашен кореспондент в Скопие и аз все още получавам тези съобщения и покани от президентството, знам кога стана това. Сметката вероятно е била такава - поради голямото очакване на цялата общественост в страната как ще се развият преговорите между Заев и Али Ахмети за нова коалиция във властта, медийното внимание щеше да е много по-голямо към проявата при президента, отколкото в хотела „Парк“ при Ахмети. Както и стана.

Ако Ахмети е искал да ползва годишнината от Охридския договор да демонстрира единството на албанците от страната, или пък това да бъде намек за някаква нова „Тиранска платформа“, ако не сте я забравили, или каквото и да било друго символно, то просто не се получи. Или откъсна много по-малко парче от медийния интерес от това, което Пендаровски и Заев направиха.

Тази преднамереност в поведението на президента се подхранва и от факта, че всъщност лидерът на СДСМ Зоран Заев не изпълни конституционното задължение да връчи на Пендаровски уверение, че има парламентарна подкрепа от най-малко 61 депутати в 120-местния парламент. Така, както самият президент бе заявил нееднократно, че този партиен лидер, който отиде при него със списък на най-малко 61 пратеници в Собранието, ще получи от него мандат за съставяне на правителството. Каква е тази степен на взаимно доверие между мандатор и държавен глава, че президентът да връчи мандата на Заев само срещу информацията, че той, лидерът на СДСМ води преговори с Али Ахмети и други парламентарни сили и срещу обещанието, че в следващите 20 дни, които конституцията дава в този случай, а може би и по-рано, задачата ще бъде изпълнена. Така да се каже, няма нищо „черно на бяло“.

Това пък даде основание на лидера на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски да обвини президента, че нарушава конституцията, пък и собственото си обещание, и поведе своите 44 депутати към резиденцията под хълма Водно, където е президентската канцелария. Самият Мицковски има всички основания да бъде недоволен, най-малкото защото преди изборите се пъчеше, че ще бъде следващият премиер на страната и затова не се вписа в изборните списъци и така остана извън парламента. Неговата теза, че ВМРО-ДПМНЕ е истинският победител сред македонците и затова трябва да получи мандата за нов кабинет, очевидно не се прие, но пък и несръчните политически действия на двойката Пендаровски-Заев се превърнаха в достатъчно силен дразнител, за да поведе Мицковски своите депутати на безпрецедентен поход към хладните дворове на резиденцията. За да заяви след срещата с държавния глава, че ВМРО-ДПМНЕ замразява отношенията с президента Пендаровски.

И за да бъде „летната манджа“ още по-разбъркана, председателстващият парламента Талат Джафери веднага щом разбра, че Пендаровски приема Заев и му връчва мандат, насрочи заседание за избор на титуляр за председател на Собранието (в свое лице, разбира се!), но после го отмени, само защото дъщеря му роди внук. Кой в тези августовски жеги ще ти ходи в Скопие в парламента - я по-добре в знак на радост от дошлото на бял свят албанче да вдигнем револвера към небето и да гръмнем, както е албанската традиция.

Заев не можа да се вмести в десетте конституционни дни. Сега има още 20, които Пендаровски му даде. Битката продължава и се върти около това: ще има ли Република Северна Македония премиер албанец и за колко време - година, две или повече?

Лятна политическа манджа, нали ви казвам.