Правната комисия на парламента приема на първо четене законите срещу Гешев 

След броени часове парламентът започва обсъждането на проекта на правосъдния министър Крум Зарков за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и съдебния закон, отнасящи се до контрола и търсенето на наказателна отговорност от главния прокурор.

Очевидно е, че подобен закон е необходим за България, както и за европейското бъдеще на страната ни. Този факт днес не се отрича от никого, в т.ч. и от настоящия прокурор №1 Иван Гешев. Факт е също, че във вида, в който бе внесен в Народното събрание, проектът „Зарков“ изглежда недоносче, или по-скоро мечтание, заради множество противоречащи на българската Конституция текстове. А и заради очевидната му насоченост към постигане на политически цели, а не реална правосъдна реформа, от която обществото има нужда. С други думи – дайте да свалим Гешев, да покажем на Европа, че България работи в препоръчаната посока и да отпушим парите по Плана за възстановяване и развитие. Пък ако ще после законът да бъде отменен от Конституционния съд. Но точно в това е и големият проблем – проектът е насочен срещу личността и фигурата на главния прокурор, а и не в Брюксел, а в адвокатски кантори и лобистки офиси в София, се появи идеята за обвързването на „отговорността на обвинител №1“ с европейските средства.

Парламентът ще гледа и друг законопроект – този на бившия правосъден министър Надежда Йорданова, нищо, че Венецианската комисия преди три месеца го обяви за негоден поради неговата противоконституционност. Нищо, „надеждата умира последна”, сигурно така смята Надежда Йорданова. Нелепото в случая е, че същите „проблеми с Конституцията“ се оказаха копирани без редакция и в проекта на Крум Зарков, само с незначителни допълнения. Ясно доказателство, че в случая иде реч не за право, а за политика. И по-конкретно за политическо безсилие. 

Едва ли е случайно, че през последните седмици обявилият се за идеолог на т.нар. „съдебна реформа“ Христо Иванов не споменава и дума в изказванията си за обсъждането на въпросния, иначе важен проектозакон, а призовава за съгласие с ГЕРБ за конституционни промени.

Не е нужно дори да си юрист, за да съзреш проблемите с основния закон, за които Венецианската комисия размаха показалец.
В проекта е записано, че при наличие на законен повод за разследване срещу главния прокурор (вероятно и срещу заместниците му) се уведомява Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Кой точно уведомява, т.е. кой може да сезира колегията не е посочено. Излиза, че това може да направи всеки български гражданин, а Наказателната колегия на ВКС да оценява, решава и да открие процедура.

При наличие на данни за извършено престъпление от главния прокурор, пише в проекта, преписката се възлага на магистрат с ранг съдия от ВКС, избран на случаен принцип от предварително одобрен списък. Председателят на Наказателната колегия уведомява Прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет, която назначава избрания съдия за прокурор във ВКП за водещ разследването. Ако до 2 години разследването не е приключило, по същата процедура се определя нов съдия.

За каква конституционно установена независимост на съдебните органи (съд, прокуратура и следствие) в рамките на независимата съдебна власт става дума в случая? И за каква независимост на съдебната власт от изпълнителната иде реч, след като друг текст предвижда разследването на главния прокурор да се води от разследващи полицаи, определени от министъра на вътрешните работи и от директора на Агенция „Митници“ по предложение на министъра на финансите?

Абсурден е текстът, според който главният прокурор се освобождава от колегиума на ВСС по предложение на разследващия съдия-прокурор с 13, а не със 17 гласа, както предвижда действащата конституция. С други думи обвинител №1 може да се назначава и освобождава без гласуването на който и да било член на Прокурорската колегия във ВСС. Нали броят на членовете на Съдийската колегия плюс двамата председатели на върховни съдилища е 14! 

Сред върховете на абсурда е и текстът, според който парламентът не може да избира прокурори за членове на Прокурорската колегия във ВСС. А само адвокати, учени-юристи, представители на НПО. Добре че не предвижда и секретарки на министри.

Тъжно и неловко е, но очевидно така разбират демокрацията и законността съвременните български реформатори. Навремето на това му се казваше „вся власть Советом“. Но и е обяснимо. Как да постигнат по демократичен начин целите си, след като нямат необходимото конституционно мнозинство, т.е. широка обществена подкрепа. И как да я имат, след като в продължение на две години не могат да убедят хората, че техните политически цели са цели и на обществото, че се борят с корупцията и далаверите, че са за справедливост за всеки.

Какво ще се случи в Комисията по правни въпроси този следобед, предстои да разберем. С най-голяма вероятност обсъждането ще предизвика мощно политическо противопоставяне и неистови скандали, от които политическа полза имат единствено привържениците на „Промяната“. Няма по-добър начин за поддържане на разделението (без срамно прекрачване на самонадеяно чертаните от самите тях червени линии), за насъскване дори на истински демократично мислещите българи срещу т.нар. „статукво“ преди очертаващите се поредни извънредни парламентарни избори.

Значително по-малко вероятен вариант, но не и невъзможен, е проектозаконът да бъде приет с дребни подобрения, но и без всякаква надежда някога да влезе в сила в оригиналния си вид. 

Не един или десет са примерите в българския политически живот, когато закони са приемани за един човек или за една политическа сила – обикновено чрез парламентарна договорка от типа „ти на мене, аз на тебе“. За някои политически елити подобен развой би се равнявал на харакири, за други - окончателно обезличаване и самоизчегъртване от политиката. А за българските граждани би изглеждал като политически търг за разпродажба на поста на главния прокурор. Чрез задкулисно наддаване.

Най-добрият, но и най-малко вероятният в момента сценарий, е преди да натиснат бутона „за“ или „против“, народните представители да проведат юридически издържан диалог на всеки текст и дума, да изчистят всяко безогледно противоречие и да приемат закон, който осигурява реален контрол на главния прокурор (който и да било той) и справедливо разследване, ако има данни за престъпление.

А радетелите на предложените промени да успокоят топката и да осъзнаят, че фиксирайки се единствено в смяната на Иван Гешев и придобиването на влияние над прокуратурата, стъпват върху тънък лед. При приемане на предложения от тях закон в навечерието на нови парламентарни избори с неясен изход, могат за загубят влияние върху всичко.