На Балканите е така - дори и най-добронамерената шега между политици и държавници по-скоро предизвиква конфликт, отколкото да сближава

А когато закачката има потенциала да предизвика сръдня и е поднесена несръчно, както тази на Еди Рама в Солун, гледай какво се получава

Колкото и да не ни се иска, ще трябва за пореден път да поспорим с нашите братя и братовчеди оттатък Осогово. Какво да се прави, животът е толкова многообразен и предлага какви ли не ситуации, а отношенията ни със Скопие са толкова обременени и изострено чувствителни, че току-виж отново се скараме. Наше ли е това или е ваше, за нас ли се отнася или за вас? И какво е искал да каже премиерът на Албания Еди Рама, онзи дългуч от Тирана с маратонките на черен официален костюм, чийто шеги са толкова несръчни, колкото е висок самият той?

Сещате се за какво става дума. Но все пак да припомним. На срещата в Солун в четвъртък вечер домакинът - гръцкият премиер Кириякос Мицотакис представяше своите колеги от Западните Балкани на госта си - канцлера на Германия Олаф Шолц. Когато стигна до Димитър Ковачевски - премиерът на Северна Македония, стоящият наблизо с чаша в ръка Еди Рама подхвърли на Шолц, че това е, всъщност, министър-председателят на „бъдеща Западна България“. Всички се засмяха, в това число и самият Ковачевски, който или не схвана хумора, или просто не намери друга реакция на думите на Рама.

Не съм сигурен дали и Шолц, който все още навлиза в дебрите на политическия фолклор на Балканите, разбра за какво става дума наистина и къде се крие остротата на закачката. Но понеже другите приеха с усмивка подхвърлянето на Рама, канцлерът реши да се присъедини към общото настроение и да се направи, че е разбрал за какво става дума. И че е приел всичко на шега, без да влага сериозен политически смисъл в думите на албанския премиер. Така си мисля.

Еди Рама, както и друг път сме писали тук, отдавна не знае мярка на устата си. Особено в последно време, след като през миналата година спечели парламентарните избори в страната си и получи право на трети пореден мандат начело на изпълнителната власт. Натрупа самочувствие, което, ако не друго, май разхлаби протоколните му вербални стеги и изостри езика му, прехвърляйки го извън политическата и културна коректност. Терен му стана позицията на България по отношение европейската интеграция на Северна Македония, с която страната му - Албания, е в комбинация. Задържането на старта на преговорния процес на Скопие се отразява и на Тирана, което пък за Рама означава да пуска от време на време остроти по отношение на София, на България и на нейните политици.

Досега не съм чул някой от нашите дипломати и държавници, заети с вътрешните си грижи, да е дал достоен и адекватен симетричен отговор на закачките на някогашния баскетболист, сега премиер на Албания. Вероятно сме предприели тактиката, изразена в популярното „кучето си лае, керванът си върви“. Само че евроинтеграционният керван на Албания заедно с този на Северна Македония все още стои на място поради несъгласието на България. И Еди Рама продължава да ръси своите закачки, без да си дава сметка, че все пак сме на Балканите, където сме така оплетени, че не е задължително, напротив, допустимо е подобни остроти вместо да предизвикват разведряване, да си докарват гняв и сръдни. Да не кажа нещо повече. Но това са теми, по които сме разисквали и друг път.

Сега да поговорим за друго. Подхвърлените думи за това, че Димитър Ковачевски е премиерът на „бъдеща Западна България“ у нас се приеха като признание за една историческа истина, която в Скопие отричат. Може би и като една перспектива в бъдеще този исторически факт да бъде осъвременен и да бъде вписан в реалностите на балканското битие. Знаете - България на три морета, Вардар, Дунав и Марица, и така нататък, все от мечтите на крайните националисти у нас. Май мед им капна на сърцето, както се казва. Пък и ситуационно нещата си бяха екстра - авторитетна среща на премиерите на страните от Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, гостува един от най-влиятелните политици на Европа Олаф Шолц, дошъл да се опита да разблокира проблемните политически възли на двустранното и многостранно общуване на Балканите. 

Но ако у нас думите му бяха приети, поне на първо четене, като признание за исторически реалности в един определен период от общото ни балканско минало, в Скопие стана съвсем обратното. 

Опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ изсипа куп остри критики срещу премиера Димитър Ковачевски. Не толкова срещу Рама, а срещу Ковачевски. И най-вече заради начина, по който прие подхвърлянето на албанеца. Той приел със смях, моля ви се, смеел се, както и другите, на несръчното подмятане, което обиждало патриотичните чувства на всеки един гражданин на Северна Македония. Освен критичните атаки срещу премиера, от опозицията, разбира се, видяха в неговото лежерно поведение пореден повод да му поискат оставката и да отидат на предсрочни парламентарни избори. Атаката бе и е толкова масова и настойчива, че се наложи самият Рама от Тирана по два канала да обясни, че не е имал намерение да обиди Ковачевски и Северна Македония, а че критиката му е  към… България. Първо кабинетът му оповести подобна позиция, която медиите край Вардар, близки до властта, веднага публикуваха и излъчиха. Но и това не беше достатъчно очевидно, та се наложи самият Рама лично в социалните мрежи да повтори, че с подхвърлените думи „бъдеща Западна България“ е искал да уязви страната, която спира пътя към започване на преговорен процес за членство в ЕС на Албания. И че неговият сарказъм и ирония били насочени и към Европейския съюз, който не оказва достатъчно натиск върху София. Такива неща.

От друга страна си мисля, че като истински албанец Рама достатъчно добре познава общата ни история и съвременната й проекция в двустранните ни отношения със Скопие. Повечето от албанците в Северна Македония, например, са далече по-наясно за миналото си, защото не са се страхували да отидат отвъд табутата, които съвременната официална историография в Скопие все още не може да прескочи. Или продължава старателно да крие. Познаването на истинската история на днешна Северна Македония е едно оръжие повече в ръцете на политическия елит на албанската общност в държавата, когато водят своите спорове с опонентите си от партиите на македонците за това, кой има повече права в нея и в нейното управление. От плетеницата от случаи, припомняни сега, в които Рама е подхвърлял шеги, приемани в Скопие като обидни за тях и държавата им, избрах онзи от 28 юли миналата година. 

Тогава край Вардар се бяха събрали пак премиерите на Албания и на Северна Македония заедно с президента на Сърбия Александър Вучич. Среща, посветена на инициативата „Открити Балкани“. Домакин бе Зоран Заев, заедно с кмета на Скопие Петре Шилегов от неговия СДСМ, местните избори още не бяха минали и Заев все още бе далеч от своята политическа Голгота, която го принуди да подаде оставка. Тогава медиите цитираха Вучич, който попитал Рама дали разбира македонски език… Албанецът отговорил, че знае „само малко български“. Пък Шилегов, и той в момента в политическо изгнание след загубата си на изборите, бил подхвърлил, че има време, Рама ще го научи. И тогава Рама „ударил“, като споменал, че „македонският е нов език“… Заев и Шилегов, както сега Ковачевски, се смеели, моля ви се… А Вучич, за да замаже положението, подметнал, че видите ли, такива са шегите на Еди, винаги за сметка на Зоран.

Така и моят приятел от Косовска Митровица Агрон Адеми, с когото се разбирахме чудесно, беше убеден, че говори български език само защото беше живял известно време в Скопие и беше понаучил нещо от местния диалект.

А пък на мен хич не ми се иска да отваряме нова тема за спор с братовчедите от Скопие. Рама нека си говори, нека хвърля сарказъм и ирония, ще го преглътнем. Стига само да не се стига да конфликт, който да потвърждава още веднъж правилото, че на Балканите и политическият хумор често е повод за кавга.