Само преди 4 години, на парламентарните избори през 2017-та, първата политическа сила взе 1 милион 140 хиляди гласа, а втората -  960 хиляди. С близо милион гласа БСП пак бяха едва втори и останаха опозиция. 
Днес, едва 4 години по-късно, страната се управлява от партия, взела 670 000 гласа. 

Знам, че намаляваме демографски, но чак двойно не сме намалeли за 4 години. През 2017-та в изборите участваха 3 милиона и 600 хиляди души. На последните, през ноември - 2 милиона и 600 хиляди. Купеният и контролиран вот, който никъде не си е тръгнал, също не възлиза на цял милион души, дори реално да го бяха махнали (справка - секции като Хитрино).

Умората от гласуването, от политическата криза и от партиите роди едно напълно делегитимирано управление, за което глас са дали точно два пъти по-малко хора, отколкото за предишния получил мандат за редовен кабинет. И с 1/3 по-малко, отколкото останалата в опозиция БСП имаше тогава.

Всичко това е добре да се взема предвид, когато се обсъжда "Промяната". Към момента тя не изглежда да е вълна, а инцидентно стечение на обстоятелствата. Надпревара на всички партии към електоралното дъно като процент от общото население. Едни и също няколкостотин хиляди гласа се менкаха между партиите на протеста, ИТН, а сега ПП.

Истинската, трайна промяна на политическия хоризонт може да дойде с онова, което би мобилизирало широката маса от негласували на последните избори българи. Тя е рекордна до момента. Дори да се обновят списъците и да се окаже по-висока активността от измерената, пак има минимум един милион души, които са пуснали глас през 2017-та, но "отишли за гъби" този ноември. "Тихото мнозинство" винаги го е имало, но никога не е било в такива размери и никога не е оставяло толкова малка група избиратели да определя бъдещето на страната.

Тепърва предстои да видим ще има ли политически катализатор, който да отключи енергията на това мнозинство. На широката маса останала "под водата" на политическия айсберг. Харвардите, към момента, не изглежда да са това.