Явно България навлиза в един от последните етапи, в които държавността е поставена на сериозно изпитание. Вече взе да става скучно да наблюдаваме как в парламента за пореден път се повтарят едни и същи ситуации. В тях няма конструктивен диалог, независимо че всеки депутат започва или завършва своето изказване с думите „защита на интересите на тези, които са гласували за нас“. За съжаление партиите на промяната отново доказаха, че са партии на подмяната. От доста време не е имало такава парламентарна група като „Има такъв народ“, която като слон в стъкларски магазин да пренебрегва арогантно и безцеремонно парламентарната етика и практика. Това обаче са неща, за които всички политолози, журналисти и социолози коментират. 

По важното е да проследим мястото на България в регионалните и глобалните процеси, в които тя има своето устойчиво и динамично ситуиране. През последната година и половина светът е в пандемия от коронавируса – удобен здравно-политически инструмент за реална промяна на държавите и обществата. 

Вторият инструмент е превръщането на виртуалното пространство в задължителен елемент на институционална дейност, образование, бизнеси и социално общуване. Нарастващото социално напрежение, свързано със засилващите се форми на ограничаване на неваксинираните, заедно с нерешените проблеми на миграционните вълни към Стария континент, очертават една несигурна, изпълнена с много неизвестни картина на световните, регионалните и национални процеси. Не трябва да се забравя, че битката между икономическия и финансово-спекулативния капитал е в разгара си. Все още съществуващите като политическа фразеология и процеси, свързани с действията на глобалните и регионалните играчи, сред които са познатите САЩ, Русия, Китай, както и международните организации като Европейски съюз, НАТО или ООН, продължават да поддържат измамната картина на познатото и тривиалното. Вярно е, че икономическата и военностратегическа битка между Вашингтон, Москва и Пекин се води с утвърдените през последните години икономически санкции, хибридна война и опасно военно надцакване главно в Черноморския регион. За съжаление Европа отново е експериментален обект, най-вече спрямо Руската федерация. Едва ли е необходимо да си припомняме многобройните военни учения на границата с Федерацията, или изпълнените с много неизвестни инициативи като „Три морета“. А темата за енергийната диверсификация, където американските планове и действия създадоха много политически колизии, е постоянна част от ежедневието най-вече на държавите от Централна и Югоизточна Европа.

Как тези процеси намират своите конкретни измерения в България? Това се вижда в четири, с дългосрочни последствия области - политика, енергетика, образование и медицина.

В политическата сфера, от лятото на 2020 година България бе включена във векторната вълна на протестите (Беларус, България, Ливан), за да бъде свалено правителството на ГЕРБ. Това не се получи, но създаде възможност на редовните парламентарни избори да се включат и да влязат в парламента т. нар. партии на протеста, от които само тази на Слави Трифонов беше голямата неизвестна. Агресивната и неконструктивна риторика на депутатите в последните два парламента, както и действията на служебното правителство, създават атмосфера на напрежение, несигурност и хаос. Прави впечатление и назначаването на военен и полицейски контингент на ключови позиции в националните и областни институции. Дали това не е симптом за бъдещо военно управление под командването на президента Румен Радев? Предварително написаният сценарий за правителство на „Има такъв народ“ не се получи, което означава, че двата варианта за бъдеща президентска република - служебното правителство да бъде гласувано като редовно, или нови парламентарни избори, няма много да нарушат предвидения план. При втория вариант обаче остават много въпросителни за парламентарната конфигурация, което може да окаже своето влияние върху избора на президент. Българите сме доказали, че сме предсказуеми до известно време, а след това изненадваме света с неочаквани решения и действия.

Паралелно с опитите за политически хаос се случват интересни процеси в енергийната област. Последните месеци наблюдавахме своеобразна еманация на бруталната американска намеса в една от чувствителните за енергийното бъдеще на България област - ядрената енергетика. Откровените антибългарски варианти за елиминирането ни от ядрения пазар се проявиха в съмнителните хибридни идеи, свързани с АЕЦ „Козлодуй“ и категоричния отказ от реализацията на проекта АЕЦ „Белене“. Към това може да се добави скандалът с т. нар. Независима енергийна борса, на която тези дни цената за мегават достигна космически граници. Може да се добавят и многото неизвестни, свързани с ТЕЦ „Марица изток 2“, което разкрива една печална картина. Освен това предвид динамиката на пазара газът вече не е устойчив елемент от енергийния ни микс. Вярно е, че енергията не е просто пари, а много пари. Ако в близко бъдеще обаче не бъде променен прилаганият от няколко десетилетия корупционен модел, с който се унищожават енергийните мощности без да се създават нови, много скоро ще дойде време, когато първо държавата ще трябва да купува ток и то доста скъпо, а не да изнася както го прави сега, и второ - ще минем на режим на тока и на икономиката.

В образователната област през последните години особено усилено се работи за неглижиране на средното образование и ликвидиране на висшето. Постоянните експерименти с многото учебници (което се превърна в печеливш бизнес), възможностите за осъществяването на джендърски практики на различни НПО-та, както и устойчивата подмяна на истината за българската история води до неустойчиви знания и функционална неграмотност. Във ВУЗ не е по-различно. За пореден път се прави експеримент да се прилага чужд опит, като този за диференцирането на университетите като образователни и научно-изследователски. Критериите са съмнителни, а фактът, че всяка година ще има ново оценяване и вероятна смяна на позицията е повод за корупция, но и отсъствие на ясна перспектива. Англосаксонският модел, който от няколко десетилетия се прилага в САЩ и Великобритания, отдавна е своеобразна симбиоза от двете форми, което по документи е част от досегашната практика на висшите учебни заведения. Явно и тук идеята е хаос и ужас с висока степен на непредсказуемост.

Продължението на разрушителните процеси се усеща и в сферата на здравеопазването. И това не е свързано толкова с подвизите на медицинските служители, колкото с експериментите на техните началници, започвайки от министъра и многобройните чиновници.

Във външнополически план България отново бе поставена в позната до болка ситуация. София не трябва да бъде част от битката между Вашингтон и Москва на Балканите, най-вече в най-чувствителната тема - българската история на Северна Македония. Отново се прилага стар съветски модел, потвърждаващ тезата за македонска нация и държава, датиращ от 1944 година, който създава конфронтация, а не сътрудничество между народи, обединени от писмеността и православието. В очертаващата се конфликтна зона в Черноморския регион Москва се нуждае от съюзници на Балканите, а не от врагове. Това не е от полза за никого от нас.

Светът се променя, но има важни за всяко общество и личност ценности - история, държавност и сигурност.