И ние, и светът живеем вече втора година в странна ситуация на пандемия. Какво става със световната политика - отново ли ще разчита на противопоставянето Изток - Запад. Как изглежда на фона на всичко случващо се фактът, че у нас ще има избори, виждат ли хората алтернатива на сегашното статукво, или ще предпочетат познатото. По тези въпроси разговаряме с д-р Станислав Бачев.

- Светът вече втора година живее в пандемия. Как изглежда той днес - затворен, безпомощен, интересен, нещастен или просто по-различен? Това ли ни чака в бъдеще, д-р Бачев?
- Светът си е все същият - свят на контрасти и противопоставяне, разликата е в забързаността. С развитието си човечеството кара времето да препуска все по-бързо. Столетията се превръщат в десетилетия, а днес в рамките на месец могат да се случат множество процеси, които да преминат през новинарските потоци и да бъдат забравени. Което не ги прави маловажни, защото, събрани в общ модел, те задават посоки. Забравата идва от информационния глад на обществата и хората - ние от сутрин до вечер получаваме огромен обем информация, захранваме собствената си нужда - например нужната доза страх, която да ни държи под напрежение. В същото време расте безкритичността, която е резултат от липсата на жажда за знание, а дори и съмнение. Липсата на задаването на правилните въпроси води до лесното изпадане в паника. А паниката води до загуба на контрол и посока за едни и преимущество за други.

- Най-засегнато от коронакризата е младото поколение, вече го наричат безвъзвратно изгубено поколение, заради катаклизмите, през които преминава то. Смятате ли, че това ще се отрази на младите хора в дългосрочен план? 
- Нашето младо поколение е изправено пред изпитание, при това изпитание на собствените инстинкти, макар и несъзнателно. В това има оптимистичен и песимистичен аспект. От една страна, това трудно време може да създаде силни личности, които да изберат или създадат правилен път. Но когато системата акумулира масова неграмотност, каква полза, че една много малка част печели състезания и носи медали? Ако искаш да погледнеш година напред - посей жито, а ако гледаш 100 години напред - образовай населението. Поговорката може да звучи като клише, но когато за последните 30 години са затворени стотици училища, когато от 10 села се извозват деца до областния център, за да ходят на училище, отговорността е обща. Когато се акумулират хиляди висшисти, а статистиките се правят с цел всичко да изглежда наред, за да не спира потока на парите, цената ще се плаща от поколенията, които идват. И именно това е фундаментът, върху който трябва да стъпи цялата политическа класа на България, без значение на партийния цвят. Трябва да се намери нов или да се доразвие стар модел в отношенията семейство-училище-реализация. Алтернативата се наблюдава всеки ден и картината постепенно ще губи оптимистичните нюанси.

- Световната политика изглежда объркана, трябваше да се случи историята с Навални, за да разберем, че все още политиката е жива. На такива „събития“ ли ще разчитаме в бъдеще?
- Противопоставянето вече не може да бъде характеризирано по плоскостта Изток-Запад, то е многопластово. От една страна то е на ниво идея - силната национална държава срещу идеята за размиване на границите, включително на разбирането за нормалност. От друга страна стои противопоставянето на традиционната държава срещу корпоративния наддържавен модел. Това означава субекти като Фейсбук или Амазон да излязат извън възможностите на една държава, която да ги възпира и регулира, и да стъпят изцяло в полето на геополитиката, като алтернатива на държавата. Една мегакорпорация, която да започне да предлага на обвързаните с нея хора собствени правила, навлизайки дълбоко в личното пространство, при това доброволно. В крайна сметка ние сами предоставяме нашите лични данни - медицински, чрез различни аксесоари, достъп до местоположението и проследяване на всяка стъпка, достъп до банкови сметки и т. н. И въпреки, че идеята е да бъде улеснен собственият ни живот, това е опасна възможност, тъй като няма как да се докаже дали има изход.

- След избирането на Джо Байдън за президент, американците напомниха за себе си и бомбардираха Сирия. Но подобно действие не изглеждаше ли измъчено на фона на случващото се само преди 1-2 години там?
- Активизирането в посока Близкия Изток беше очаквано и не идва като изненада. Няма да е и последното. Целта на това активизиране обаче не е самата Сирия, а е Иран. А също и Русия. Запазването на Асад и разгръщането на незаобиколимо влияние в Средиземно море и региона, е победа за Русия и е един от процесите, които оформят рамката на новата архитектура на сигурност в света. Подобна загуба няма как да бъде забравена във Вашингтон. Светът има нужда от силна Америка, за да има състояние на баланс в противопоставянето, а там нощта е най-тъмна преди зазоряване, но и най-опасна. Някои твърдяха, че процесите от лятото на 2020 г. са кулминация, завършваща с изборите, и сбъркаха. Както бъркат и тези, които смятаха, че проблемите в Капитолия са приключили с встъпването в длъжност на новата администрация. Това показа само, че действително там има освен институционална, но и обществена криза, която тепърва ще продължи да се проявява във времето.

- Освен САЩ, и Европа е на кръстопът - въпросът с ваксините като че ли остави на заден план всичко друго, освен прословутите санкции срещу Русия. Бюрократичният елит на Брюксел не ви ли изглежда далече от действителността? 
- ЕС като субект показа своята слабост още през миналата пролет, когато освен затворените физически граници, пролича, че всяка държава трябваше да се справя сама, въпреки финансовите инжекции, които се оказаха заеми. Това не се е променило. Тук няма място за лицемерен морал, който трябва да важи за едни, а да не важи за други. Има прагматични интереси и това е основата. По същество въпросът за ваксините се оказа геополитически. А за успеха на самата руска ваксина като медицински пробив говори интересът към нея и желанието на редица европейски държави не само да я ползват, но и произвеждат. Въпросът за санкциите вече изглежда като изтъркан виц - хем е смешен, хем се знае от всички. Ако някой все още очаква, че ще пречупи Русия със санкции, или че Москва се вълнува от тях, трябва да се върне в реалността. Т. нар. „международна общност“ отдавна изгуби своето право и възможност да раздава и проповядва морал.

- Как изглеждаме ние на фона на всичко това - при нас предстоят избори и то по време на пандемия. Социологическите агенции сочат възможните резултати, но има ли нещо, което смятате, че би могло да преобърне каруцата, тоест да разбие на пух и прах всички прогнози досега? 
- Нищо не трябва да се изключва, но смятам, макар и без претенция за изчерпателност, че този път няма да станем свидетели на нещо извънредно като отделно събитие или разкритие. През изминалата година гръмнаха достатъчно много скандали и достатъчно много прогнози се оказаха погрешни. Достатъчно се преекспонира темата за пандемията и това само по себе си е променящият фактор в тази кампания. Тя може да бъде характеризирана с историческия термин „странната война“, тъй като виждаме избягване на традиционния агресивен и настъпателен подход от големите партии. Вероятно има досещане, че това отблъсква избирателя, но е интересно до какво ще доведе. По същество това е първата подобна позиционна кампания, при която бойното поле е изцяло в интернет и медиите.

- COVID-19 обаче е непредвидим. Ако нещата се влошат, хората наистина ще се уплашат и могат да останат вкъщи, вместо да гласуват. Ако това се случи, колко може да претендира за легитимност едно бъдещо управление?
- Не би било учудващо, но ще бъде нелогично, повод за негласуване да бъде страхът от вирус, но в същото време да се редим по опашки в хипермаркетите. В крайна сметка гладът се оказва по-силен от страха, така че защо правото на глас да не е също по-силно? Активността на парламентарни избори рядко надвишава 50%, но въпреки това до сега винаги са били определяни като легитимни. Дори сега да излязат 3 млн. души, това няма да бъде причина за различно заключение. По-правилният въпрос е как подобна активност ще се отрази на резултатите и теглото на едно депутатско място, кои партии ще са печеливши от подобна ситуация при разпределянето на мандатите и т. н.

- Как си обяснявате факта, че ГЕРБ продължават да бъдат най-одобряваната партия и то след 11 години управление. За хората те са „по-малкото зло“.
- Състоянието на страх извиква рефлекса да се търси инстинктивно най-познатото и сигурно. Затова има логика да се разсъждава и в посока на хиперболизиране на определен процес в държавата, за да се постигне точно този ефект. Това прилича на амплитудите на характера и емоциите при нас - хората, но в уголемен мащаб - на ниво общество. Може да се направи свободен паралел с връзката между мъж и жена - от една страна се търси сигурността, макар и лишена от онзи първоначален пламък на пеперудите в стомаха и ентусиазма на новото начало. Знанието, че перфектни хора не съществуват, но умението да се правят компромиси в името на по-голяма цел. А другата амплитуда е точно обратната, има една книга на Фредерик Бегбеде - Любовта трае три години, където главният герой казва, че неговата любов е с малка буква, която не трае дълго, но човек усеща, когато я има. Всеки преживява тези пориви, но изкуството е в намирането на баланса.

- Също както в политиката, нали?
- Да, но разликата е, че когато става дума за държавата и нейния народ, бързите авантюри никога не носят успех. Политическото представителство е функция на поривите, а дори и греховете, на своя собствен народ. Да не забравяме и обстоятелството, че една голяма група млади хора, в тяхната съзнателна възраст не познават нищо друго освен ГЕРБ като фактор в държавата, като медийна среда, дори като една личност, която успя да постигне устойчивост на образа, със своите положителни и отрицателни черти. Не трябва да се пренебрегва и факторът на личните връзки - дори някой да не харесва върха, той може да се чувства отговорен към човек, който е оказал помощ, лична или професионална, а това умножено по хиляди дава устойчивост.

- Хората виждат ли алтернативата на сега управляващите? Къде е БСП, тя ли е основният губещ от няколкото формации, които се заявяват за алтернативата? 
- Алтернативата вероятно ще бъде разпиляна като гласове. И това е закономерно, защото в крайна сметка се оказва, че българинът припознава силното лидерство и ясната отговорност, но не и съдържанието на политическите програми. А трябва да се намери балансът между програмата и силната личност, която я осъществява. Това ни връща към въпроса за устойчивостта на ГЕРБ. Да се знае кой е източникът както на доверие, но така и на бъдеща омраза, а такъв винаги присъства. Затова и енергията на протеста беше похабена, защото се оказа многопосочна, проявиха се различните интереси на различните формации, някои от които очевидно искат просто да стигнат до усещането за власт или субсидия. Въпросът за БСП е интересен, тъй като за пръв път партията подхожда сравнително различно, без да се натрапва. Именно натрапването при тях действа отблъскващо за избиратели, които не са част от твърдия електорат. Постоянното акумулиране на естествени или съзнателно провокирани вътрешни борби през последните месеци, които получавайки национално медийно отразяване, отблъскват избирателя и влияят негативно.

- Как ви се струва тактиката на „Има такъв народ“ и Слави Трифонов - те не се явяват на никакви дебати?
- Тази тактика щеше да е много успешна, ако можеше да се направи в комбинация с предизборни концерти. В момента се стъпва на стари лаври и на едноличния авторитет на лидера. Вероятно резултатът ще е едно добро представяне на нова партия, което ще u даде ключова моментна роля. Няма да се наблюдава вълна, няма да се види резултат подобен на ГЕРБ от 2009 г. или НДСВ от 2001 г. Може би ще е и едно от последните добри представяния, тъй като създаването на партия не приключва с първите избори, а е въпрос на определени процеси, които трябва да бъдат преживени. Устойчивост не се създава за година или две. Добре е да си зададем риторичния въпрос - изисква ли се в днешно време един нов политик да мисли и разсъждава. Или е по-лесно да му се напише нещо на телечетеца, т. нар. аутокю, което да бъде прочетено и сричано, защото не се изговарят собствените мисли, а нечии чужди.

- Какви са вероятните сценарии след изборите според вас?
- Понякога временните неща се оказват най-продължителни. За последните години повечето анализатори предричаха всяка година идващите предсрочни парламентарни избори. И все пак, станахме свидетели на пълен мандат, всъщност първият такъв от 2009 г. насам. Тук вече въпросът ще опира и до външнополитическото позициониране, нашият свободен ход не е голям. Хубаво е да не се избързва с прогнозите за повтаряне на упражнението, особено в година, в която има и президентски избори.

Нашият гост
Станислав Бачев е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва История, Доктор по политология във Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”, специалист по международни отношения и геоенергетика. Последната му книга е “Параметри на пост-американския световен ред”.