Дни след изборите разговаряме с политолога и анализатор доцент Валентин Вацев. Темите са много - за машините, за това кой спечели и кой загуби, за бъдещото правителство и какво ще прави то. Минути след като приключихме, дойде новината, че Корнелия Нинова си е подала оставката. И естествено това е първият въпрос.

- Според вас този път искрена ли е Корнелия Нинова с оставката си, г-н Вацев? Помним, че преди 4 години тя отново подаде оставка, свика конгрес и я оттегли?
- Според мен не се е състояло никакво важно събитие. Корнелия Нинова просто е казала, че до извънредния конгрес през януари тя ще бъде председател, а на конгреса ще се реши дали тя да остане или да дойде някой друг. С други думи, тя е отместила въпроса за отговорността към бъдещия конгрес. Т. е. днес (б. р. вчера) не се е състояло нищо, което да се отбележи като сензация. Тя ще продължи да управлява процеса, ще води преговори с победителите на изборите за евентуално коалиционно участие.

- Парламентарните избори минаха, резултатите са ясни. Какво ви направи най-силно впечатление от това трето явяване пред машините в рамките на 8 месеца?
- Мога да ги подредя по важност. Първо, за мен това е гносеологическата катастрофа на българската социология. Представете си, че едновременно са се развалили вашият водомер, електромер и километражът на колата, и вашият термометър. Българската практико-приложна социология досега беше най-важният инструмент, с който обществото опознаваше себе си. Изведнъж се оказа, че българското общество е изненадано от процеси, които протичат в самото него. И нито един социолог не може да предупреди какво има да става. Значи социологията вече не е достатъчно сигурен начин обществото да познава самото себе си. Това е изключително важен факт, на който обаче отново няма да се обърне внимание, тъй като обществото ще обърне внимание на начина, по който ще бъде подредена новата власт. Второ, изненада ме изненадата на българското общество. Напълно ясно беше, че доминиращият тип идеологическа ориентация в България, е левият либерализъм. Имаше няколко политически места, където този либерализъм беше господстващата ориентация. Някакви достатъчно интелигентни хора в американското посолство и в някои български олигархични кръгове, направиха най-простото и най-разумното нещо. Опитаха се и успяха да съберат на едно място българските леви либерали. Както се и очакваше, се оказа, че те са достатъчни да носят власт и да водят коалиционни преговори с други участници в процеса. С една добра пропагандна кампания българските леви либерали бяха насочени в една посока. Допреди това те гледаха в различни посоки, а сега бяха централизирани на едно място. И резултатът е очевиден - в България се създаде ляволиберален политически парламентарен център, който ще бъде достатъчен за създаването на ляволиберално правителство. Не беше нужно човек да има пророчески способности, за да види това.

- А кой победи всъщност на изборите? Машините за гласуване?
- Машините са сигурна бариера пред опитите да се купуват бюлетини и да се използват неграмотни хора в изборния процес. Но работата е там, че машините сами по себе си се превърнаха в проблем. Много съжалявам, че в България машините станаха основният начин за провеждане на избори. България е страната с най-нисък процент на ваксинирани. Това говори за недоверието на българското общество към държавните механизми на управление. Българите не вярват във волята на държавата да ги ваксинира. Същото явление се вижда и с машините. Българите не вярват на машинния тип гласуване. Те не просто се боят от машините, а знаят - и според мен правилно - че господарят на машинното гласуване е специалистът по софтуер. В Европа машините са изчезващ тип, те не са предпочитани. Спомнете си какво стана преди една година в САЩ, където Тръмп обвини своите противници в масово използване на фалшификации с машини. Явно машините при всичките си предимства не могат да спечелят общественото доверие в България. Според една своя стара традиция българското общество - все пак България 500 години е живяла в условията на чужда и враждебна власт - и в момента е в състояние на тежко недоверие към механизмите на властта. Тези 500 години са влезли в културно-политическото подсъзнание на българите. Освен това изборите и в Третата българска държава също не са били прозрачни. Да си спомним Алеко Константинов, който описва как Бай Ганьо прави избори. Също така на подсъзнателно равнище се помни и недоверието на българина към социалистическата власт, особено в края й през 80-те години. Недоверието на българина към всяка власт е характерологична особеност на социалната му психика. И това за социолозите не би трябвало да е нещо ново.

- Според някои политолози победител на изборите е Херо Мустафа?
- Въпросът е по-сложен. Очевидна е волята на американското посолство в България да има ляволиберално правителство и те са прави да очакват от такова правителство да реши и трите въпроса, които според посолството трябва да се решат. Но аз никога не съм твърдял, че технолозите на българските избори са в американското посолство. Оттам идва волята, политическото внушение и становище на Държавния департамент, че в България най-удобното за общуване правителство ще бъде от ляволиберален тип. Такова е и управлението на САЩ днес. И няма нищо странно в това, че американската държава, която в момента се ръководи от левеещи либерали, да желае от своите клиентелски държави да бъдат също ляволиберално ориентирани. А самите технолози по изборите у нас са си наши сънародници, не са американци, живеят си тук. Няма нищо загадъчно, американската воля в България е определяща и сега.

- Само машините и ковида ли са причините за най-ниската избирателна активност досега у нас?
- Те действаха донякъде, но това е исторически минимум на отношението на българите към политиката изобщо. В момента работи натрупаното през изминалите 30 години. Ние сме в преломно време, когато българите не само не желаят да участват в политическия живот, а осъзнават това нежелание като нещо нормално. Две трети от българите не желаят да се докосват до политиката, те вече не очакват да решават проблемите си с политически средства. Една от най-добрите дефиниции на политиката изобщо е следната: „Политиката е начинът, по който обществото използва силите на историята, за да решава проблемите си“. Точно тази дефиниция не работи в България. Това означава, че политическият модел е радикално изчерпан.

- Какво може да следва от това?
- Според мен, ако това състояние на обществото продължи поне още един парламентарен мандат - ще дойде времето на диктаторите. Но не подозирам президента Радев в диктаторски нагласи. Знае се, че след олигархията идва диктатурата. Разбира се, тя може да бъде усмихната, може да е с кадифени ръкавици, но диктатура. Либералното безумие на Ваймарската държава докара на власт Хитлер.

- Казахте, че бъдещото ляволиберално българско правителство ще трябва да изпълни три неща. Кои са те? 
- Първото е да престане да пречи със своето вето на влизането на Македония в Европейския съюз. В ЕС и в Държавния департамент на САЩ абсолютно не дават и пет пари на българските исторически претенции. Те не се чувстват длъжни да разбират всичко това, което ние говорим.

- Ние с македонците спорим за Средновековието, а САЩ тогава не са съществували като държава...
- Ама, разбира се. Помня един случай, когато един журналист се опита да обясни на тогавашния държавен секретар Кондолиза Райс, че Косово е люлката на сръбската държава. Тя кимна с разбиране и засмяна отговори „Ама това е било през 14 век“! Просто никой в Обединена Европа и САЩ не обръща внимание на българския исторически хленч. Аз разбирам, че това хленчене е напълно обосновано, повечето българи биха разбрали обосновката на това мърморене, но тъй като управляващите в България днес са проамерикански леви либерали от Байдънов тип, българите ще трябва да запазят хленча си за кухнята. И ще приемат с голямо мърморене предложението на ЕС: България и Македония едновременно признават правата на българското малцинство в Македония и на македонското в България и според господарите на България в момента това ще е достатъчно да се реши въпросът. Българските историци ще се опитат да обяснят, че въпросът изобщо не стои така, но днешните господари на Обединена Европа и на САЩ не обръщат внимание на исторически претенции. Така че въпросът с Македония ще бъде решен по най-безцеремонния начин. На българите ще им кажат да млъкнат и да спрат своя исторически хленч. На България не за първи път й се е налагало да пие една голяма студена вода по въпросите за Македония.

- Другите две неща, което според вас ще трябва да направи новото правителство?
- Това е приемането по един или друг начин на Истанбулската конвенция. Вярно, че има становище на Конституционния съд, но той не е Ватиканската курия, която не променя мнението си. Българският КС винаги може да приеме коригирано становище. За нас този съд е много висок авторитет, но за нашите господари в Брюксел и Вашингтон такова нещо като Конституционен съд няма. Това е българският инат, който трябва най-после да бъде прекършен. И третото нещо, което е най-важно за това правителство, е че България трябва да се приготви да участва ефективно, с всичките си активи и ресурси, в Карибската криза, която ще се разрази следващата година и следващите още 1-2 години. Светът наближава до нова Карибска криза, която този път ще се развие не в Карибите и не около Куба, а в Черноморско-каспийския регион. И в тази криза се очаква България да участва искрено, от сърце и без задни мисли. Просто ще се разположат нови американски военни бази, ще се учетвори американското военно присъствие и за да се даде отпор на „руския авторитаризъм“, в България ще се говори вече откровено.

- Но в парламента влезе „Възраждане“, която е една откровено антиевропейска и антинатовска партия?
- Това явление беше неправилно подценявано от медиите и политиците. Слагаха на Костадин Костадинов обичайния прякор и си мислеха, че са решили въпроса. „Възраждане“ е един нов индикатор, който изразява тенденциите на един цял нов тренд в българската вътрешна и външна политика - новият тип евроскептицизъм. С присъствието си в парламента те ще могат не да определят някои нещо, а да задават само идеологически вектори. А за изненада на българските политици, социолози и журналисти, идеологията е много жива активна сила.

- Кои са според вас големите губещи на изборите?
- Можем да ги видим на две места. Ако сумирате електоралното присъствие на ИБНИ, ИТН и ДБ, тяхната загуба е унищожителна. Но в това няма нищо странно, тъй като самите те бяха ляволиберални структури и когато левият либерализъм започна да прелива към Петков и Василев, тези партии останаха без поддръжка. Но това е нормално, те са партии от ситуационен тип, които са обвързани с протестите от миналата година. Следващият губещ е БСП. Но и тук няма нищо странно, тъй като тя само по име е социалистическа, а по своята природа и структура е една рехава коалиция между социалисти, социаллиберали и леви либерали. Тези проценти, които им се губят на „Позитано“ 20, могат да бъдат открити много лесно - при хора, обвързани с БСП, но са работили за Петков и Василев. Една значителна част от не много големия електорален потенциал на БСП отиде там. Роля тук има и президентът, но той никога не е казвал, че е социалист. Той е ляв либерал, така че действа според собствената си идеология. Това означава, че на този етап БСП е в началото на един открит и видим на повърхността разлом. Тя е разломена партия. Политическата коалиция между социалисти и леви либерали вече не може да се поддържа ефективно. Като сложите тук и една стара особеност на ръководството... Корнелия Нинова, още влизайки в кабинета си на председател, намери като първа необходимост да обиди смъртно тогавашната партийна аристокрация. Тя продължава да бъде в БСП и продължава да помни и да не забравя обидите, които й нанесе Корнелия Нинова. Сега е дошъл момента тя да бъде изкоренена, според тях, и аз съм много любопитен как ще стане това. В очите на цялото общество БСП вече се е превърнала в бойно поле. Но евентуално участие на БСП в коалиционно правителство ще компенсира донякъде изборната й загуба.

- Залязва ли ГЕРБ според вас?
- Залязва, но това ще стане много бавно. Докато ГЕРБ продължава да държи почти цялата местна власт, ще бъде незаобиколим фактор в българската политика. Другото, което може да ерозира влиянието на ГЕРБ, това са настроенията на някои в ръководството, че Бойко Борисов трябва да бъде изтласкан на по-заден план, тъй като той е прогермански политик, а не проамерикански. Но тези проекти са лесни за говорене и много трудни за изпълнение. Борисов е незаобиколим фактор в ГЕРБ, самата партия е градена около него, той е патриархът на ГЕРБ. Той е клиент на американския Военно-промишлен комплекс и никога няма да бъде начело на поредния списък „Магнитски“. Това е твърдо американско правило. Второ, Борисов е единственият български държавник, който прекара през българската земя руска газова тръба, което означава, че в Кремъл също ще се отнасят към него с уважение и с разбиране.

- Конституционният съд постанови, че президентът е нарушил конституцията и че Кирил Петков, който се готви за премиер, не е трябвало да бъде министър заради двойното му гражданство. И двамата се държат така, сякаш това не ги засяга?
- Така ще бъде, тъй като политическото движение има своята инерция и то отнася вниманието на обществото от това, за което споменахте, към нови проблеми. Освен това не бива да бъркаме Конституционния съд с кардиналска колегия. Те не са кардинали и не избират папа. Така че тези закононарушения ще бъдат отминати с мълчание.

- Как бихте продължил прословутата фраза „Най-добре е.... да дойдат“? Какво е най-добре да дойде в България?
- Най-добре би било да се върне здравият разум. Но за съжаление той отлетя някъде много надалече. Но социологията не съобщава на българското общество къде.

Нашият гост
Валентин Вацев е роден през 1950 г. Завършва Философско-историческия факултет на СУ ”Св. Климент Охридски”. Преподава геополитика в ПУ ”Паисий Хилендарски” и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Автор на множество публикации и политически анализи.