Принципът „парите следват ученика/студента“ влошава резултатите в образованието

Отличните постижения в университета не гарантират висока производителност на пазара на труда

Учителите понижават критериите

Наскоро Европейската комисия публикува ежегодния доклад за напредъка на отделните страни членки за изпълнение на поставените цели в областта на образованието. Тук накратко ще се спра на някои от основните моменти в частта му за България, като добавя и някои проблеми, които не са пряко засегнати в него.

Основни акценти в доклада за ЕС

Социално-икономическият статус на семейството на обучаващите се остава най-важният определящ фактор за учебните постижения на младите хора. Вероятността децата в неблагоприятно социално положение на 15-годишна възраст е приблизително 6 пъти по-голяма да имат под средните учебни постижения от тези в по-благоприятно социално-икономическо положение. На посочената възраст тези различия вече са факт и обикновено се задълбочават след това.

Факторите за тези неравенства трябва да се търсят още в предучилищното обучение. Началото на ефективното образование обичайно започва около 3-годишна възраст и е необходимо да има системен характер. Средно за Европейския съюз около 93% от децата на възраст между 3 години и началната за задължителното училищно образование са записани в заведения за образование и грижи в ранна детска възраст. Този дял се запазва относително стабилен през последните години, но възникват проблеми с качеството на услугите поради ограниченията, наложени във връзка с пандемията от COVID-19.

Основен проблем в основното и най-вече в средното образование е преждевременното напускане на училище. Средно за ЕС делът на преждевременно напусналите деца към 2021 г. е 9,7%, като поставената цел за този показател към 2030 г. е 9%. В резултат от това над 3 млн. младежи не са в системата за образование и обучение и едва 42,3% от тях са заети. Фактор за това развитие отново е семейството - децата на родители с ниска степен на образование е около 9 пъти по-вероятно да напуснат преждевременно училище.

Професионалното образование и обучение обхваща почти половината ученици, записани в гимназиалното ниво в ЕС. Налице са големи различия между отделните страни по отношение на ученето в процеса на работа. Мобилността на учащите в тази фаза на образование обаче е неблагоприятно засегната от пандемията от COVID-19, която освен това въздейства и върху коефициента на заетост на тази група хора, който все още не може да се възстанови до предкризисните нива.

Делът на завършилите висше образование от възрастовата група 25-34 години нараства до 41,2%, което е в посока изпълнение на целта от 45% към 2030 г. Проблемът тук е, че увеличаването му е резултат най-вече от по-голямото участие на жените. Причините за това отново трябва да се търсят в по-ранна детска възраст. Отново социалната среда е съществен фактор за учебните постижения, като делът на завършилите висше образование с по-образовани родители е с почти 50 процентни пункта по-висок отколкото в по-нискообразованите семейства.

Някои проблеми, които са извън обхвата на доклада, са свързани с факта, че отличните постижения в периода на образование не гарантират висока производителност на пазара на труда след това. Разбира се, при равни други условия по-високата степен на образование повишава вероятността за намиране на работа и получаване на по-висок доход. През последните години обаче и при висшето образование в ЕС са налице проблеми с качеството, като фокусът попада все повече върху успешното дипломиране на записаните студенти с цената на по-ниски критерии.

Ситуацията в България

Традиционна критика към България е, че делът на бюджетните разходи за образование и научни изследвания е по-нисък от средния за ЕС и това се потвърждава от данните в доклада. Докато през 2021 г. съотношението между бюджетните разходи за образование и брутния вътрешен продукт е 4%, то средно за ЕС то е 5%. Само че през последното десетилетие се оказва, че в България този дял нараства и се приближава към ЕС. По-малко известен и коментиран е фактът, че като дял от бюджетните разходи тези за образование в България са дори повече от средните за ЕС през 2021 г. - съответно 9,5% в България и 9,4% средно в ЕС. Това означава, че всъщност образованието не представлява по-незначителна област в публичната политика, а генерално България е избрала модел с по-ниски данъци и по-малко преразпределение на доходите през бюджета, за което има сериозни и теоретични и емпирични основания.

Съществуващите проблеми не са свързани в толкова голяма степен с размера на разходите, а с ефективността и икономичността при извършването им. Тук отново (както и в други мои статии по темата) трябва да се спра на проблема с финансирането на учебните заведения с т. нар. делегирани бюджети или казано по друг начин - “парите следват ученика/студента”. Прилагането му в България фактически допринася за влошаване на резултатите през последното десетилетие. Финансирането зависи от броя приети ученици/студенти и колкото по-продължителен е периодът на обучението им, толкова повече приходи реализира учебното заведение.

По този начин обаче стимулът за мениджмънта на тези заведения е да задържат дори учениците, които не отговарят на минималните стандарти. Учителите и преподавателите неявно се принуждават да понижават критериите и да “пускат” възпитаниците си без покриването на необходимия минимум знания, за да останат в училището и заради това то да получи бюджетните средства. Това отношение е ясно и за учителите, и за учениците, но системата понастоящем не предполага някакви промени.

Такива биха се случили, ако като условие за финансирането представляват и постиженията на пазара на труда на завършилите съответната степен на образование. В зависимост от това дали продължават в следващата степен или дали и каква работа си намират след завършването трябва да се определя и дали учебното заведение действително има принос за развиване на производителността и уменията на възпитаниците си. Подобна задача не е тривиална и изисква изграждане на система от критерии и събиране на информация, която да послужи за оценка на качеството на услугите на учебните заведения. Тази оценка след това трябва да е основен критерий за определяне размера на финансирането.

Проблемите са налице още при предучилищното образование и обучение. Обратно на тенденцията в ЕС, в България делът на участващите деца се понижава през периода 2011-2021 г. Съществен принос за това има и хроничният и задълбочаващ се дефицит на места в детските градини в София. Нарастването на търсенето в столицата значително изпреварва създаването на нови места. Друг фактор за съществуващата разлика е разчитането в страната на роднини за гледането на децата в посочената възраст. До училищна възраст немалко семейства не разчитат на системата на детски градини, макар че вече обучението става задължително.

Международните сравнения показват неприятна картина за училищата. Делът на учениците на 15-годишна възраст със слаби умения по четене се увеличава с над 6 п. п. и достига 47,1% през 2021 г., което е над 2 пъти повече спрямо средния дял за ЕС. Това означава, че фактически почти половината младежи на 15-годишна възраст са функционално неграмотни - тоест те могат да четат, но не разбират и не могат да използват за практически цели информацията, която им се представя писмено. Липсата на това умение е ключова за усвояването на нови знания, което ограничава значително избора на професии за тези хора и тяхната производителност.

Относителният дял на завършилите висше образование във възрастовата група 25-34 години се увеличава, като през 2021 г. достига 33,5% при 27,2% през 2011 г. и това е една от малкото позитивни новини от доклада. Въпреки това този дял е значително под средния за ЕС (42,1% през 2021 г.). Освен това проблемите с качеството намаляват практическата стойност на дипломите.

Какво беше направено?

Авторството на една от мерките за подобряване на училищното образование създаде ново поле за спорове между ГЕРБ и “Продължаваме промяната”. Според думите на бившия министър на образованието Денков, докато е участвал в правителството на ГЕРБ, самият той е предложил средната учителска заплата да достигне и да се поддържа в размер от 125% спрямо средната за страната.

В резултат от това действително учителската професия предизвиква нарастващ интерес сред все повече хора, включително и такива, които тепърва започват участието си на трудовия пазар. Средната възраст на учителите постоянно нараства и е необходимо навлизане на млади хора в тази важна професия. Само че новите учители трябва да бъдат не само млади, но и добре подготвени и способни да предадат заложените в учебните планове знания и да подпомогнат развиването на полезни умения сред своите ученици.

Проблемът е, че тези учители са продукт на същата система, която показва все по-лоши резултати. Така, за да станат способни учители, на тези хора им е необходимо значително допълнително обучение от по-опитни и квалифицирани техни колеги. Само че стимулите за последните са твърде ограничени (диференциацията в заплащането е минимална), което означава, че този процес зависи от склонността на по-опитните преподаватели да споделят опита си, без да очакват някакво съществено възнаграждение за това.

Фокусът върху училищното образование при наличие на ограничени ресурси означава, че фактически висшето образование беше пренебрегвано за твърде продължителен период от време. Заплащането изостана спрямо училищата, а неголемият интерес за работа във висшите училища съвсем затихна. Поради недостатъчните и даже изкривяващи избора стимули качеството на услугите спадна значително, за което съществен принос има и понижаващото се входно ниво на завършилите средно образование.

Знанията и уменията, които се придобиват в периода на висше образование обаче твърде често не са адекватни на изискванията на пазара на труда. Поради това на работодателите се налага да инвестират в първоначално обучение на започващите работа за продължителен период от време, което се отразява неблагоприятно върху конкурентоспособността им.