Европейският съюз трябва да прави по-малко грешки и да се учи от тях

- Госпожо Фотига, вие бяхте докладчик в европарламента по темата за източниците на дезинформация. Смятате ли, че е възможно приемането на общо законодателство в ЕС, което да регулира потока от информация, който се излива в онлайн пространството?  Как се справя Полша с дезинформацията? Какво бихте препоръчали и на България?
- Аз съм на мнение, че най-добрият начин да се предпазиш от една заплаха, е преди всичко да ограничиш своята уязвимост. Когато става въпрос за кампании на дезинформация, ключът е да бъде възпитана вътрешна съпротива. В едно свободно общество това означава плурализъм, прозрачност, медийна грамотност и квалифицирана журналистика. Това са най-добрите оръдия срещу дезинформацията. Бих искала също така да заявя, че  фалшивите новини винаги са част от една информационна война. Ето защо трябва да сме наясно както с намеренията на противниците ни, така и с цялостният контекст в който се появяват. 
В момента сме свидетели на по-сериозни усилия в насока дезинформация от страна на Китай, които целят да поправят репутацията на държавата, но и да помогнат за постигането на геополитическите й цели.
Ние имахме някои много добри предложения, като например изготвянето на кодекс за поведение от страна на социалните мрежи, както и рекласификацията на някои жизненоважни мрежи. Но още веднъж искам да заявя, че това, което ни различава от враговете ни, е свободата на словото. Тя е най-доброто ни оръжие.

- Вие сте член на подкомисията по сигурност и отбрана на ЕП, както и част от делегацията за връзки с Парламентарната асамблея на НАТО. Какво е бъдещето на НАТО в контекста на концепцията за обща европейска армия?
- За НАТО сътрудничеството с ЕС е приоритет, особено след като 21 от членовете на ЕС са и членове на НАТО. Споделяме ценности, цели и обща визия за сигурността на евроатлантическото пространство.
Европейската армия е далеч от това да стане реалност и никога не трябва да се счита за заместител на НАТО. Въпреки това, усилията на Европа да увеличи своята роля, способности и споделяне на тежестта са от съществено значение за нашата сигурност. Всички съюзници и държави-членки трябва да поддържат своите възможности високи, но не очаквам да видите армия под знамето на ЕС. По-скоро бих призовала за увеличаване на политическата воля за сътрудничество в съществуващите рамки.

- Справят ли се държавите членки на ЕС с изискването 2% от брутния вътрешен продукт да бъдат заделяни за отбрана?
- Лека-полека държавите членки стигат дотам. На срещата на върха във Варшава през 2016 г. само 5 страни спазваха правилото от 2%, а днес поне 10 от членовете на Алианса отговарят на този показател и всички съюзници спряха съкращенията на своите бюджети за отбрана, така че тенденцията се движи в правилната посока. След пандемията сигурността ще остане основната ни грижа. Разбира се, в Североизточна Европа ние имаме своя пряк противник, но не бива да забравяме и южната част на Алианса, където можем да очакваме по-нататъшна нестабилност и използване на миграцията като оръжие.

- Какви са нужните реформи и резултати, за да продължи интеграцията на Западните Балкани в ЕС?
- Икономическите реформи трябва да бъдат последвани от укрепване на демократичните институции, което от своя страна зависи от изграждането на по-силно гражданско общество. ЕС наистина има стратегия за Западните Балкани, като Европейският парламент има някои конкретни инициативи. За пореден път, стъпка по стъпка, виждаме успехи и знаем колко трудно е да се постигне прогрес в региона. Оптимист съм и съм сигурна, че ще видим тази част на Европа обединена и свободна. ЕС е много важна страна в този процес и лично аз бих се радвала да видя страните от Западните Балкани да заемат своето заслужено място като членки на Съюза.

- Двете кризи, които засегнаха сериозно ЕС - COVID-19 и миграцията от Близкия изток и Северна Африка, показаха сериозни проблеми във функционирането на Съюза и възможността му да се справя с големи заплахи. Какво е нужно, за да може ЕС да бъде по-ефективен при подобен тип ситуации?
- На първо място - ЕС трябва да прави по-малко грешки. Второ - трябва да се учи от тях. Мисля, че днес в Брюксел и много други столици оценката на ситуацията се различава значително от това, което беше преди няколко години, и общата политика е много близка до това, за което настояват Полша и други страни от нашия регион. Чувствам някакво удовлетворение, но никой  в ЕС не призна, че сме били прави.

- Смятате ли, че Полша и България трябва да задълбочат сътрудничеството си в рамките на ЕС?
- Държавите от Източна Европа, където Полша и България са лидери, трябва да си сътрудничат на много форуми и нива. Съгласна съм, че ЕС е един от най-важните. Споделяме подобна история, имаме подобни предизвикателства и би следвало да се опитваме да ги разрешим в тясно сътрудничество, тъй като това е най-добрият начин да бъдем успешни в изпълнението на нашите цели.

- Била сте на работни посещения в България и като министър на външните работи на Полша, и като евродепутат години по-късно. Какви положителни разлики видяхте?
- Мисля, че българите се чувстват все по-комфортно и са все по-уверени в нашия съюз. За българите е важно да знаят какво дават на ЕС и какво да изискват в замяна. Виждам и повече усмихнати хора, с по-добри перспективи и възможности да изпълнят мечтите си.

- Ако трябва да дадете един съвет на младите, които взеха участие в организираната от евродепутата от ЕКР Ангел Джамбазки политическа академия в България, какъв би бил той?
- За съжаление тази година не успях да присъствам заради епидемичната обстановка, но се надявам следващата година да имам възможност да посетя отново красивата ви страна за това събитие. А на младите българи бих казала: „Гордейте се с това, което сте и бъдете отворени за своите съратници.“

Нашият гост
Анна Фотига е полски политик в Европейския парламент. Тя е вицепрезидент на политическата група на Европейските консерватори и реформисти и оглавява подкомисията по сигурност и отбрана към комисията по външни работи в европарламента. Фотига е бивш министър на външните работи на Полша.