В критични за геополитическата ориентация на страната ни моменти, повечето водещи и в нередки случаи десни партии, са проявявали подозрителна нерешителност в позициите си. Особено при вземането на крайните решения. Могат да се дадат много примери, но някои от тях са показателни. Не само заради колебливостта, но и заради превратното приписване по-късно на успехи, извоювани от други.

По време на Косовската криза през 1999 г., Русия в две последователни ноти поиска прелитането на руски самолети през въздушното ни пространство към летището в Прищина. Там се намираха техни мироопазващи сили. Правителството на Иван Костов твърдеше, че това може да стане само с разрешение на командването на НАТО. После – че трябвало да бъде предоставен списък с точно описание на товарите. Особено “напечено” стана, когато трябваше да се даде достъп за преминаване през страната ни на силите на Алианса.

Премиерът Костов прехвърли горещия картоф в парламента, където с решителната подкрепа на ДПС, бе даден достъпът. Буквално ден по-късно през страната ни преминаха турски и полски войски. Колебливостта на уж дясната СДС бе отбелязана от Вашингтон и по отношение на отказа да бъдат приети бежанци, а само участие срещу заплащане в тяхното извозване от лагера “Радуша” край Скопие по родните им места в Косово.

И до днес, изграденото по времето на управлението “Костов” задкулисие, се опитва да манипулира общественото мнение за неговата “фундаментална” роля в подкрепата на НАТО, а за гафа с бежанците използва открито националистическа карта, че с приемането на “косовари” щяла да се промени етническата карта на страната.

Факт е, че заради проявената тогава категоричност на ДПС, страната ни още в началото на 2002 получи покана за членство в НАТО, а на 29 март 2004 г. във Вашингтон бяха депозирани ратифицираните от всички страни-членки документи по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния).

Редно е да се запитаме, нямаше ли и в нашата страна да пламне етнически конфликт заради заложеното противопоставяне на едни българи на други българи още с насилственото преименуване и депортирането на близо половин милион наши мюсюлмани в съседна Турция по време на режима на Тодор Живков.

С връщането на техните имена скоро след 10 ноември 1989 и учредяването на ДПС, се разразиха нови националистически страсти. Мантрата за антибългарската и противоконституционна партия се използва и до днес. За щастие от маргинализирани и най-вече чужди прокси партии. Но в първите демократични години имаше реална опасност за междуособици на етническа основа. Особено при падането на първото демократично правителство на Филип Димитров, което бе избрано с подкрепата от ДПС.

Опасно неверни са днешните асоциации с вота на недоверие към правителството на Кирил Петков. Истината бе дългогодишно и последователно изопачавана от медиите на укрепилия се по времето на костовото правителство олигарх Иво Прокопиев. А тя е следната: Първо, Филип Димитров поиска вот на доверие, докато при Кирил Петков опозицията го поиска. Второ, Филип Димитров беше прилъган за вота от спечелилия доверието му Костов. В същото време време партньорите от движението бяха категорично срещу вземането на това решение и настояваха той да го оттегли. Депутати от СДС също се опитваха да убедят Димитров, че не трябва да действа емоционално. Няма да поясняваме ролята на Иван Костов за провала на десния преход, тя е описана подробно. Но едва ли щеше да се стигне до търсенето на нови компромисни формули за управление, ако Димитров не беше проявил такава наивност.

Обсебен от собствената си себичност, той поиска този вот, забравяйки, че като премиер е трябвало да мисли и за друго – да не застрашава етническия мир с нови националистически изблици Мимоходом ще отбележим, че и за падането на визите за Европейския съюз през 2001 г. Костов си приписваше заслуги, които не са негови. Когато имаше митинги пред чужди посолства, той се опитваше да убеди своите, че това са активни мероприятия на ДС.

Същото ще кажем и за решението на парламента да бъдат разкрити досиетата на агентите на ДС в края на 2006 г, когато без гласовете на движението това не би се осъществило.

Голямо шикалкавене, застрашаващо националната ни сигурност имаше и в икономическата област – и с продажбата на Кремиковци и на Бургаската рафинерия по време костовото управление. А по-късно модифицирането на “Южен поток” в “Балкански” и светкавичното построяване на тръбата за руски газ към Сърбия през 2020 г по време на управлението на ГЕРБ.

Решаваща е позицията на движението и по отношение на членството ни Евросъюза. Няма да припомняме, че още от 1990 г страната ни даде заявка и през всичките години до фактическото приемане на 1 януари 2007, това е ставало с неизменната подкрепа на движението на всички равнища – с участието им при отварянето и затварянето на всички глави на преговорния процес. От сегашните позиции на евродепутатите се вижда, че единствения председател на група партии от европейското семейство Алианс на демократите и либералите е от движението.

Ще допълним също, че с приемането в НАТО и ЕС се реализираха предизвикали още в зората на демокрацията брожения и насмешки изявления на тогавашния лидер на движението Ахмед Доган, че пътят на България към Европа минава през Босфора и на младия син депутат Соломон Паси, че страната ни трябва да напусне Варшавския договор и стане член НАТО. В сегашната напрегната ситуация около членството на Северна Македония в ЕС и на руската агресия в Украйна, се видя колко неадекватни са позициите на управляващата коалиция и на част от опозицията и колко последователни са действията на движението в подкрепа на ЕС и НАТО.

ДПС бе в основата на приемането на декларацията на Народното събрание за категорично осъждане на грубото нарушение на международното право от страна на Руската федерация и посегателството срещу териториалната цялост чрез военна интервенция срещу Украйна. Предложението на президента на Франция Емануел Макрон за отварянето на пътя на Северна Македония към съюза бе внесено в пленарната зала от ДПС. Дори около последното изгонване на 70-те руски дипломати, въпреки необяснената все още фактическа обстановка около това действие от премиера в оставка, движението постави интересите на страната ни над всичко и подкрепи изгонването.

Това бе поредното действие, с което се развенчава така наречената “руска връзка” на ДПС. Тя бе умело лансирана през годините от кръгове, които искаха да прикрият съучастието си в бизнес афери, осигуряващи икономическа зависимост на страната ни в ущърб на националните интереси и интересите на нашите партньори от НАТО и ЕС. И сини и червени се опитваха да свързват движението със станали нарицателни групировки и компании по времето на прехода.

Дори последователното отхвърляне от движението на проекта “Белене” през всичките години на неговото периодично активиране, не спря олигархичния кръг около “Капитал” да “търси под вола теле”. Същото се случи и наскоро, около разнищването на “скоростното” строителството на “руската” газова тръба “Балкански поток”. Проблемът на този кръг, въпреки медийния им монопол в страната, е че днес информационната среда е толкова бърза, че лъжите лъсват бързо.

А аферите, които този кръг се опитваше да реализира зад “руската пушилка”, с помощта на обявилите се, че търсят промяна на статуквото също излизаха на светло. И разкриваха кой всъщност иска да ощети българските граждани, залъгвайки ги с разни бонбончета като нулеви ставки на ДДС, помощи, уж увеличени пенсии и онези прословути 25 стотинки на литър. В заключение може да се каже, че тази натрапена ни страница, поддържаща тезата, че една твърдо отстояваща интересите на ЕС и НАТО партия, е обществен враг, все още не е затворена. И колкото по-скоро тези, които искат да ни управляват, осъзнаят, че страната ни има достатъчно добри закони, проверени през прехода политически практики и най-вече огромни възможности за развитие, благодарение на нашите партньори, толкова по-бързо ще може да се намери онзи диалог, който да изхвърли участвалите в разбойническата приватизация извън политическия борд, заедно с техните нови маши. Затова нека им кажем още веднъж, че нито с “чуждата пита ще направят помен”, нито ще могат дълго да прилъгват избирателите.